Снежана Макавеева: Гоня роли, които ми помагат да откривам нови светове

Две общности - едната избрала свободата в планината, а другата - избягала от проблемите си в нарко комуна населяват близко пространство. Историята разказва режисьорът Виктор Божинов в третия си пълнометражен филм "Бягство", чиято първа публична прожекция се случи на 7-ми май на най-високото село в България - Чамла. Следва представяне на 9-и май във Варна и на 10-и в София. Една от главните роли е поверена на актрисата Снежана Макавеева, която сподели, че режисьорът не е дал на актьорите предварително сценария и всеки ден им е поставял определени задачи, покрай които те да влязат в образите си и да играят сякаш всичко се случва в момента.

Разкажете как станахте част от екипа?

Чрез кастинг, както е редно. Дълго време не се бях снимала нито в сериали, нито във филми. Бях отказвала доста проекти, понеже не ми се  струваха, че са моите. В този се влюбих - в сценария, в Родопите, в начина на снимане, в моята героиня, в методиката, която избра Виктор Божинов да ни държи винаги възбудени и в притеснение да чакаме всеки следващ ден сценария. Всичко беше изключително вълнуващо.

Работила ли сте досега по този начин без предварителен сценарий?

Не и това беше денонощно вълнение. Мозъкът не може да се изключи от процеса. Режисьорът търсеше максимална автентичност и естественост. Искаше да сме непринудени в играта си, в поведението си, в усещането си. Да се слеем с атмосферата, енергийно да сме едно цяло. Да няма нищо предвидено от актьора. Всичко се случваше на момента.

В такъв процес кое бе най-предизвикателното за вашия образ?

Разочарованието в моята героиня, тъй като тя като че ли най-силно мечтае село Чалма да бъде развито и много силно вярва в тази идея. Но сблъсъкът с толкова препятствия по пътя си, въпреки че дава всичко от себе си, я събаря. Проявявайки се агресията от другите герои във филма, не е ясно дали тя би могла да продължи, да запази силния си дух. Филмът носи свободата на избора, в коя посока ще поемеш и какво става с хората, които биват спънати. Това е ежедневен проблем и е сериозен за младите, които тепърва решават накъде да поемат. Идва и въпросът: запазват ли чистотата и хъса си да създават или се свиват в черупките си, ако бъдат пресирани. 

Заглавието на филма "Бягство" излиза извън физическото възприятие. Едни от персонажите избират бягство от действителността високо в планината. Другите - наркозависими, са направили опит за бягство от проблемите си...

Бягството във филма е към свободата и смисленото, към качествения начин на живот. Светоусещането на героите е богато и вярват, че могат да променят света, имат широк кръгозор. Искат да избягат от реалността, която е сива, свита, натопорчена с технологиите на съвремието. Бягството във филма е в позитивна посока. Дори главният герой бяга от комуната. Предпочита доброто. В началото на филма Виктор Божинов ни събра на своята вила и ни каза, че иска да се движим в една енергия, но всеки да е сам за себе си. Каза ни: "Трябва да сте вълци единаци и всеки да е готов да избяга и да намери пътя си."

Вашата героиня си "играе" с огъня, но и буквално с пой.

Поне половин година, въртях на моето село самичка.  Ходих посинена, подута, до един момент, в който се получи. Репетирах без огън и в София се прибрах непосредствено преди снимките на филма и с професионален пой-инструктор, който е Димитър Сулев продължихме да работим. Той също играе във филма. Упражнявахме се в Борисовата градина по няколко часа. В един момент си казах: " Ако ще се паля, да се паля" и ми се отдаде. Много ми хареса. Вече имам ново умение след този филм.

Актьорството може ли да се приеме като бягство?

Точно обратното, то е обръщане към теб самия. Човек е склонен да бяга от себе си без да го осъзнава. Рядко търси истинския проблем. Не  се вслуша в собствените си мисли. Не се стреми да се изчисти от всичко външно, да попита своята душичка кое е правилното. Актьорът работи основно с душата си и с емоционалната си памет. Ако тръгнеш да изграждаш характерен образ, пак изхождаш от себе си, но се опитваш да надграждаш чисто актьорски. В тази роля не съм аз, и във всяка следваща ще се опитвам да давам нещо отгоре, изхождайки от себе си. Много искам да играя различни характерни образи. Както Виктор Божинов ми каза в началото: "Забравяш за походката, маниерите си, за погледа и стойката си". И започнахме постепенно да градим образ. 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Вашата героиня си "играе" с огъня, но и буквално с пой.

Поне половин година, въртях на моето село самичка.  Ходих посинена, подута, до един момент, в който се получи. Репетирах без огън и в София се прибрах непосредствено преди снимките на филма и с професионален пой-инструктор, който е Димитър Сулев, който също играе във филма, работихме в Борисовата градина по няколко часа. В един момент си казах, ако ще се паля, да се паля и ми се отдаде. Много ми хареса, вече имам ново умение от този филм.

Актьорството може ли да се приеме като бягство?

Точно обратното, то е обръщане към теб самия. Човек е склонен да бяга от себе си без да го осъзнава рядко търси истинския проблем. Не  се вслуша в собствените си мисли. Не се стреми да се изчисти от всичко външно, да попита своята душичка. Актьорът работи основно с душата си и с емоционалната си памет. Ако тръгнеш да изграждаш характерен образ, пак изхождаш от себе си, но се опитваш да надграждаш чисто актьорски. В тази роля не съм аз, и във всяка следваща ще се опитвам да давам нещо отгоре, изхождайки от себе си. Много искам да играя различни характерни образи. Както Виктор Божинов ми каза в началото: „ Забравяш за походката, маниерите си, за погледа и стойката си“. И започнахме постепенно да градим образ.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация, споделена от Snejana Makaveeva (@snejanamakaveeva)

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Казахте, че сте отказвали роли напоследък, а как ги избирате?

Не смея да говоря за това, за да не объркам някой млад актьор. Това беше мой личен избор, без да обяснявам дали е правилен или грешен. Просто в определен период от живота си реших, че не харесвах голяма част от проектите, за които ме каниха. Струваха ми се елементарни и лесно смилаеми. Струваше ми се, че се гонеше продукция, а не качество. По-комерсиални станаха нещата. В "Бягство" няма поза, фалш, истински честен филм с реални персонажи.

Свършили сме си честно работата. В началото вярвах, бях с розови очила, мислейки че сама избирам в какво да се снимам и какво да репетирам. Само че се оказа, че не е точно така. Живеем на малка територия и няма безкрайна киноиндустрия, която да ми позволява да се снимам в каквото си реша. Та този период отмина и сега участвам в повече продукции, в които ме канят, защото няма за кога да  чакам най-добрите роли и предложения. Това е опит. Дори да играя образ, който не харесвам, със сигурност ще е в плюс за моето развитие. Това го научих от моите учители – режисьори. Казах си: "Снежана, по-добре работи и така ще стигнеш до ролите, които мечтаеш да имаш."

 Кое е по-сложно за вас – роля, която е близко до същността ви или от която тотално се отличавате?

В момента снимам крайно различна жена от мен в сериала "Мен не ме мислете". Тя е много далечна от това, което съм и затова ми е трудна. Виждам как хората не разбират масово, че това на екрана не е Снежана Макавеева. Те са започнали да ме мразят и моята майка ми каза: "Снежи, значи перфектно си си свършила работата". Всъщност те не разбират, че това е образ. Изграждам го с режисьора и с партньорите си. Тук наистина работя по персонаж, който е далеч от мен. Трудно ми е, но ми е по-сладко. Разбрах, че мога да играя себе си още в "Под прикритие". Тогава бях просто органична, но и бях на 18. Сега съм решила да гоня роли, които ми помагат да откривам нови светове за себе си и да се надскачам като актьор в професията.