Над 30 български кинотворци се обърнаха в отворено писмо до Народното събрание, Комисията по култура, министър-председателят Кирил Петков и културният министър Атанас Атанасов.

Поводът за притеснението им е проведената среща между народните представители от Парламентарната комисия по културата и медиите към НС, с представители на Асоциацията на българските продуценти, Филмаутор, Асоциацията на българските киносалони и ИА НФЦ.

На срещата бяха обсъдени проблеми, които засягат формирането на дългосрочна държавна политика в сферата на филмово изкуство и задават посоката за развитие на българското кино.

Според авторите на писмото, на тази среща, обаче не са били поканени представители на едни от най-значимите творчески организации и сдружения в областта на филмовото изкуство. Затова и проблематиката на срещата е била представена едностранчиво и повърхностно.

"Породи се неприятното усещане за прокарване на лични лобистки интереси, а не за конструктивен диалог в търсене на решения за сериозни проблеми от обществено значение.", пише в писмото.

Според творците ни, сериозен е въпросът, че на отминалата среща се лансира изкуствено разделение на българското кино на "зрителско" и "фестивално".

"Тази вредна и погрешна теза, подхваната от представители на правителството на ГЕРБ, най- вече в лицето на бившия министър на Културата, а в последствие и председател на Комисията по култура в 44-то НС – Вежди Рашидов, сега беше доразвита и е на път да бъде официализирана. Категорични сме, че нито една национална кинематография не може да се разделя по този начин, защото навсякъде по света, фестивалите се правят именно заради зрителите.", пишат авторите на български филми.

Те описват, че именно на фестивалите се събира изключително много публика, на която се показва селекция от най-добрите филми от цял свят. "В Европа именно тези фестивални участия и награди са гарант за зрителя за качеството на даден филм. Фестивалите и филмовите пазари, които се провеждат по време на едни от най-големите филмови събития в областта на киното - КАН, Берлин, Торонто и т.н. са платформата, която дава възможност на българските филми, освен в страната, да бъдат разпространени и по света", пише още в писмото.

Творците ни настояват, в унисон с европейските практики, българската държавна политика да финансира филми с високо художествено съдържание, които реализират добавена културна стойност и носят международно признание и престиж за българската култура, а не филми създадени единствено с цел търговска реализация.

"В единия случай се произвежда произведение на киноизкуството - културен продукт, а в другия случай се произвежда комерсиален продукт предназначен за бизнеса в сферата на забавленията.", отбелязват в писмото режисьорите и допълват:

"Задължение на Министерството на културата и Комисията по културата и медиите в парламента е да се занимават с проблемите и да защитават правата на художественото кино. Няма логика, филми, които се справят добре на пазара, постигат големи търговски резултати, но не получават висока оценка за своята художествена стойност, да бъдат подпомагани от държавните културни институции. Това са чисто търговски продукти, които, ако се допусне прецедент и Министерството на културата започне да ги субсидира, ще се окаже, че държавата обслужва не обществени, а частни бизнес интереси. Ако държавните политики абдикират от задължението си да подпомагат българското изкуство и насочат пряко помощите към пазара, то по-добре нормативните уредби да бъдат регулирани в министерство на икономиката, а не в министерство на културата."

Творците обявиха несъгласието си, че на въпросната среща предложените конкретни промени в правилника за прилагане на закона е в посока цензура на авторите и неглижиране на художествените критерии.

"Решени сме да защитаваме базисните за филмовото изкуство норми и ценности от посегателството на бизнеса и пазара. Няма да допуснем държавната помощ за производство на киноизкуство, по смисъла на европейските правни норми, да бъде пренасочена към обслужването на частни търговски интереси. Приветстваме организирането на срещи и дискусии в широк кръг, на които да се разискват както проблемите в киноиндустрията, така и насоките за една смислена културна политика в областта на киноизкуството.", пишат още режисьорите, сред които са Драго Шолев, Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Павел Г. Веснаков, Яна Титова, проф. Георги Дюлгеров, Димитър Коцев-Шошо, Стефан Командарев, Зорница София, Петър Попзлатев, Николай Тодоров, Димитър Сарджев, Константин Божанов, Милко Лазаров, Андрей Паунов, Весела Казакова, Мина Милева, Камен Калев и други.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase