Кралица Елизабет измина дълъг път откакто се възкачи на трона през 1952 г. Днес Великобритания и Британската общност изглеждат много по-различно, отколкото когато тя бе млада жена, която за първи път влезе в новата си роля на монарх. Въпреки мащабните промени, настъпили по време на нейното управление, едно нещо е устояло: кралицата като цяло остава изключително популярна фигура.

Тя е обичана и уважавана в международен план, дори когато републиканските настроения продължават да растат в Британската общност. Последните социологически проучвания, проведени в Австралия и Канада, показват по-голям брой желаещи да отстранят британския монарх като държавен глава от всякога. В Канада подкрепата за запазване на конституционна монархия спадна до едва 26% сред анкетираните. Личната популярност на кралица Елизабет обаче е много по-висока с 63% рейтинг на благосклонност.

Изглежда трудно да се оспори факта, че кралицата е била всичко друго, освен отдадена на задълженията си по време на своето управление. Дори през последната година обществеността вижда, че тя поема ангажименти винаги, когато може - както виртуално, така и лично. Напоследък Елизабет II е принудена да прехвърли повече от отговорностите си на членовете на семейството си, тъй като сега страда от проблеми с мобилността. Засега няма признаци, че тя ще се оттегли официално, но тази решимост да продължи да служи по начините, по които все още може, изглежда само увеличава популярността й.

По-голяма част от обществото вярва, че тя заслужава да се пенсионира. Сериозността, с която кралицата спазваше ограниченията за социално дистанциране на погребението на принц Филип, беше друга скорошна индикация за нейната ангажираност с дълга й на монарх. Съобщава се, че от "Даунинг стрийт" са предложили да облекчкат тези ограничения, но кралицата отказала това специално отношение - рязък контраст със скандала "Партигейт", разкрит в наскоро публикуван доклад на Сю Грей.

Може би не само отдадеността на службата, която кралицата последователно показва, е предизвикала такова широко уважение, но и самото й дълголетие. Идвайки на трона само на 25 години, тя имаше цял живот, за да се докаже. Харизматичен и привлекателен, този млад нов монарх беше човек, към когото може би беше лесно да се чувстваш привързан.

От самото начало това беше живот на дълг, който не беше съден. Като дъщеря на херцога на Йорк, тя не е имала индикации като дете, че короната и всички тези отговорности  ще бъдат нейни. Когато чичо й Едуард VIII абдикира, тогавашната принцеса Елизабет е само на 10 години. Това, че баща й, Джордж VI, става крал, променя съдбата й.

Събитията от абдикацията се случиха преди цял един живот, но те изпратиха ударна вълна във Великобритания, която се усеща и днес.

Не само инцидентите около абдикацията на Едуард VIII все още редовно са премисляни, но и решението на Меган и Хари да се оттеглят като работещи кралски членове показва, че събитията все още живеят здраво в общественото въображение. След като двойката напусна двореца бяха направени неблагоприятни и сензационни сравнения - Меган беше в ролята на Уолис Симпсън. Ето още една разведена американка, обвинена в съблазняване на мъж от кралското семейство и разсейваща го от задълженията, произволно възложени му при раждането. Колкото и удобно да се прехвърля на Меган и Уолис вината за избора на мъжете, в които са влюбени, това разкрива нещо, което може да е един от ключовете към непоклатимата популярност на кралицата.

Подобно на баща си преди нея, тя безропотно пое тежестта на короната и сякаш никога не бяга от отговорностите си, пишат от The Independent. Не се очакваше тя да поеме ролята на суверен на толкова млада възраст, точно както беше неочаквано, че херцогът на Йорк ще трябва да приеме задълженията, които брат му е отхвърлил. По време на абдикацията сред британците имаше усещане за предателство, заради ккоето кралицата прекарва цял живот в стабилност и последователност, опитвайки се да го заличи.

Въпреки всичките си усилия, принцът на Уелс все още не се радва на популярността, на която се радва майка му. Последното му чуждестранно турне в Канада се смята за много по-успешно от тези, предприети от брат му Едуард и сина му Уилям до Карибите. Чарлз също изглежда умело се справя със задълженията, които поема от името на кралицата. Последните проучвания на YouGov обаче показват, че той може да се похвали с рейтинг на одобрение от едва 50%. Има нещо в него, на което британската публика не реагира по същия начин, по който го прави кралицата.

По някакъв начин през последните години той беше оправдан - някога пламенните му виждания на природозащитник бяха разглеждан като странност, но реалностите на климатичната криза доказаха, че ранните му предупреждения са прозорливи. Това го хвърля в нова светлина, в която той изглежда отдаден, обмислен и със сигурност приема сериозно платформата, която има като публична личност.

Но личността му може би все още е помрачена от непристойните скандали от 90-те години на миналия век и така наречения annus horribilis. Публиката може би все още не му е простила напълно за всичко това. Самата кралица в по-голямата си част успя някак да остане над битката, въпреки многото скандали, които семейството й изтърпя. Това е пример, който изглежда, че нейният внук Уилям е наблюдавал внимателно и е нетърпелив да му подражава. За да го удължи през целия живот, както направи тя, той трябва да помни, че тя е успяла само чрез приоритизиране на дълга преди всичко друго.

Анализът е на Ема Макензи за The Independent.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase