Евролидерите се разединиха за парите за възстановяване

 

Лидерите на държавите членки на ЕС, които вчера се събраха в Брюксел за пръв път от началото на пандемията, не успяха да се обединят около бюджета на Блока за периода 2021-2027 г, както и Фонда за възстановяване от пандемията. Защо се стигна дотам и какво ще бъде разпределението на парите за борба с COVID-19? Темата коментираха пред Bulgaria ON AIR бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев и преподавателят в НБУ проф. Анна Кръстева.

 

"Определено Борисов отиде с една голяма кошница, която очакваше да напълни с много грантове. Той очакваше да получи потупване по рамото за политиката на правителството си. За съжаление, тази кошница ще остане полупразна. Не само, че няма да има увеличение на грантовете, напротив - те ще бъдат намалени", заяви Керемедчиев в ефира на Bulgaria ON AIR. 

 

От своя страна проф. Кръстева спомена основния аргумент на т.нар. "Пестелива четворка" (Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания). Тя смята, че те разсъждават по следния начин: Ние не просто трябва да ви дадем пари на вас, за да излезете от тежката криза, причинена от пандемията, а ние трябва да ви научим как да си ловите рибата. Защото утре ще дойде друга криза и вие трябва да знаете какво да правите.

 

"Става дума за "златен дъжд" от милиарди, който ще се изсипе", обясни преподавателят.

 

Бившият зам.-министър на външните работи отбеляза, че основното разделение на държавите членки на ЕС е между югоизточни и северни. 

 

"Северните държави открай време искат да наложат върховенството на закона. В момента те виждат златен шанс през финансите да се опитат да въведат този контрол. По време на пандемия националните бюджети стават определящи. Ако имаме популистки режими в Източна Европа, те биха използвали тези средства за укрепване на техните позиции и за намаляване демократичните процеси в техните страни. Това е основното притеснение на евролидерите", каза той.

 

Според проф. Кръстева има една промяна във функционирането на ЕС, която е демократична в същността си. Тя е на мнение, че малките страни стават големи. Тя даде за пример Нидерландия, която днес определя дневния ред на Европа.

 

Милен Керемедчиев подчерта, че ЕС е доказал своята неефективност и бягане от проблемите. 

 

"Това стана ясно още от емигрантската криза - всяка страна се справяше така, както намери за добре. В момента коронавирусната криза даде същият сигнал. Вече пети месец няма помощ от страна на ЕС за най-пострадалите държави. Настроенията против ЕС се увеличават. Г-жа Фон Дер Лайен беше принудена да се извини от политиката на ЕК. Европа е икономически колос, който е на глинени крака. В момента Европа се учи да живее без САЩ, които се оттеглиха от западните принципи. Ние трябва да се справяме сами, но не успяваме", допълни експертът.

 

Проф. Кръстева изтъкна, че кризите трябва да родят възможности, защото огромните суми, които ще бъдат разпределени, трябва да бъдат превърнати в развитие. 

 

"ЕС ясно казва, че две са големите направления, по които ЕС трябва да върва - едното е цифровизация (електронното управление означава прозрачност на управлението), другото е зелената икономика. Протестиращите хора искат европейско бъдеще на България - те искат прозрачни закони и зелена икономика", обясни тя.