No shame: Да издаваш книгите, които никой друг не смее да издаде

Ново бутиково издателство, посветено на трансгресивната литература, направи истински бум в социалните мрежи със смелото си и провокативно съдържание. 

"Ще издаваме книгите, които никой друг не смее да издаде", заявяват Деси Нико и Рени Янкова. 

Двете се запознават преди 20 години във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", no pътищата им се разделят след завършването - едната става писател и режисьор, другата - маркетинг специалист и доктор по семиотика. 

Събира ги отново литературата покрай дебютната книга на Деси Нико - "Алиса и петък вечер", а Рени става редактор на второто издание на романа. Но тяхната нова житейска глава започва в средата на 2026 г., когато Деси и Рени се впускат заедно в най-голямото си приключение - създават първото издателство за трансгресивна литература в България - No shame. 

Читателите ще могат да се докоснат още през ноември на първите в каталога им "безсрамни" книги. Първата от тях е графичният роман "Синьото е топъл цвят", а веднага след него ще излезе "Има ли пол черешата" на Джанет Уинтърсън. 

Очакват ни и две "безсрамни" събития на издателството - "Голата литература" на 17 и 18 декември в I Am Studio и "Как се цензурира любов" на 21 ноември в Дом на киното в София.

"Голата литература"

"Голата литература" е протест, а не самоцелна провокация - художествен израз да привлекат вниманието към литература, която заслужава да бъде прочетена.

Голотата има и друг смисъл - книги, които докосват с пълно разголване, без преструвки и без захаросани глупости. Тя е символ на литературата, която No shame защитава - честна и лишена от удобни илюзии. Контрапункт на лъскаво опакованите, щедро рекламирани заглавия, зад които невинаги стои особен талант.

"Забелязваме, че въпреки огромното количество книги, които се публикуват, у нас все още липсва диалог върху онези, които поставят на масата неудобни теми. Сякаш в 21 век си остава срамно да се обсъждат открито литературни произведения за секс, полова идентичност, насилие, война, наркотици, психологически разстройства, отношения, излизащи извън "правилното" в социума. Остават си табу. Този разговор просто липсва в обществото. Да видим, че нещата не са само черни или бели. Това е смисълът на литературата по принцип", казва Рени Янкова.

"Не тръгваме с идеята да издаваме неудобни, провокативни или скандални книги. Искаме да предлагаме качествена литература и качествено изкуство. Неща, които по интересен начин поставят дълбоките въпроси. Защо толкова хора се чувстват неудобно, провокирани и скандализирани от дълбоките въпроси? Може би се притесняват да не открият и в себе си част от тъмнината, за която евентуално ще прочетат? Няма страшно. За да бъде човек здрав и устойчив, трябва да може да се справи с тъмнината си", допълва и Деси Нико.

Според Рени Янкова трансгресивното днес все по-често е насочено и към темите за женската идентичност - за гнева, за майчинството отвъд захаросаната розово-синя Инстаграм обвивка, за преживяването извън културните клишета. Все повече внимание се обръща и на въпроси като депресия, тревожност, вътрешна несигурност, агресия. 

И двете вярват, че литературата не трябва непременно да бъде приятна и единодушно одобрявана. Напротив - трябва да има какво ново да каже.

Издателството стартира с графичния роман "Синьото е топъл цвят" на Жул Мар, по който има и филм с награда от фестивала в Кан.

"Започнахме с него, защото за 16 г. книгата така и не е преведена на български, въпреки че я има на около двайсет други езика, включително фарси. Тя е и тотален хит сред графичните романи в чужбина. Защо у нас я няма - цензура ли е липсата на превод, заради това, че се разказва за любов между две жени? Предполагам, че предстои да разберем с премиерното ни събитие за "Синьото е топъл цвят" на 21 ноември в Дом на киното", казва Рени Янкова.

Амбицията на Деси Нико е издателството да запълва дупките на литературния пазар. 

"Има ли пол черешата" - страхотна книга от 1989 г., а толкова време никой тук не си е направил труда да я предложи в самостоятелно издание и да насочи читателите към нея. Рени спомена графичните романи - има невероятни бисери, интимни, разтърсващи, но издателите спят и повечето хора още си мислят, че комиксите са само Мики Маус, "Ну, погоди!" и супергерои. За първи път ще издадем и Миранда Джулай, например - супер модерна, свежа, възхитително откачена. По света има нови автори, нови похвати, нови идеи, за които тук никой тук не е и чувал, освен ако не си ги търси и чете на други езици".

Алгоритмите на страха и завръщането на старите табута

Създателките отчитат парадокса на съвремието ни – живеем в епоха на уж неограничена достъпност на информацията, но едновременно с това сме заклещени в "престорена психична девственост" и нова цензура, диктувана и от алгоритмите в социалните мрежи.

"Теми, скандални през XIX век, са също толкова табу и днес. Сексът и голотата остават заклеймявани. Да си припомним колко остро беше отхвърлено предложението за часове по сексуално образование в училищата", казва Рени.

Според Деси Нико литературата е мощното оръжие, което може да разрови тези пластове. Защото, докато по-голямата част от пазара "бута напред масовия лош вкус", истинското изкуство е готово да върне към живот дебати, с които обществото ни отдавна трябваше да се е справило.

Голото четене

За Деси и Рени голото четене е вид пърформънс, в който няма нищо лошо. Видеата им от тази поредица се радват на голям интерес в Инстаграм, но предстои да видят как ще реагира публиката и на живо.

Във връзка с темата за голотата, цензурата и автоцензурата, които за съжаление се наблюдават не само в България, се отбелязва съществената роля на алгоритмите в социалните мрежи като основен източник на автоцензура, особено във визуалните изкуства. Според Рени това създава изкуствена чувствителност и реактивност към теми като голотата. Въпреки че след сексуалната революция от 60-те години се е очаквало тази тема да бъде напълно нормализирана, за днешните поколения тя отново се оказва табу и дори може да предизвика кенсъл активности, което връща обществото към забрани, с които се е смятало, че са преодолени преди половин век.

Според Деси Нико именно литературата може да поставя въпроса и да разбива съществуващите и днес табута около сексуалността, тялото, психичното здраве и "неудобните" идентичности.