Наджия e у дома с тримата си малки сина и дъщеря си в малко село в Северен Афганистан, когато талибански бойци чукат на вратата им.

Дъщерята на Наджиа Манижа, на 25 години, знае, че те идват - майка й я била предупредила, тъй като са направили същото и през предходните три дни, принуждавайки я да готви за 15 мъже.

"Майка ми им каза:„ Бедна съм, как мога да ви сготвя?", разказва Манижа. "Талибаните започнаха да я бият. Майка ми се срина и те я удариха с оръжията си - АК47."

Манижа казва, че е извикала на бойците да спрат. Те спират за момент, преди да хвърлят граната в съседната стая и да избягат, докато пламъците се разпространяват из дома им. Майката на четири деца издъхва след побоя.

Смъртоносната атака на 12 юли срещу дома на Наджия в провинция Фаряб олицетворява заплахата. пред която сега са изправени жените в Афганистан след превземането на столицата Кабул от талибаните. За 10 дни талибанските бойци превзеха десетки столици на провинциите в страната, останали уязвими от изтеглянето на американски и съюзнически войски.

Скоростта на настъплението на бойците улови хвана местните жители неподготвени.

Някои жени казват, че не са имали време да си купят паранда, за да се съобразят с правилата на талибаните, според които жените трябва да бъдат изцяло покрити и придружавани от роднина от мъжки пол, когато излизат от къщата.

За жените в Афганистан плата, покриващ лицето им, представлява внезапната и опустошителна загуба на правата, спечелени в продължение на 20 години - правото да работят, да учат, да се движат и дори да живеят в мир. Сега те се страхуват, че никога повече няма да имат тази свобода.

Фавад е един от стотиците и вероятно хиляди афганистанци, чиито заявления за визи за влизане в САЩ все още не са готови. Сега, тъй като не могат да стигнат до летището в Кабул, той и семейството му живеят в страх - твърде уплашени, за да излязат навън.

Животът на Фавад и няколко други афганистанци, виси на косъм. Всички те са работили за правителството на САЩ или с него. Сега са в капан и са изоставени. CNN не разкрива самоличността им за да запази тяхната безопасност.

Фавад работи за американски компании от 2003 г. и кандидатства за специална имигрантска виза (SIV) през април 2020 г. Той все още чака отговор. В поредица от текстови съобщения от дома си в Кабул той споделя пред CNN: "Чувствам, че това са най-лошите дни в живота ми. През целия ден стоя у дома, а през нощта не мога да спя, тъй като талибаните са започнали да чукат от врата на врата."

Той и семейството му не са излизали от дома си, откакто талибаните влязоха в столицата през уикенда. "Много от моите роднини и колеги сега се опитват да избягат от страната по всякакъв начин", казва той.

Един от бившите работодатели на Фавад - достигнат от CNN в Дубай-го помни като първокласен работник и подкрепя молбата му за специална имигрантска виза.

"Изпратих три, четири имейла, напомнящи им да ме актуализират, но за съжаление няма времеви рамки за това и не знаем колко време ще отнеме.", споделя той и добавя: "Няма достатъчно време за губене."

Освен че е бивш служител на американски компании, Фавад е и член на мюсюлманската общност на хазарските шиити, която е била преследвана от талибаните, когато групата е била за последно на власт.

Но дори по-застрашени от мъжете, работили със САЩ, са жените в Афганистан. Когато за последен път талибаните управляват Афганистан между 1996 и 2001 г., те затвориха училища за момичета и забраниха на жените да работят.

След нахлуването на САЩ през 2001 г. ограниченията за жените отслабват и дори когато войната бушува, местният ангажимент за подобряване на правата на жените, подкрепен от международни групи и донори, доведе до създаването на нова правна защита.

През 2009 г. законът за премахване на насилието срещу жени криминализира изнасилването, насилието и принудителния брак и направи незаконно спирането на жените или момичетата да работят или да учат.

Този път талибаните обещават да сформират "афганистанско приобщаващо ислямско правителство", въпреки че не е ясно каква форма ще приеме и дали новото ръководство ще включва жени.

Фарзана Кочай, която е депутат в афганистанския парламент, казва, че не знае какво следва. "Нямаше ясно обявяване относно формата на правителството в бъдеще - ще имаме ли парламент в бъдещото правителство или не?", казва тя. Кочай е загрижена и за бъдещите си свободи като жена. "Това е нещото, което ме притеснява повече. Всяка жена мисли за това. Ние просто искаме да знаем дали ще бъде позволено на жените да работят или не?"

Говорителят на талибаните Сухаил Шахин заяви в понеделник, че на момичетата ще им бъде разрешено да учат. "Училищата ще бъдат отворени и момичетата и жените ще ходят на училище, като учители, като ученици", заяви той.

Но историите от местните жители рисуват различна картина - и има дълбоко недоверие към бойците, които причиниха такова нещастие по време на последното си управление.

През юли независимата комисия по правата на човека в Афганистан заяви, че в районите, контролирани от талибаните, на жените е наредено да не посещават здравни услуги без настойник от мъжки пол. Телевизията беше забранена, а учителите и учениците бяха инструктирани да носят тюрбани и да пуснат бради.

Религиозни учени, държавни служители, журналисти, защитници на правата на човека и жени са станали жертви на целенасочени убийства, съобщи комисията. Една от тях е Мина Хайри, 23-годишна, убита при атентат в кола през юни. Баща й Мохамад Хариф Кайри, който също загуби съпругата си и другата си дъщеря при взрива, заяви, че младата телевизионна операторка е получавала заплахи за смърт от месеци.

Когато за последен път талибаните контролираха Афганистан, жените, които не изпълняваха заповедите им, бяха бити.

Талибаните отричат да са убили Наджия, но техните думи противоречат на свидетели и местни жители, които потвърдиха смъртта на 45-годишна жена, чийто дом беше запален.

Съседка, която извикала на мъжете да спрат с побоя, казва, че много жени в селото на Наджия са вдовици на афганистански войници. Те изкарват прехраната си с продажба на мляко, но талибаните "няма да позволят това", казва тя. "Нямаме мъже в къщите си, какво да правим? Искаме училища, клиники и свобода като другите жени."

Поемането на страната от талибаните беше толкова бързо, че някои жени се оказаха без необходимата женска униформа. Една жена, чието име не е посочено от съображения за сигурност, казва, че нейното домакинство има само една до две бурки, които да сподели между нея, сестра й и майка им. "Ако лошото стане по-лошо, ние нямаме бурка. Ще трябва да вземем чаршаф или нещо подобно, за да стане по-голям шал", обяснява тя.

Цените на бурките са скочили десет пъти в Кабул, тъй като жените се надпреварват да изпреварят бойците преди тяхното настъпление, според друга жена в града, която също не е посочена от съображения за сигурност. Някои не стигнаха до пазарите, преди да затворят в неделя, тъй като собствениците на магазини се втурнаха да бягат.

Тя казва, че е прекарала часове в банката в неделя, опитвайки се да изтегли възможно най-много пари, за да издържа семейството си през следващите дни на несигурност.

"Това беше толкова неочаквано, никой не очакваше това да се случи толкова скоро. Хората си казваха: "О, Кабул може да се защитава за около година", но моралът се губи. Армията просто се предаде на талибаните", казва тя. Жената се страхува за живота си, но и от разпадането на правителството, за чието изграждане хората са се борили толкова много, както и за края на свободите за афганистанските жени.

"Те ни държат затворени. Ние се борихме години наред, за да излезем, трябва ли да се борим отново за същите неща? За да получим разрешението да работим, да получим разрешението да отидем сами в болницата? Дадохме всичко за нищо", казва тя.

През последните 10 дни последователните победи на талибаните над десетки столици на провинцията приближиха афганистанските жени до миналото, което отчаяно искаха да оставят след себе си.

Паштана Дурани, основател и изпълнителен директор на Learn, организация с нестопанска цел, фокусирана върху образованието и правата на жените, заяви, че е вече не са и останали сълзи. "Толкова съм плакала, че в очите ми вече няма сълзи за скръб. От доста време насам оплакваме падането на Афганистан. Така че не се чувствам много добре. Напротив, чувствам се много безнадеждно ", споделя тя.

Дурани казва, че е получавала текстови съобщения както от момчета, така и от момичета, които са отчаяни, че годините на обучение са били "за нищо". По думите й талибаните продължават да говорят за образованието на момичетата, но те не са обяснили какво означава това.

В хаотични сцени на летището в Кабул в понеделник отчаяните афганистанци образуваха въздушен мост в опит да се качат на самолети, които да ги изведат извън страната. Но за милиони хора няма спасение. Жената в Кабул, която прекарва часове в банката в неделя, заяви, че дори и да може да намери полет, тъй като няма къде да отиде без виза "Единственият друг вариант беше да останем вътре и да се надяваме да избегнем привличането на внимание", казва тя и добавя: "Излизането или правенето на нещо друго може да рискува живота ни."

Жените в цялата страна живеят в страх от същото почукване на вратата, което Наджия чува миналия месец. Дъщеря й Манижа казва, че не се е въръщала в дома си от смъртта на майка си. Тя изобщо не излиза навън.

"Талибаните не пускат жени без роднина от мъжки пол. Единствено на мъжете е разрешено да излязат. Те могат да ходят на работа", каза тя. "Ако имам нужда от нещо, как трябва да го получа? Това е наказание. Не е ислям. Те се наричат мюсюлмани. Не е редно да наказват жените."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase