"Здрасти, комшу" - така ще ви посрещнат в Одрин много от местните търговци, които все повече усъвършенстват познанията си по български език в услуга на своите клиенти.

Според председателя на Одринската търговско-промишлена палата Реджеп Зъптънкурт се наблюдава скок от 30 на сто в туристическите посещения на българи след отпадането на изискването за пътуване със задгранични паспорти. Указът, с който българите получиха правото да влизат в Турция и само с лична карта в случаите на транзитно преминаване или туристически посещения до 90 дни в рамките на период от 180 дни, беше публикуван в турския държавен вестник на 27 юли.

Напливът на посетители от България води не само до развитието на туристическия сектор и сектора на услугите в града, но и до нарастване на броя на инвеститорите в региона, които са ориентирани преди всичко към нуждите на българския потребител - мебели, текстил, конфекция и пр., казва Зъптънкурт, цитиран от сайта Хаберлер.

Надписи на български език са окачени на много места по сергиите на търговската улица в Одрин, а мнозина търговци не само ще ви посрещнат и изпратят с няколко заучени фрази, но и отлично разбират какво им говорите.

"За теб, како" - с тези думи на чист български млада продавачка в магазин за баклава ми подава богато поръсено със смлян шамфъстък парче, докато колежката ѝ пълни кутия от задължителния "армаган" за близките, с който пътуващите до Турция се връщат в България.

В близката аптека пък получаваме консултация на български за хранителната добавка, която търсим.

Нараства интересът и към курсовете по български език в Одрин, съобщи преди време Анадолската агенция. Сред курсистите има много търговци, както и бизнесмени, които търгуват с България. Началното ниво е с продължителност три месеца, а това, което най-много затруднява турците, изучаващи български, е българската азбука, казва пред АА учителката по български език Леман Местаноглу.

Преди настъпването на новата учебна година много българи са започнали да прииждат към Одрин, за да набавят от тук пособия за учениците, споделят търговци. Неяснотата около идния отоплителен сезон пък е засилила интереса към печките на дърва и въглища, казва пред агенция ИХА собственикът на одринска фирма, която продава такива печки.

Одрин обаче съвсем не е единственият притегателен център за българите в Турция. Решението за пътуване на българите само с лични карти доведе до активизиране на търговията и в други близки до България окръзи.

"Преди българите ходеха само в Одрин, но започнаха да опознават и Текирдаг", споделя ми рецепционистът на местен хотел, докато си говорим на турски.

Тук българският език все още не е така популярен, както в Одрин, но местните търговци имат стремеж да развият езиковите си умения.

Собственикът на дюкян за млечни продукти в центъра на града, с когото се заприказвах, докато пазарувах от магазина му, ме пита на изпроводяк как е "довиждане" на български.

"Довиждане", повтаря той сложната българска дума, на която го научих, и добавя "хайди бакалъм" ("хайде, да видим").  

По всичко личи, че ще има възможност да практикува наученото, като се има предвид, че магазинът беше пълен с български клиенти, на които щедро поднасяше за проба хапки с различни видове сирене и кашкавал.

Напливът на българи в окръзите край границата обаче неминуемо носи и негативи за местните жители, които се сблъскват с нарастване на цените.

Зъптънкурт, председателят на Одринската търговско-промишлена палата, казва, че цените в Одрин са се увеличили с около 10 на сто с нарастването на интереса на българите. Поскъпнал е и наемът на магазините, като цената на най-евтиния дюкян в града достига 40-50 хиляди турски лири (между 4315 и 5393 лева), спрямо 10-15 хиляди (между 1078 и 1617 лева) преди това, споделя Серхат Чекер, председател на Дружеството на консултантите по недвижими имоти в Одрин, цитиран от Хаберлер.

Кметът на Одрин Реджеп Гюркан пък наскоро поиска да бъде съставена комисия във връзка с нарастващия брой надписи и табели на български език в града, като обърна внимание, че в някои случаи те не съдържат "и една турска дума", а това създава дискомфорт за местните жители, съобщи "Хюриет дейли нюз".

Кметът призова членовете на съвета да създадат комисия, която да работи съгласно законодателството, да изслуша експерти при необходимост и да предприеме действия идните месеци.

"Езикът е една от общите ценности на нацията. Ако загубите езика си, ще загубите всичко", посочи Гюркан, като същевременно отбеляза, че не се оплакват от идващите в града българи.

Местни търговци обаче смятат, че подобна дискусия не е необходима.

"Въпросната дискусия е много ненужна, като се има предвид, че повечето пазаруващи напоследък са българи", каза Метин Барманбай, местен търговец, цитиран от "Хюриет дейли нюз".

Българите съставляват четвъртата най-голяма група чуждестранни посетители в Турция в периода януари-юли след германските, руските и британските туристи, показват данните на турското министерство на туризма.
/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase