Колко искате за окото си? Един търговец на органи в Ливан

Когато Абу Джаафар разказва от какво печели, очите му блестят от гордост.

Работил е като охрана в клуб, но после срещнал хора, занимаващи се с търговия с органи. Неговата задача е да търси хора, които са готови от отчаяние да продадат част от тялото си. И напливът на бежанци от Сирия в Ливан открил пред него много възможности, пише Алекс Форсайт в репортаж за Би Би Си.

"Да, използвам хората", казва Джаафар, като в същото време отбелязва, че много от тях лесно са могли да загинат в родната си Сирия. По думите му продажбата на органи е нищо в сравнение с ужасите, които те вече са преживели.

"Аз ги използвам – казва той, - а те получават изгода".

Неговият офис е малко кафене в един от гъстонаселените квартали в южната част на Бейрут.

"Обикновено търсят бъбреци, но аз мога да получа и други органи", разказва Джаафар.

"Веднъж поискаха око и открих клиент, готов да продаде окото си – продължава той. - Снимах окото и го изпратих на момчетата по Whatsapp за потвърждение. След това доставих клиента".

Тесните улици, по които той работи, са пълни с бежанци. Близо всеки четвърти човек в Ливан е избягал там от съседна Сирия.

Мнозина от тях съгласно ливанските закони не могат да работят и много семейства едва свързват двата края.

В най-отчайващо положение се оказват палестинците – в Сирия те вече са били смятани за бежанци, затова агенцията на ООН за бежанците не може да ги пререгистрира в Ливан. Те живеят в препълнени лагери и получават съвсем малки хуманитарни помощи.

Почти в същото трудно положение са онези, които са пристигнали от Сирия след май 2015 г., когато ливанските власти помолиха ООН да прекрати регистрацията на нови бежанци.

"Тук е трудно за онези, които не са получили бежански статут – казва Джаафар. - Какво да правят? Те са отчаяни, нямат друг начин да оцелеят освен да продават органите си".

Някои бежанци просят по улиците – особено деца. Момченца ваксаджии чистят обувките, други лавират между колите в задръстванията, продавайки през прозорците дъвки или салфетки, или се оказват жертви на експлоатацията на детския труд. Други се захващат с проституция.

Но продажбата на органи е най-бързият начин да се спечелят повече пари.

Когато Джаафар намери заинтересован кандидат, в определения ден той отвежда него или нея със завързани очи на тайно място.

Понякога лекарите оперират в наети жилища, преправени във временни клиники, където преди операцията правят основен кръвен анализ на донорите.

"След като приключи, аз ги отвеждам обратно", казва Джаафар.

"Грижа се за тях още почти седмица, докато не им махнат конците. Щом им махнат конците, повече не се интересуваме от тях – продължава Джаафар. - Като цяло ми е все едно дали клиентът ще умре или не, аз съм получил това, което съм искал. Какво ще стане по-нататък – това вече не е мой проблем, ако клиентът си е получил парите".

Последният му клиент е 17-годишно момче, избягало от Сирия след смъртта на баща си и братята си. То живее в Ливан от 3 години – работа нямало, натрупвали се дългове и едва успявало да издържа майка си и петте си сестри.

Затова с помощта на Джаафар момчето се съгласило да продаде десния си бъбрек за 8000 долара.

Два дни след операцията се вижда, че все още го боли въпреки таблетките, които приема.

Момчето ту сяда, ту отново ляга на износения диван, опитвайки се да се намести по-удобно.

Лицето му лъщи от потта, а през превръзката избива кръв.

Абу Джаафар отказва да каже колко са му платили за последната сделка. По думите му той не знае какво се случва по-нататък с органите, но мисли, че ги изнасят в чужбина.

Поради културното и религиозното отношение към донорството в Близкия изток има дефицит на органи за трансплантация. Много семейства погребват починалите веднага.

Но Джаафар твърди, че освен него в Ливан действат най-малко седем такива посредници.

"Бизнесът процъфтява – казва той. - Не престава да се разраства. След вълната от сирийска миграция в Ливан има бум".

Джаафар знае, че нарушава закона, но не се страхува от властите. Нещо повече, говори безочливо за това. Номерът на мобилния му телефон е написан с флумастер по стените около сградата.

В района го познават и се страхуват от него. По пътя го спират хора, за да се пошегуват или да поспорят с него.

Докато кореспондентът на Би Би Си разговаря с Джаафар, мъжът носи на кръста си пистолет.

"Знам, че това, с което се занимавам, е незаконно, но аз помагам на хората", казва той.

"Виждам нещата така. Клиентът използва тези пари, за да изгради по-добър живот за себе си и семейството си – продължава Джаафар. - Той може да си купи кола и да работи като такси или дори да замине за друга страна".

"Аз помагам на тези хора и на мен законът ми е безразличен", казва мъжът.

Точно законът по думите му оставя хората в беда, ограничавайки достъпа им до работи и помощи.

"Никого на принуждавам за операцията – казва Джаафар. - Аз просто оказвам помощ по нечия молба".

Джаафар пали цигара и повдига вежди: "Колко искате за окото си?"

Абе Джаафар не е истинското име на мъжа. Той се съгласи да разговаря с Би Би Си само при условие, че остане анонимен.