Кадър от "Рибена кост". Снимка: София Филм Фест

12

Сюжетът събира девет различни истории, изследващи човешките реакции в непредвидени ситуации. "Всяка от тях е прибавена като отделна кост към гръбначния стълб на филма", разказва режисьорът и допълва, че и до ден днешен не е сигурен дали става въпрос за един филм или за девет отделни парчета.

И макар този път мащабът на продукцията да е по-сериозен, авторът подхожда към наратива по-камерно, подобно и на предишните му пълнометражни проекти "Подслон" и "Прасето".

"Рибена кост" е от филмите, които не задават въпроси, а наблюдават. Не дават решения, а ни разхождат из човешките слабости и търсения. А Драго Шолев  оставя комичното да върви редом с трагичното, защото по думите му, такива са хората, населяващи Балканите - тъжни и същевременно смешни. А и защото, ако едното изостава, то зрителят би бил ощетен, дори обект на манипулация.

"Интересно се получава за това какво е истина и какво е манипулация“, разказва той и допълва. - Когато правиш филм е форма на откровение, все едно се изповядваш пред публиката. Тя се явява твоя свещеник – връзката с твоя Господ. Интересно е докъде можеш да си откровен с делфин, който не е истински. Докъде можеш да си позволиш да манипулираш и кои средства да използваш за да бъдеш откровен. Защото това е много съществен въпрос, касаещ авторите."

Сюжетът ни отвежда на къмпинг по Черноморието, а намиращите се там хора се оказват неподготвени да се справят със ситуация, в която огромното тяло на мъртъв делфин се е разпростряло на плажната ивица. Всеки реагира по свой начин на гледката. Някои се опитват да се правят, че не забелязват, други са решени да се намесят, а Драго Шолев включва в създалата се ситуация и държавната машина, която се движи със свое забавено темпо, така впило се в бюрократични недомислия.

Филмът е мислен осем години, но както казва авторът – "за съжаление или за щастие, темата е още актуална. Нещата не са се променили за осем години. Това е история за това как се разпадаме, какво означава да ти пука, да си ангажиран със света около теб или да правиш неща, които са неправилни, но да продължаваш да ги правиш, защото е удобно".

"Рибена кост" бе представен на фестивала във Варна "Златна роза", където взе наградата за операторско майсторство и тази на СБФД за най-добър филм. Бе част и от Балканския конкурс на София Филм Фест, а вече може да се гледа и по кината.

Създаването му не е било лесно. Режисьорът два пъти кандидаства за финансиране, а историята на снимането на проекта е като продължение на сценария – поредица от административни и други абсурди.

"Нямахме късмет, в киното до голяма степен трябва да имаш и късмет, нещата да се случат по-бързо", обяснява Драго Шолев и допълва: "Да се занивамаш с кино е спорт на дълго разстояние. Изисква се посветеност. Аз съм приел тази съдба да живея по този начин и няма значение колко време ми е отнело реално погледнато направата на един филм".

Що се отнася до въпроса как разбира, че от една история може да бъде направен филм, той отговаря: "В някои неща виждаш повече смисъл, искрата не изгасва. Някои идеи се задържат в теб и започваш да ги развиваш и виждаш все повече неща в тях. Това е психично състояние, като натрапчива мисъл, която не те напуска, не те оставя и ти искаш да се освободиш."

И ако за мнозина "Рибена кост" е от филмите, които не се водят за "комерсиални", то Драго Шолев коментира, че тази дума у нас се употребява с неразбиране.

"Поставиха арт киното като некомерсиално, което е изкуствен конфликт. Не вярвам в такава борба, не искам да заставам срещу т.нар. "комерсиално". Смятам, че имаме нужда и от такова кино. Неговата функция е друга. Арт киното, което е некомерсиално може да акумурила по-малки печалби, но има обществена функция. То е представително кино. Явява се на различни форуми и определя престижа на местното кинопроизводство. Дефинира бъдещите тенденции в киното. Функцията му е да служи по този начин, не да печели бързооборотни средства, продавайки пуканки. То има за задача да определя държавата ни като кинодестинация на фона на световната. То позиционира също така българският език като част от световните киноезици. Искаме ли на български език да се осъществят значими, културни продукти, които да се излъчват в световни киносалони и да ангажират световна публика? Двата типа кино не се конкурират, не се бият, а преследват различни цели."

По думите му, киното е динамично променяща се конструкция, която отразява нашата степен на цивилизованост и осъзнатост като общество: 

"Когато говорим за кино, трябва да си дадем сметка, че то е всеобхватно. Има кино от вселената на Марвел, то е зрелище и е само едното от лицата на киното. Но не означава, че е най-усточиво във времето. Ако искаме да ползваме киното най-пълноценно, трябва да знаем и другите му сили. Киното може да променя човешки нагласи. Неслучайно във военно време са го използвали за пропаганда. Чрез него може да бръкнеш дълбоко в душите на хората и да им промениш възгледите. Може ли да си неутрален в една поляризирана среда – при всички положения това ще бъде въпрос, който ще ни касае следващите месеци. Колкото и да искаме да сме неутрални и да не се намесваме,  ще се наложи да го направим. Сигурно не сме искали да се намесваме и през Първата и Втората световна война, но в един момент трябва да вземем позиция."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase