Дейвид Линч беше в България, за да положи първата копка на „Училище и Университет за Непобедимост на България”, която фондацията му - „Основано на съзнанието образование и световен мир”, финансира.

За щастие, посещението му съвпадна с Киномания 2007 и режисьорът се съгласи на поредица интервюта с медии, среща-разговор с почитателите си и раздаване на автографи върху книгата си – "Да уловиш голямата риба" - след прожекцията на документалния филм - "Линч", включен в програмата на световната кинопанорама.

Не без усилия и помощ от организаторите на посещението му, успяхме да се срещнем и да поговорим с един от най-култовите съвременни кино-режисьори. Излишно е да казвам колко се развълнувах. И колко ми беше приятно.

Хубавото е, че и на него му беше забавно. Той е спокоен човек, по-скоро тих американец, отколкото американски психар. Обича да ръкомаха и да описва особени спирали с ръце, движейки пръстите си все едно свири на пиано. Смее се с цяло гърло. И гледа право в очите. Ето какво казва, докато го прави...

Кога и защо трансцеденталната медитация стана лична ваша кауза?

Не я възприемам толкова като мисия. Говоря на хората за нея заради значението, което мисля, че има за мира по света. Освен това вярвам в образованието, базирано върху възможностите на съзнанието. Много години просто си медитирах и си вършех моите неща. Разбира се, когато хората ме питаха, говорех за това. Но не и публично.

А кога стана публично? Все пак е много лично...

Да, лично е. Но чух за групите за мир и си помислих, че наистина това би могло да е  начин за постигането му. Никой не беше чувал за тях, никой не слушаше хората, които говореха и никой не ги подкрепяше. Реших, че е време да кажа нещо, базирано на собствените ми изживявания. Хората трябва да чуят за трансцеденталната медитация от някой, който я практикува от много време и може да потвърди от личен опит, че е реално нещо. И започнах да говоря...

Случиха се ужасни неща с децата по университетите и училищата в Щатите. Тогава реших да направя фондация и да дам възможност на всеки студент, където и да е, да може да я практикува. Сега цели училища я поискаха в програмата си. И това е прекрасно.

Мислите ли, че е възможно по света да има мир?

Да. Със сигурност.

Въпреки откритията на квантовата физика, все още много хора отказват да повярват на новите теории за света. Не мислите ли, че ще е трудно Земята да стане мирно място при условие, че интересите на големите сили са да има войни...

Разбира се, че не може всички да повярват, но и не е нужно. Мисля, че това, което ще стане, включва в себе си тази невъзможност. Трябва много малък процент да повярват в положителния ефект на трансцеденталната медитация. И да я правят в група. Така групата става дом на силата, която медитацията има над човека.  И всички хора извън групата ще се докоснат до ефекта.

Представи си го така: ако хората живеят в тъмнина, те не могат да вярват в Слънцето, защото не са го виждали никога. Но група от хора може да се събере и да практикува техника, с която да вика Слънцето. Всички казват “не, не може да стане, не е възможно”.

Но групата се събира и кара Слънцето да изгрее. Тогава всички виждат светлината и топлината. За това става дума.

Има нужда само от 1% от населението да практикува трансцеденталната медитация, за да е успешно това, което ти наричаш трудно. Един процент! За България това са 3 хиляди човека – нищо! Така че предпочитам хората да си казват: “Ок, не вярвам, но ми се иска да е вярно, надявам се да е така, и затова ще подкрепя групата”.  Така си казах аз и я подкрепих.

Идеите за медитацията звучат малко невероятно на хората. Дори на вашите фенове, които са гледали всичките ви филми и са чели книгата. Защото, например секуларизацията е много типичен процес за западния свят, където сте популярен. Има ли рационални аргументи и доказателства за положителните ефекти от медитацията? 

Когато наистина трансцедентираш, ти откриваш дълбоките нива на живота. Много хора правят съвсем различни видове медитация и всички описват горе-долу едни и същи усещания. Всички са потопени в красота. Но си права - красотата е много относителна.

Сега, с уредите за отчитане на мозъчната дейност, може да бъде показано дали някой наистина е потънал в чистото общо съзнание. Учените го знаят, защото, ако е така, изведнъж и четирите мозъчни дяла започват да действат кохерентно. Това е единственото време, в което целият мозък е в кохеренция.

Направени са експерименти с различни видове медитация – някои за концентрация и тогава работи дялът, който отговаря за концентрацията, или за памет - и работи паметта. Нo единствено при трансцеденталната медитация всичко работи едновременно и в синхрон.

Мисля, че е много важно, че науката е открила начин да докаже и установи с научни методи какво се случва. Защото хората не могат да повярват на субективните страни, но могат да видят как на практика всичко това се случва, то е обективна реалност, доколкото изобщо такава съществува. Преди това е бил просто мистицизъм. Сега е научен и дори медицински факт.

Казахте, че не вярвате, че изкуството може да бъде терапия. Наистина ли никога не сте се освобождавал от различни “демони” чрез филмите си?

Хората правят изкуство по много различни причини. За мен изкуството е форма на удоволствие. Да улавям идеи и да ги претворявам в една или друга форма и медия. Това е абсолютно, огромно удоволствие. И не мисля, че има нещо общо с терапията.

По-скоро - с любовта към идеите, формата, процеса на творене и резултата. И желанието да го правя отново и отново. Всяка от формите – кино, рисуване, скулптура, музика, са сами по себе си ужасно дълбоки и прекрасни светове, които си заслужава да откриваш и изживяваш. И наистина е огромно удоволствие.

Казвате, че правите филмите си, изцяло базирайки се на идеите. А какво идва след това - мястото, историята, сценарият или актьорите?

Обикновено идеята носи в себе си някои от тези неща – например мястото и героите. Така че последното е просто концепцията. Аз лично първо пиша идеята и то по такъв начин, че като я чета, да си спомня цялото усещане от момента на хрумването.

След това, ако е кино-идея и има герой, търся актьор, който най-добре да пасне на конкретния персонаж. И след това, по време на репетиции, зная какъв е персонажът, говоря и репетирам с актьора и в един момент той казва “Да, разбрах го” – идентифицира се с героя си, влиза в роля.

Всичко, което трябва да направиш оттук нататък, е да преведеш идеята на кино език, да я направиш кино. Но идеята е всичко.

Открил сте странното в света много отдавна. Сега вече търсите ли го, или то просто ви се явява?

Дори не мога да кажа, че точно съм открил странното в света. Светът е ужасно странен и странното си е навсякъде. Понякога то ми донася някаква идея. Или по-скоро – провокира раждането на такава – нещо като дежа-вю.

Но не става дума за нещо, което си видял, а по-скоро нещо, което изглежда не е оттук, нещо, което е отвъд рационалното, усещаш го и то води за ръка идея. Светът ти говори на своя си език. Просто трябва да можеш да го чуеш и разбереш.

Често ме питат, след като съм толкова щастлив от медитацията, защо правя такива мрачни филми. Светът ми говори така. В него има не само странно – има тъга, абсурд, объркване, радост и мъка. И киното го копира. Моето кино е отражение на света.

Това означава ли, че може някой ден да направите и забавен, позитивен филм?

Хаха, кой знае....

На разговора с почитателите казахте, че има различни състояния на човешкото съзнание – сънуване (dreaming), будно състояние, сън (sleeping), медитиране. Но също така често казвате, че всички ние “Живеем в сън” (We live inside a dream). Какво имате предвид?

Всъщност, има много повече от 4 състояния на съзнанието. Например седмото е колективно съзнание. Всеки човек е част от колективното несъзнавано. Така погледнато, всеки притежава в себе си общостта.

Така или иначе, виждам фразата “Живеем в сън” в контекста на съзнанието. Най-простото сравнение е с H²O. Молекулата на водата може да бъде в течно, твърдо и газообразно състояние, но самата молекула си в винаги една и съща. Така са и хората...

Това по някакъв начин изглежда като препратка към Юнг, Фройд или Лакaн – много хора разглеждат вашите филми като излюстрация на различни школи в психоанализата...

Това е супер, обаче наистина не ме касае. Аз се интересувам само и единствено от идеята. Всеки ден ми идват много идеи, но в някои от тях се влюбвам. И заради тях, и заради начина, по който киното може да ги покаже и претвори - затова живея.

И когато хората видят какво се е получило, те веднага започват да я обсъждат  - “О, може би това означава това, а онова – онова”. И всеки гледа идеите и тълкува значението им за себе си.

ОК, тогава да пробваме така: Ситкомът със зайците в Inland Empire е абстрактна идея. Какво е неговото значение за вас, този път – като зрител?

Хаха, тайна. Всъщност, наистина не мисля, че изобщо трябва да говоря за филмите си. Те са такива, каквито са. Не трябва да ги тълкувам. Ситкомът има значение за мен, аз знам какво е, но не го казвам. Киното не е за тълкуване, а за гледане.

Той е една абстракция и точно това е, което харесвам – всеки да има собствено тълкуване, различно от моето. В киното, ако става дума за конкретна история, са много малки вариациите в интерпретацията. Ние не сме еднакви на повърхността. Но в единното поле сме еднакви. Ние сме едно голямо семейство, просто не го знаем още.

В крайна сметка обаче, филмът е важен на ниво разум. Не аз да говоря за него. Езикът е киното. Съобщението е киното.

Ако има книга, която много харесваш, но имаш въпроси около нея, искаш да ги зададеш... Обаче авторът е отдавна умрял. Какво правиш? Не можеш да го изкопаеш. Намираш отговорите за себе си. И може с времето, с живота, те да са различни. Книгата е важна.

“Inland Empire” е революция в киното. А дигиталното снимане е шанс за младите режисьори да снимат евтино проектите си и да осъществят идеите си. И въпреки това, повечето от тях се оплакват, че нямат пари за лента и не желаят да правят нищо, докато не си осигурят лента... Какво бихте ги посъветвал? В книгата си твърдите, че за вас лентата вече е минало и едва ли ще се върнете на нея...

Ами, те ще си мечтаят за лента и ще снимат веднъж. И след това ще кажат “Оу, да. Дейвид каза, че е тежко, Дейвид каза, че е трудно, Дейвид каза, че е бавно и сега с удоволствие ще се върна към дигиталното снимане”. Хахахаха.

Бил сте художник много преди да започнете да снимате. Но филмите са това, с което ви познават повечето хора. Каква е ролята на другите изкуства в живота ви сега?

О, огромна. Всъщност, в най-близко настояще е главна. Защото започнах да рисувам едни нови неща преди да тръгна на това пътуване. И сега, макар че ми е приятно да помагам на тази кауза, която е прекрасна, всъщност нямам търпение да се върна и да продължа...

И последно - знаете, че Туин Пийкс беше много популярен тук. Един приятел ми каза: Хм.. значи той стресира цялото ни поколение, не можехме да спим, а сега идва да лекува стреса, питай го какво мисли за това!

Хаха, да, точно така е! Честно би било да подкрепя Центъра тук, след като имам лична заслуга той да е пълен с хора от твоето поколение. Дължа го на българския народ - след като съм му създал стресиращи обстоятелства, да се опитам да му върна частица спокойствие, хаха.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase