Кипър, един от най-малките членове на Европейския съюз, се превърна в поредната жертва на продължаващата вече няколко години криза в еврозоната. Подобно на Гърция, Ирландия и Португалия, страната се съгласи да получи спасителен пакет от Европейския съюз и Международния валутен фонд.

За разлика от другите държави обаче в този случай спестителите ще трябва да участват в спасяването на държавата и да заплатят част от разходите.

Това предизвика гняв сред населението и правителството на Кипър бързо се насочи към предоговаряне на сделката. Вчера депутатите в националния парламент се обявиха против решението за налагане на еднократен данък върху вложителите в банките и това повдигна много въпроси

И така, какви са сценариите от тук нататък?

Сценарий 1 - Сделката минава, животът продължава

След няколко отлагания на гласуването в парламента в крайна сметка депутатите отхвърлиха настоящото предложение за облагане на вложителите. Решението обаче не е окончателно, тъй като вероятно на гласуване ще бъдат подложени различни варианти на споразумение.

Дори ако сделката бъде предоговорена с Европейския съюз, съвсем не е ясно дали кипърското общество ще приеме условията. В момента бъдещето на страната е поставено на карта, като президентът вече предупреди, че отхвърляне на предложенията заплашва Кипър с банкрут.

Но относително малкият размер на икономиката на Кипър и ограничените експозиции на други европейски банки към страната означават, че инвеститорите не са притеснени от зараза и разпростиране на кипърските проблеми към други страни от еврозоната.

В крайна сметка, ако сделката мине, всичко ще продължи по стария маниер след спасяването на другите закъсали държави – ще последва период на успокоение и увеличаване на доверието.

Сценарий 2 – сделката минава, но с цената на разклатено доверие

Дори и при постигането на някакъв компромис може да видим дългосрочни негативни ефекти върху Кипър и еврозоната. На вътрешната сцена решение за изземване на процент от депозитите ще предизвика масово недоволство срещу правителството. В такъв случай за него ще е много трудно да наложи мерки за съкращаване на разходите, които да получат подкрепа.

Примерите с Гърция и Испания ясно показват гражданското недоволство от подобни мерки.

На ниво еврозона спасяването на Кипър повдига много въпроси за начина, по който европейските власти се справят с кризата в еврозоната. Сделката със страната е безпрецедентна – това е първият случай, в който сметките на обикновените спестители не са защитени.

Това може да разклати доверието в начина, по който ЕС се справя с кризата и да предизвика опасения за евентуалните бъдещи мерки по спасяването на държави, които изпаднат в беда.

Някои анализатори предупредиха, че сделката създава опасен прецедент и може да доведе до банкова паника в други страни, където вложителите се притесняват, че банковите им сметки могат да бъдат ограбени, ако държавите им попаднат в неприятности.

Сценарий 3 – Парламентът казва не, Кипър банкрутира

Може би най-лошият сценарий е очертан от кипърския президент Никос Анастасиадис, който предупреди, че неуспехът на споразумение за спасителен план ще доведе до изпадане в несъстоятелност на правителството, срив в банковия сектор и страната излиза от еврозоната.

Президентът Анастасиадис каза, че по време на преговорите е станало ясно, че провал би довел до спиране на подкрепата на Европейската централна банка (ЕЦБ), която все още държи над водата двете най-големи банки в страната.

Няма официален механизъм за излизане от еврозоната, така че не е ясно как това ще се случи, но кипърските политици ясно разглеждат излизането от еврозоната като много сериозна заплаха.

Съставът на парламента дава на президента съвсем крехко мнозинство, което поставя всяко ключово гласуване под съмнение.

Сценарий 4 – Парламентът гласува не, но Кипър отново се обръща към ЕС

Алтернативен план за действие на кипърските политици за избягване на държавен банкрут е при евентуален отказ на парламента да одобри споразумението правителството да се обърне отново към ЕС и МВФ с надеждата за по-щедро предложение.

Такова би могло да включва увеличение на размера на спасителния план над 10 млрд. евро, което ще намали нуждата да се бръкне в джоба на спестителите. Това не е невероятно с оглед малкия размер на кипърската икономика, особено в сравнение с Гърция, която досега се е споразумяла да получи 240 млрд. евро.

Готовността за компромис обаче ще зависи от настроението на страни-кредитори като Германия, където общественото мнение вече е против спасяването на периферните държави.

Сценарий 5 – по-голяма роля за Русия

Русия вече отпусна на Кипър 2,5 млрд. евро, смята се че руски граждани държат в кипърски банки 20 млрд. евро. Официално лидерите на Русия изразиха недоволство, че не са въвлечени в разговорите за спасяване на Кипър.

Все още обаче е съмнително дали ЕС ще позволи да Русия да се включи в спасяването на островната държава.

 
Още световни икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase