От artdnes.blog.bg

Сензацията гръмна в първите дни на януари, след коледния бум на книжния пазар, някъде около годишнината от смъртта на писателя.

Могъщите издатели от "Хипнос/Танатос" заляха всички електронни и печатни медии с всевъзможни интерпретации на новината за невероятното разкритие – потомъкът на руски белоемигранти Дмитрий Тимофеев, около седемдесетгодишен плешив и белобрад дядка с хлътнали страни и жълтеникави, зли очета, всепроникващо изгря по всички възможни екрани и билбордове, стиснал в сякаш восъчните си пръсти един много дебел, подвързан в изгризана от Мишките на Времето кожа ръкопис.

Тимофеев, гласяха пресрилийзите, този скромен дългогодишен счетоводител от столичния Градски транспорт ("35 години зад сметалото и нито едно закъснение за работа за всичките тези години") в заника на своя скромен, ала достоен живот, се заел да подреди семейния архив на три поколения Тимофееви, преди Мишките да проникнат в утробата на Времето и там вътре да се възцарят пипалата на Забравата, каквото и да трябваше да означава Това.

Там именно (Къде там? Някъде измежду възцаряващите се пипала?) Дмитрий Тимофеев открил една почти незасегната от тлението кожена папка. Каква била изненадата му (Каква наистина?), когато на титулната страница видял, че пише "Братя Карамазови", Часть вторая. Ф.М.Д.".

Тогава отгърнал на втора страница, невярващ на очите си, божегосподибожегосподи, да не е някаква грешка, да не е, господипомилуй някой ръкопис на всеизвестния Първи том, но там вместо всеизвестното и банално начало на първата книга - "Начевайки животоописанието на моя герой, Алексей Фьодорович Карамазов, се намирам в известно недоумение" - стояло неизмеримо по-оригиналното, по-зряло и мъдро "Времето никога не се обърква само, най-напред се объркват нещата в него".

Така Тимофеев разбрал какво безценно нещо е гнило в мрачното подземие толкова години. Предположил, че неговите предци, избягали през 1920 г. от революционна Русия заедно с разгромените пълчища на Черния барон, по някакъв начин са се сдобили с това съкровище и в последвалата залисия покрай установяването в новата родина са го оставили, нали, тук долу да си гние.

На последната страница на ръкописа с изнемощелия почерк на умиращия, с последните сили на един угасващ гений, било изписано "На моя верен и последен другар, личния ми лекар М.Д. Тимофеев (Дядото на нашия Тимофеев! Ето значи, какво било...) оставям този ръкопис, за който човешкият род още не е готов и който трябва да се публикува поне век и половина след смъртта ми, която чувствам как настъпва неумолимо, или пък, най-добре, въобще никога да не бъде публикуван, защото ще преобърне света с краката нагоре, Ф. М. Дост-ий".

Ето как пророческата книга сякаш сама беше накарала Тимофеев да слезе да си чисти мазето! Тогава без грам колебание Тимофеев се обадил в най-реномираното издателство в цяла Източна Европа и така нататък, пресрилийзите в онези последни дни от Епохата на Кали Юга не блестяха с безгранична художествена стойност.

За издателите беше ясно, че с PR-а на нещо от калибъра на никога неиздавания Втори том на "Братя Карамазови" трябва да се пипа изтънко и много внимателно. Спецификата на случая го налагаше. Защото, съгласете се, едно е: да се опитваш да популяризираш в публичното пространство "наскоро завърналата се в родината известна в близкото минало красавица и светска лъвица Нина Шундалийски, която с бляскаво парти, уважено от не един и двама нашумели представители на родния елит, отбеляза своето триумфално завръщане в публичното пространство, само че този път в съвсем ново, още по-бляскаво амплоа – амплоато на модна дизайнерка, на поп певица, но и на грижовна, любяща майка, "С бащата на Джанлука - сподели специално за читателите на tsialataistina.com Нина – се разделихме като истински приятели.

За мен Джованибатиста означаваше много и като съпруг, и като баща, и като по-голям брат – продължава изповедта си родната красавица, а в очите й проблясва не една сълза – той, Джованибатиста, беше човекът, който ми помогна да пробия на модния подиум в Пиза, Бергамо и Тревизо, той ми отвори дверите на безкрайните възможности. Разбира се, след като забременях, трябваше да "сляза" от модния подиум – изминалите две години прекарах в една от вилите на Джованибатиста в много красивото и живописно селце на име Санта Мария Кон Спиначи, разположено точно между Алпите и Швейцария – породиха се усложнения, оказа се, че моят принц е отдавна женен за друга жена и така нататък, но животът, разбира се, продължава.

Все пак шоуто трябва да продължи, както се пееше в една песен на времето, мъдро завършва Нина..." Сега обаче красавицата, по-бляскава от всякога, е твърдо решена да отстоява своето име на родна почва, за което ние най-сърдечно й пожелаваме успех, и никак не е чудно, че именно изпълнителният директор на един от най-големите мобилни оператори прояви интерес..." и така нататък,
и съвсем, ама Съвсем друго е:да трябва да промотираш на, в общи линии, същата аудитория като читателите на tsialataistina.com, сензационно престоялия повече от сто години в едно мазе последен ръкопис на Фьодор Михайлович Достоевски.

Прочети продължението тук

Търси Project Dostoevski  в книжарниците.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase