Могат ли Европа и Турция да работят заедно?

Турция изрази интерес да стане част от новата европейска архитектура за сигурност. На фона на хаоса, предизвикан от първите 100 дни от управлението на Тръмп, Европа е изправена пред редица неудобни решения. На първо място, тя трябва да създаде европейска архитектура за сигурност, в случай че Америка се оттегли от НАТО или значително намали присъствието си в него, пише за The National Interest Робърт Елис е международен съветник в RIEAS (Изследователски институт за европейски и американски изследвания) в Атина.

Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс го заяви ясно в обръщението си към Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, когато каза на участниците, че през следващите години Европа трябва да се активизира в голяма степен, за да осигури собствената си отбрана. Но това не е нещо ново. Това се подготвя от години, още от първия период на мандата на Доналд Тръмп.

През 2014 г. на срещата на върха на НАТО в Уелс в отговор на анексирането на Крим от Русия държавите членки се споразумяха да отделят 2 % от своя БВП за разходи за отбрана. Въпреки това през 2017 г., по време на първия си мандат, президентът Тръмп даде ясно да се разбере, че всички членове на алианса трябва да плащат справедливия си дял от разходите за отбрана.

Три години по-късно Тръмп упрекна Берлин за ниските разходи за отбрана, а Пентагонът планира да изтегли почти 12 000 военнослужещи от Германия. През януари тази година Тръмп планира да намали присъствието на американски войски в Европа с около 20%, или 20 000 военнослужещи, като част от прегледа на ангажимента на Вашингтон за защита на Европа. По-късно през април беше съобщено, че този брой е 10 000 души. Въпреки това именно нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. наистина подтикна Европа към действие.

Така например през юли миналата година Атлантическият съвет отбеляза рязко увеличение на разходите за отбрана, като водеща беше Полша, но южноевропейските държави (Португалия, Испания и Италия) все още не бяха достигнали до крайния резултат.

В Дания, която играе стратегическа роля като вратар на Балтийско море, външният министър Йепе Кофод през 2020 г. безгрижно заяви: 

"САЩ са гарант за нашата сигурност - също и в бъдеще. Идеята, че има алтернатива на нашата сигурност без САЩ, е наивна."

През 2024 г. от Дания се очакваше да изпълни целта на НАТО за 2 процента разходи за отбрана. Все пак през февруари имаше внезапен скок на разходите (датският министър-председател Мете Фредериксен призова началника на отбраната да „купува, купува, купува“), което се очаква да доведе до над 3 процента. През януари обаче Тръмп повиши залога до 5 процента, което беше повторено от генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Бившият германски канцлер Олаф Шолц беше на място, когато определи нахлуването на Русия в Украйна като „zeitenwende“, историческа повратна точка. През 1905 г. испано-американският философ Джордж Сантаяна заявява: „Онези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят“, а събитията се развиват с ужасното чувство на дежа вю.

През 1936 г. нацистка Германия окупира отново Рейнската област в нарушение на Версайския договор и договора от Локарно. През 1938 г. тя анексира Австрия. По-късно същата година в Мюнхен Великобритания и Франция отстъпват Судетската област в Чехословакия на Германия, а британският министър-председател Невил Чембърлейн обявява „Мир в наше време“. Една година по-късно Германия нахлува в Полша и започва Втората световна война.

Подобен модел се повтаря и в Европа. Стъписана от разпадането на Съветския съюз, Русия на Путин пое контрола над Приднестровието в Молдова, след това над Абхазия и Южна Осетия в Грузия и накрая, през 2014 г., анексира Крим. След това вниманието на Русия се насочи към украинския регион Донбас, където Донецк и Луганск бяха признати за независими държави.

По време на пандемията COVID-19 Путин подготви обосновка от 7000 думи за претенциите на Русия към Украйна - „За историческото единство на руснаците и украинците“, публикувана през юли 2021 г. Ан Апълбаум в Autocracy, Inc. открива друга обосновка; малко след инвазията руският външен министър Сергей Лавров заявява "Тук изобщо не става въпрос за Украйна, а за световния ред. Настоящата криза е съдбоносен, епохален момент в съвременната история. Тя отразява битката за това как ще изглежда световният ред."

Британският в. „Индипендънт“ изготви специален репортаж за Украйна, който включваше разговор с Рейчъл Елехус, генерален директор на Кралския институт на обединените служби, и сър Алекс Йънгър, бивш ръководител на МИ6. Според Елехус Путин се опитва да преначертае картата. Основната му цел е да попречи на пълната западна интеграция на Украйна в НАТО и ЕС и на нейната жизнеспособност като независима държава. Вторичната му цел е да оспори и подкопае НАТО и Европейския съюз.

Сър Алекс изключва политиката на умиротворяване с един риторичен въпрос. "Какво научихме? Ако не му се противопоставите, той се връща за още. Колко пъти още трябва да ни се казва това?" Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, изказа същото мнение: „Лошото споразумение може да насърчи Путин да се върне за още.“

В началото на март британският министър-председател Киър Стармър, с подкрепата на френския президент Еманюел Макрон, свика в Лондон среща на осемнадесет лидери, сред които канадският Джъстин Трюдо, Марк Рюте от НАТО и украинският Володимир Зеленски. Намерението беше да се сформира „коалиция на желаещите“, която да осигури справедлив мир в Украйна.

Шест години по-рано Макрон обяви НАТО за „мозъчно мъртво“ и призова Европа да мисли стратегически като геополитическа сила, за да се бори с възхода на Китай и авторитарните режими в Русия и Турция.

Вместо да се изпокарат, членовете на „коалицията“ се съгласиха, че е добра идея да се сформират мироопазващи сили за Украйна, но когато става въпрос за предоставяне на войски, има известна неохота. Въпреки това идеята за създаване на европейска структура за сигурност се роди, а това, което остава, е нейното изпълнение.

В интервю за „Файненшъл таймс“ Хакан Фидан заяви, че действията на президента Тръмп са „сигнал за събуждане, за да се обединим и да проектираме свой собствен център на тежестта“. Той добави, че Турция би искала да бъде част от всяка нова европейска архитектура за сигурност, ако НАТО се разпадне.

Възниква обаче въпросът дали стремежът на Турция да се превърне в пълноценна автокрация, както и окупацията на Северен Кипър и амбивалентното ѝ отношение към Русия (Русия е един от най-големите търговски партньори на Турция) представляват пречка. В крайна сметка Европа твърди, че е общност, основана на ценности.

Съществува и въпросът за вътрешното несъгласие. Докато Норвегия, Финландия, Швеция и Полша, заедно с Обединеното кралство, Франция, а сега и Германия, твърдо се противопоставят на Русия, единството се подкопава, например, от крайнодясната група в Европейския парламент „Патриоти за Европа“, ръководена от унгарския Виктор Орбан.

Посещението в събота на лидерите на Великобритания, Франция, Германия и Полша в Киев, за да повторят призива си за безусловно тридесетдневно прекратяване на огъня, е демонстрация на европейска солидарност в отговор на парада на Москва по случай Деня на победата в петък.

Сега Володимир Зеленски предизвика Владимир Путин на среща лице в лице в Истанбул в четвъртък.