Източни приказки за Запада

Камен Калев за киното между игралното и документалното
28 окт 2009 10:21, Петя Славова
21

Снимки: София Филм Фест

Тъмни улици, отвеяни мечти, закътани между дърводелството и дърворезбата, между плиткото близко и дълбокото далеч. Пиесата се случва на Изток, но успява да впечатли и Запада, най-вече с ненадейната непосредственост на Христо, играещ ролята на Христо във филма на Камен Калев “Източни пиеси”.

Продукцията бе забелязана на всички фестивали, които си бе запланувал Камен – влезе в 15-дневката на режисьорите в Кан, спечели отличието CICAE (Международната федерация на киноклубовете) в Сараево и получи голямата награда на фестивала в Токио.

Успяхме да си поговорим с режисьора малко преди да замине за поредния фестивал, където филмът участва.

Очакваше ли подобни успехи по време на снимките на "Източни пиеси"?

Това е сложен процес. Всеки ден ти минават всякакви мисли. Установил съм, че няма много смисъл да им вярвам. Това, което бе важно за мен по време на снимките, бе логичността на целия процес.

Естествено, още тогава знаех, че единственият шанс на този тип малки авторски филми е да бъде приет на един от трите големи фестивала – Кан, Берлин и Венеция. Иначе съдбата му е печална – животът му остава тук, крепи се в два салона за две седмици.

Заловил си се с темата за толерантността между различните етноси. Ти лично сблъсквал ли си се с подобни преживявания или стигна до тази идея, защото този проблем движи света?

За мен расовият, неонацистки елемент и наркотиците не са водещите теми във филма. Те са по-скоро като резултат от объркаността на човека. Любопитно ми е да разбера защо и как се случва така, че днешният човек все още е объркан и тормозен, че си задава странни въпроси и никога не е доволен.

Разказа ни градска история, сподели и някоя от твоето село.

Аз често ходя на село и виждам адски хора, които са копирали описаните едно време от Достоевски демони.

Вярвам, че всяка история съдържа елемент от толкова много неща, от всичко. Така и моят филм не е отражение на днешна София, а само частица от нея. Всеки ще го изживее различно, защото всеки избира какво иска да види.

 Животът в града по-сложен ли е от този на село?

Не. Това, че човек не си задава въпросите, не значи, че не спира да мисли. Естествено, в по-големия град той трябва да се разсее и е по-лесно да се превърне в слуга на нечие влияние. Има по-голям риск да се почувства объркан.

От...

От телевизия, от мнения, от хора. Но идеята, че на село хората са по-запазени, е измислица или поредната илюзия. Просто там проблемите се свеждат до по-изчистен вариант, но има основни, които продължават да глождят хората и те усещат, че все нещо им липсва.

Персонажите ти са много ясни, диалогът също следва един стегнат ритъм, докато не се случва един разговор между главния ти герой Ицо и туркинята. В него изясняваш каква е нейната позиция, сякаш с присъствието й това не е достатъчно. Мислиш ли, че зрителят не може да стигне до идеята за това каква е нейната роля, а се нуждае от допълнителни подсказвания?

Винаги си търсиш белята колко да кажеш и колко да не кажеш. В този епизод туркинята обяснява на объркания преживяванията си и героят така се докосва до нещо различно. Затова този момент е важен.

В “Източни пиеси” героят ти успява да намери смисъл да продължи да търси различното, но в живота избира смъртта след снимките. Какъв беше Христо?

Той е сърцето на филма. Израснали сме в Бургас и сме били в една банда, ходили сме по едни заведения.  "Източни пиеси" се зароди покрай някакви неща, които, след като се върнах от Франция, успяхме да си кажем. Христо сподели много и така се зароди и част от сценария. Естествено, филмът не е изцяло документално замислен, има много допълнителни елементи.

А той като натуршчик (непрофесионален актьор) правеше точно това, което трябва да може да прави актьора по принцип.

Успя да улови малко от себе си и да добави по художествен начин едни много фини, почти невидим начини да подчини историята на неговата линия.

Как си избра останалите актьори? Все пак си учил във Франция и малко или много си се откъснал от тази среда.

Шест години минаха откакто се върнах от Франция и доста хора срещнах през тези години, докато снимах реклами.

Основната банда сме хора, които се познаваме от доста време. Много други помогнаха и влязоха в проекта, като за всяка една случка търсихме определен човек и той неочаквано се появяваше.

Повечето ти персонажи играят себе си...

Да, фактът, че Ицо играе персонажа на Ицо, вкара целия сюжет в един по-реалистичен тон и изискваше филмът да е на ръба на документалното и игралното.

Разкажи за годините, които изкара във Франция.

Учих в тяхната национална филмова академия. Тя е много реномирана и затова по някакъв принцип прилича на НАТФИЗ. Като влязат студентите, веднага мислят, че са режисьори и оператори и това адски много ги затваря и забатачва в някаква псевдодействителност.

Интересно беше, че в Кан, в официалната секция – 15-дневката на режисьорите, в която участвахме ние, имаше три филма от Академията във Франция, но сред режисьорите нямаше нито един французин.

Избраните бяхме руснак, сърбин и аз - от България. Видяхме много колеги и някак стана ясно, че като сме идвали отвън, сме имали и този по-обективен поглед да се възползваме от системата по един по-практичен начин.


21
Напиши коментар Коментари
21
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
haha, мноу си смотан, само с тъпи реплики ли можеш да се похвалиш
20
0
 
0
 
! Отговори
haha преди 8 години
днес.бг го духат на *** от друга страна...
19
1
 
0
 
! Отговори
Sveja преди 8 години
Няма да гледам български филм за наркоман!!! Отделно на това - супер агресивна реклама. Защо ми го набутват в погледа тоя филм??? Не изключвам и да е хубав, да има стойностни неща, но поради изброените причини не мисля да си харча парите и да си губя времето
18
0
 
0
 
! Отговори
до човека преди 8 години
абе имаше една от "класа на Стефан Данаилов", ама айде
17
0
 
1
 
! Отговори
човека преди 8 години
БРАВО! Отдавна не съм гледал БГ филм и да не ми се иска да изляза от киното и да не ме хване срам като гледам! Естествени диалози,реална картина на обществото ни,още веднъж БРАВО на Камен,ще чакам следващият му проект! Простичко разказана история и чувство за хумор,липсват до болка познатите ни халтурни актьори от тъпите ни сериалчета. Мисля,че се задават новомислещи хора,които ще ни извадят от духовното блато....
16
0
 
1
 
! Отговори
до 13 преди 8 години
никой не прави вече такива филми като Сталкер или Фани и Александър, за съжаление. филмът на Калев не е най-добрия, но сравнение с много други е по- добър и това е важното.
15
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
Приказки ли искате?Даже и там не всичко е красиво,че и стилно! Такъв е нашия живот,такъв го показват във филмите. Да,колкото и да не ни се иска... Гледайте всеки вторник вечер българския вариант на "Размяна на съпруги 2" по PROBG и коментарите в сряда вечер. Потресаващи картини от живота на българските семейства! От семейството започва всичко в живота ни. Поздравления за Камен и дано ни зарадва с нови филми и награди.
14
0
 
0
 
! Отговори
123 преди 8 години
до ...
Подкрепям мнението ти напълно! Стига вече с тия комплексарски сюжети бе. Дайте нещо по стилно ,по красиво бе !
13
0
 
1
 
! Отговори
... преди 8 години
Да, вярно - не харесвам филма, и още по-малко харесвам претенциите му да е нещо наистина стойностно. Защото не е. Защото "обикновените хора" не са изпаднали и окаяни "нашенци у чужбинътъ". Може би филмът щеше да бъде ценен, ако не бяха поне 10 подобни преди него. Кой ти говори за батмановци - да съм казал, че харесвам масово кино ? Просто сравни тази помия с филми като "Догвил", "Фани и Александър" или "Сталкер" (които са наистина поглед вътре в човека), и после говори.
12
0
 
0
 
! Отговори
nalik.blog.bg преди 8 години
Който иска да обори мнението ми - да ме търси на nalik.blog.bg,
страница за свободна и безотговорна мисъл ;)

Калин Мариов :)
11
0
 
0
 
! Отговори
Калин Мариов преди 8 години
Филма е НЕВЕРОЯТНО ИСТИНСКИ И ПРЕКРАСЕН!

"Сдуханяшки" е последното нещо, което бих казал за подобен филм. Личи си, че Калев не е учил само в БГ как се правят филми...

Иии... нещо за американсктие филми.
Както е казал поета - "You know the problem with Hollywood? They make shit. Unbelievable, unremarkable shit." :)

10
0
 
0
 
! Отговори
Tina преди 8 години
Нормално е да има и хора, които не харесват филма - все пак има много вкусове.
Но такава потресаваща кинокритика не бях срещала досега.
Животът и истината за него са скрити точно в обикновените хора, които наричаш "утайка" с "парцалив живот".
Вярно, че няма Батман и Батмобил, но някои творци предпочитат да правят стойностни неща.
9
1
 
0
 
! Отговори
... преди 8 години
Усилия, усилия, но колкото и да се напъват, винаги резултатът е един и същ - сдуханяшка кинопръдня с големи претенции. Историята в българските филми от последните години винаги се върти около някаква утайка с дълбок поглед върху парцаливия си живот, и ние, зрителите, трябва да ахкаме - "колко невероятно !", защото в противен случай ни казват "прости сте, не разбирате филма, следователно не разбирате и от кино". Стегнете се и си използвайте въображението малко.
8
0
 
0
 
! Отговори
мейс преди 8 години
откъде я намериха тази туркиня... страшно красиво същество.
7
0
 
1
 
! Отговори
** преди 8 години
И аз също не разбирам, защо новите бг филми все трябва да са черни,мрачни ,наркомански и отвратителни. Дзифт е най-противния бг филм ,който съм гледала. Дано поне този да е по читав.Защо се опитваме да впечатляваме света с мизерията си ...? Иначе го поздравявам момчето за успеха на филма му :)
6
0
 
1
 
! Отговори
Dimitar преди 8 години
Гледах филма и не ми хареса. Ясно е, че поредния нов български филм се опитва да набута държавата и хората в някакви рамки. Знаете ли защо народът гледа американски екшъни - защото супергероите са различни от сивата реалност на панелния блок. И още нещо - защо журналистите от светския ресор превъзнасят всеки новопоявил се български филм? Ами ако не струва? Едно е да информираш обществото, съвсем друго е да хвалиш до безкрай продукцията. "Източни пиеси" не струва, колкото го хвалят. Точка.
5
0
 
0
 
! Отговори
вово преди 8 години
Обичам да гледам български филми. Пропуснала съм много малко. Този е най-добрия. И"Дзиф" е много хубав, но елемента на пародия сякаш го прави по- боязлив, докато "Източни пиеси" е много премерен, точен, искрен и страшно въздействащ. Браво на екипа, браво на изпълнителите, браво за смелостта.
4
0
 
0
 
! Отговори
sve преди 8 години
едно голямо браво!!!!
Очаквам с нетърпение да гледам филма !
3
0
 
0
 
! Отговори
az преди 8 години
евала, пич!!!

аман от чалгария, включая американската...
2
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 8 години
много са радостни такива моменти, успех на екипа:)