Игра на патолози

Или колко са дълбоки потайностите на човешката душа
13 окт 2008 10:38, Петя Славова
Игра на патолози
Снимка: Александра филмс

Никой не попада в патологията за добро,  дори да е жив и да смята, че там ще намери стажа, който ще го превърне в най-уважавания специалист.

Причините се виждат още в началото на филма „Патология”. Най-вече чрез живите, надвесени над мъртвите тела, около които винаги има нещо неясно, объркано и мътно. Все гадории, сътворени от хората. Сюжетът отвращава и дистанцира от науката, която изследва нечовешкото в човека.
 
Това не е филм, който ще изненада, няма и да изплаши, но може искрено да погнуси. Жанрово „Патология” поема ясната конструкция на трилъра и се справя достатъчно добре, за да притесни нормалните и раздразни напрегнатите.
 
Главният герой е младият доктор Тед Грей (Мило Вентимиля), който има перфектната годеница, чудесните професионални способности, а от печелившата „сладка” работа го делят само три месеца стаж в градска патология.
 
Сред кабинетите и коридорите на болничното заведение  Тед открива своята тъмна страна. Ужасът започва след като героят се забърква в зловеща игра с група стажанти патолози, които професионално се предизвикват.
 
Постепенно сюжетът потъва в патологичните потайности на млади лекари, толкова амбицирани от професията си, че без да усетят, попадат в неин плен.
 
Започва тяхната игра, в която всеки се забавлява с каквото си има. Тези доктори си имат трупове, ако ги нямат, си ги набавят.
 
Тъмни коридори се редуват с червени наситени тонове, изливащи се от екрана. Мяркат се и жълти опиуми.
 
Често визията във филма е изкривена и деформирана, като наркотизираните представи на персонажите, като недомислените им действия.
 
Град от трупове залива затихналата им съвест. Детайлните им прегледи се финализират чрез сексуален ритуал.
 
Във филма няма да се намерят ясно изразените добър и лош герой, защото всички образи се поддават на общата патологична истерия да убиват.
 
Режисьорът Марк Шулерман за миг се опитва да заангажира вниманието с философски въпроси, сред които „защо човек убива?”
 
Обясненията, обаче  се изчерпват едва до човешкия страх да не бъде заловен престъпникът.
 
Шулерман само в началото търси отговорите. После се съсредоточава единствено в действието.
 
А то хич не е розово. Изобилства от истории, извършващи аутопсия на  човешката душа. И като се надникне в нея, стряскат доста по-гнусни работи от вътрешностите на убитите, като например замрелият усет към битието на „живите”.
 
Героите са само плът, играещи си с кръв. Те убиват, без чувство, безславно и умират. И на никой не му пука.
 
 
Ето и трейлъра
 

 

Спонсорирано съдържание