Като дете Лиз Тръс е участвала в демонстрации срещу консервативната министър-председателка Маргарет Тачър. В зряла възраст тя се възхищава на първата жена лидер на Великобритания - и сега влиза на "Даунинг стрийт" № 10 с тачъристки  устрем да промени Обединеното кралство.

Членовете на Консервативната партия приеха радушно обещанията на Тръс да намали данъците и бюрокрацията и да запази твърдата подкрепа на Великобритания за Украйна. Някои виждат повторение на Желязната лейди, както беше известна Тачър, във визията на Тръс за "мрежа на свободата", която да свързва демокрациите по света, пише Асошиейтед прес.

За критиците Тръс е нежелаещ компромиси идеолог, чиято дясна политика няма да помогне на Великобритания да преодолее икономическите сътресения, предизвикани от пандемията, Брекзит и руската инвазия в Украйна.

Марк Литълуд, коментатор либертарианец, който познава Тръс още от студентските им години, заяви, че новият лидер на Великобритания е не толкова консерватор, колкото "радикал", който подобно на Тачър иска да "свие намесата на държавата" в живота на хората.
"Очаквам много фойерверки, много спорове и много действия", каза той.

Родена в Оксфорд през 1975 г., Мери Елизабет Тръс е дъщеря на учител по математика и медицинска сестра, които като дете я водят на протести срещу ядрената енергетика и срещу Тачър, където тя си спомня как е викала: "Маги, Маги, Маги - вън, вън, вън!“.

В реч от 2018 г. заяви, че рано е започнала да развива собствените си политически възгледи, "спорейки с моите родители социалисти в нашето ляво семейство".

Семейството живее първо в Пейсли, Шотландия, след което се премества в Лийдс в Северна Англия, където Тръс посещава държавна гимназия - нещо, което я отличава от многото ѝ колеги консерватори, получили образование в частни училища.

По време на кампанията за лидерския пост Тръс подчертаваше сравнително скромния си произход. Но тя разгневи някои бивши съученици и учители, когато заяви, че учениците в нейното училище са били "разочаровани от ниски очаквания, лоши образователни стандарти и липса на възможности". Сред възпитаниците на училището са учени, съдии и няколко други членове на парламента.

Тръс продължава образованието си в Оксфордския университет, където учи философия, политика и икономика - специалността, която избират много амбициозни политици - и е председател на университетския клон на партия "Либерални демократи". Центристи в икономиката либералните демократи подкрепят конституционната реформа и гражданските свободи, а Тръс е ентусиазиран член, като разлепва плакати "Свобода за тревата", които призовават за декриминализиране на марихуаната, и в една своя реч се застъпва за премахване на монархията.

Литълуд, който е бил съратник на оксфордските либерални демократи, а сега оглавява Института по икономически въпроси, мозъчен тръст за свободния пазар, си спомня за Тръс като за "твърда, решителна и откровена".

"Никога нямаше съмнение в нейната позиция по даден въпрос или човек", казва той.

След Оксфорд Тръс се присъединява към Консервативната партия - "когато това беше съвсем немодерно", казва тя по-късно.

Работи като икономист в енергийната компания "Шел" и телекомуникационната компания "Кейбъл енд уайърлес", както и в дясноцентристки мозъчен тръст, докато се включва в политиката на консерваторите и възприема възгледите на Тачър за свободния пазар. Работи като общински съветник в Лондон и два пъти се кандидатира неуспешно за парламента, преди през 2010 г. да бъде избрана за представител на Югозападен Норфолк в Източна Англия.

Тя печели мястото след спънка по пътя - някои местни консерватори са възмутени, когато става ясно, че е имала афера с друг депутат, въпреки че и двамата са били женени за други хора. Тръс побеждава критиците си и бракът ѝ оцелява. Тя и съпругът ѝ Хю О'Лиъри, счетоводител, имат две дъщери.

Основава групата "Свободно предприемачество" на торите тачъристи, които пишат "Британия без окови" - политически трактат, който е известен с твърдението, че британските работници са "едни от най-калпавите безделници в света".

Тръс получи първата си работа в кабинета като министър на храните и околната среда през 2014 г., като направи най-голямо впечатление с реч, в която гръмко заяви, че е "срамно", че Великобритания внася две трети от сиренето си.

На референдума през 2016 г. за излизане от Европейския съюз Тръс подкрепи загубилите привърженици на "оставането", въпреки че казва, че винаги е била естествен евроскептик. След вота тя спечели на своя страна привържениците на Брекзит с безкомпромисния си подход към ЕС.

Тя стана министър на правосъдието, но през 2017 г. Мей я понижи на по-нисък пост в министерството на финансите. Когато Мей беше свалена от власт поради многократния ѝ неуспех да излезе от политическата безизходица по отношение на Брекзит, Тръс беше един от първите поддръжници на Борис Джонсън, който я замени. Когато той спечели, Джонсън назначи Тръс за министър на търговията - роля, в която тя подписваше търговски споразумения след Брекзит и повишаваше популярността си.

През септември 2021 г. тя беше назначена за министър на външните работи, дипломат №1 на Великобритания. Представянето ѝ предизвика смесени отзиви. Мнозина хвалят твърдия ѝ отговор на инвазията в Украйна и тя осигури освобождаването на двама британски граждани, затворени в Иран, където нейните предшественици не успяха.

Но лидерите и служителите на ЕС, които се надяваха, че тя ще внесе по-мек тон в отношенията на Великобритания с блока, бяха разочаровани. В разгара на търговските спорове Тръс представи законодателство, което отстрани части от обвързващото споразумение за раздяла между Великобритания и ЕС, подписано от двете страни. В отговор на това 27-те държави от блока предприеха правни действия срещу Великобритания.

Понякога Тръс намеква, че честите сравнения между нея и Тачър са сексистки, но друг път ги насърчава. Тя е позирала в танк на британската армия в Източна Европа, пораждайки сравнения с образа на Тачър от времето на Студената война. По време на телевизионен дебат за лидерството Тръс носеше блуза с яка, преминаваща във фльонга, известна като яка лавалиер, която страшно приличаше на носените от Тачър.

Собствената личност на Тръс е скрита зад строгия публичен образ. Приятелите ѝ казват, че тя има забавна страна, която рядко се изразява на публични места, обича караоке и си пуска песни на Тейлър Суифт, Уитни Хюстън и "Дестинис чайлд".

Възприетата от Тръс лоялност към Джонсън, който остава популярен сред много тори, също ѝ помогна да спечели. Много членове на партията цитираха решението на Сунак да напусне кабинета на Джонсън през юли като черна точка за него. Тръс не подаде оставка, като заяви, че е „лоялен човек“, въпреки че в продължение на месеци ухажваше членовете на партията по време на срещи „На шампанско с Лиз“, за да набере подкрепа за потенциалната си кандидатура за лидерския пост.

Консерваторите прегърнаха оптимистичното послание на Тръс за освобождение чрез по-малка намеса от страна на правителството, което напомня за ентусиазма и увереността от зората на Роналд Рейгън.

Вероятно ще се окаже по-трудно да бъде спечелен по-широкият британски електорат. Времената са тежки и стават все по-тежки, тъй като инфлацията се покачва, а кризата с разходите за живот във Великобритания се задълбочава. Фокусът на Тръс върху стимулирането на икономиката чрез намаляване на данъците едва ли ще донесе голямо облекчение в краткосрочен план.

Левоцентристкият коментатор Уил Хътън, който пише във вестник "Обзървър", заявява, че икономическите идеи на Тръс са "отвратителни глупости... упорито антиевропейски, обсебени от намаляването на данъците, убедени, че безименни регулации сковават бизнеса".
На Тръс не й остава много време да убеди избирателите, че е на прав път. Следващите национални избори трябва да се проведат след две години.

"Ще може ли Лиз да каже през 2024 г.: "Не сте ли сега по-богати, отколкото бяхте, когато станах министър-председател? Възможно е", казва Литълуд. "Но не е ясно, че това ще се случи.“
(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase