Събитията през 2012 г. потвърдиха появата на нова глобална асиметрия. В капана на безпрецедентна финансова несигурност и не особено розова икономическа перспектива богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и тяхната средна класа се страхуват за геополитическата си тежест и социален статус.

В много райони на Азия, Африка и Латинска Америка обаче оптимизмът нараства, пишат Жан-Мишел Северино, бивш шеф на Agence française du développement (AFD) и изпълнителен директор на I&P Conseil и Оливие Рей, икономист на френското външно министерство, в коментар за ProjectSyndicate.

Тези тенденции накараха правителствата на развитите страни да прибегнат към протекционизъм. Пример за това са призивите на Франция за „деглобализация“. Междувременно в светлината на демонстрираната от десетилетия арогантност на Запада националната гордост сред по-богатите развиващи се (изгряващи) икономики все по-често се проявява под формата на самоувереност, обагрена със злорадство.

Но тъй като в съвременния свят развитите, изгряващите и развиващите се икономики са тясно свързани, те или ще се измъкнат от кризата заедно или ще се озоват в зоната на здрача, където не са попадали от 1930-та година.

След края на Втората световна война беше създадена нова глобална икономическа система, в която все по-голям брой развиващи се страни възприемаха ориентирани към износа модели на растеж. Това гарантираше на развитите страни доставки на евтини суровини и потребителски стоки.

Новият икономически модел беше несъмнен успех – повече хора се измъкнаха от нищетата през 20-те век, отколкото през предходните 2 хилядолетия като цяло. Този модел определено обогати страните от ОИСР, тъй като вносът на евтини стоки и услуги увеличи многократно покупателната им способност.

Същевременно обаче моделът отслаби социалната структура в развитите страни, тъй като увеличи неравенството и изключи голям процент от населението от трудовия пазар. Нещо повече тази структура е причина за финансовите дисбаланси, които наблюдаваме днес – за да се справят с нарастващото неравенство и забавящия се растеж, страните от ОИСР решиха да стимулират потреблението чрез издаването на облигации – както публични, довели до европейската дългова криза, така и частни - основна причина за ипотечната криза на американския пазар.

Това не би могло да се случи обаче, ако с времето основните доставчици на енергия и потребителски стоки за страните от ОИСР не се превърнаха и в техни кредитори. В настоящата ситуация, която може да бъде описана като забележителен исторически обрат, бедните страни по света финансират богатите, тъй като държат огромни валутни резерви.

Атрофията на глобалния финансов сектор до голяма степен отразява усилията за „рециклиране“ на нарастващите излишъци на развиващите се икономики, така че разширяващите се дефицити на развитите страни да могат да бъдат финансирани.

Доскоро тази динамика се смяташе за временна. Приемаше се, че растежът на развиващите се страни задължително ще доведе до уеднаквяване на глобалните заплати и цени, което пък от своя страна би спряло ерозията на производството в страните от ОИСР.

От друга страна демографските тенденции в развиващите се страни ще насърчат развитието на вътрешните им пазари, понижаването на лихвените им проценти и ребалансирането на глобалната търговия като цяло.

На теория това може и да е вярно, но продължителността на този преходен период, който е в основата на глобалната финансова криза, се подценява. Всъщност този преход може да продължи безкрайно поради две причини:

Първо, от макроикономическа перспектива вече не може да разчитаме на един от основните стабилизиращи фактори по време на криза - че цените на суровините ще се понижават. На фона на нарастващото потребление в развиващите се икономики цената ресурсите ще е все по-осезателна пречка за растежа.

Второ, от социална гледна точка, след като през 20-ти век световната работна сила се удвои, нова армия индустриални работници се надига в Китай и сред трите милиарда граждани на останалите развиващи се страни.

Едно бързо ребалансиране на глобалната икономика чрез редуциране на финансовите дисбаланси между икономиките от ОИСР и техните кредитори от развиващите се страни би било рисковано, тъй като може да доведе до дълбока рецесия, първо в развитите страни, а в последствие и в целя останал свят.

Нещо повече подобен сценарий е малко вероятен, тъй като предполага, че изгряващите икономики ще развият търговски дефицит спрямо страните от ОИСР и че техните вътрешни пазари ще се превърнат в двигатели на глобалния растеж.

Ако този анализ е верен, новата стратегия за ребалансиране на глобалната икономика ще трябва да стартира някъде извън страните от ОИСР. Прилагането на нови модели на растеж в по-слабо развитите развиващите се страни в Южна Азия, Латинска Америка и Африка, които не са прибегнали към насочени към износа стратегии за растеж, може да генерира поне част търсенето, от което световната икономика така спешно се нуждае.

Рециклирането на глобалните излишъци в бедните развиващи се икономики предполага тотално преосмисляне на стандартните икономически модели, които като цяло залагат на идеята, че азиатското икономическо чудо може да бъде повторено. В крайна сметка дори светът да постигне чувствителен икономически растеж до 2050 г., два милиарда от 9-те милиарда жители на планетата все още ще живеят с под 2 долара на ден, докато още милиард ще разполагат със съвсем малко повече средства.

Изгряващите и развитите икономики не трябва да възприемат бедните страни като бреме. Всъщност в настоящата икономическа ситуация те предлагат най-добрия възможен изход.

Още световни новини можете да намерите в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase