Почти една година след като света одобри първите ваксини срещу COVID-19, вероятно нямате нужда някой да ви убеждавам в тяхната ефикасност. Повече от 4,28 милиарда души са получили поне една доза, което е около 55,8% от световното население.

Въпреки това огромно усвояване, също така е вероятно да познавате поне един човек от вашето семейство или приятелска група, който все още не се е имунизирал по личен избор, а не поради липса на наличност. Тези хора често се характеризират като пламенни антиваксери, които охотно отхвърлят науката – и понякога ни казват, че всеки опит да ги включим в дискусия е просто загуба на време за тях.

Истината, разбира се, е по-сложна. Със сигурност е вярно, че някои отдадени теоретици на конспирацията възнамеряват да разпространяват дезинформация, но тези малки, но силно гласови групи, не представляват мнозинството от хората, които все още не са се ваксинирали

Дори преди пандемията от COVID-19 ниското доверие във ваксините в някои части на света беше описано като "глобална криза" от здравните експерти и сега има много реални опасения, че това може да повлияе на усилията за прекратяване на пандемията. От известно време изследователите търсят начини да помогнат на правителствата да убедят хората, които се колебаят в ефикасността на ваксините. Не е изненадващо, че няма единно решение, но основна част от стратегията им е да говорят и да се ангажират с хора, които се колебаят.

В действителност, много от онези, които се колебаят, просто не са решили - и учените казват, че разговорът с тях може да им помогне да оценят доказателствата. И не само правителствата и здравните служители могат да направят това. "Социалните сигнали са изключително важни", казва Джон Кук, когнитивист от университета Джордж Мейсън във Вирджиния, пред BBC. "Така че информирането на нашите социални мрежи за нашите възгледи може да бъде окаже влияние."

Дали вашите познати ще се вслушат в мнението ви или не, ще зависи от вашия стил на разговор – просто няма смисъл да се трудите върху фактите, ако ги представите по грешен начин.

Опирайки се на множество проучвания за ефективна комуникация, BBC публикува списък с базирани на доказателства съвети за най-добрите начини за обсъждане на науката зад ваксините – и поведението, което трябва да избягвате.

1) Изберете вашите битки

Първото правило за ефективна комуникация – във всяка област – е да се насочи към правилната аудитория. А последните изследвания показват, че много от нас може да пренебрегват хората, които биха отговорили добре на нашето послание.

Нека разгледаме скорошния доклад на Кристофър Бехлър, асистент по маркетинг в Университета на Нотр Дам в Индиана, който разглежда отношението на хората към поведение като носенето на маски. В един експеримент на привържениците беше предложена възможността да предадат потенциално полезна информация по темата на хора с различни възгледи.

Участниците са били много по-склонни да се насочат към тези в отрицателния край на спектъра. И все пак Бехлер установява, че информацията има много малко влияние върху мненията на тези хора. Вместо това съобщението беше по-ефективно за укрепване на възгледите на хората, които вече слабо подкрепяха мярката за безопасност. "Те бяха много по-възприемчиви към посланието", казва той.

Последиците от съобщенията за ваксинация са ясни. "Предпочитаме да обърнем гледната точка на някой антиваксер", казва Ванеса Бонс, социален психолог от университета Корнел и автор на "Имаш повече влияние, отколкото си мислиш". "Но можем да окажем по-голямо въздействие, като говорим с някой, който вече е склонен в тази посока."

2) Бъдете смирени

Второто правило за ефективна комуникация се отнася до нашето смирение, тъй като се опитваме да разберем гледната точка на другия човек.

"Важно е да имаме двустранен диалог, в който да слушаме с емпатия и искрено да се стремим да разберем какви са техните възражения", казва Кук, който наскоро е съавтор на безплатен Наръчник за комуникация за ваксини срещу COVID-19. "Опитът да промениш мнението на човек, като го накараш да се чувства глупав, не е път към успеха."

Бонс се съгласява. Тя посочва, че много от нас също може да са имали съмнения – но сме склонни да забравяме този факт, след като сме взели решението. "И докато се опитваме да убедим някой друг, ние изразяваме тази сигурност, коят ни кара трудно да комуникираме с тях."

Тя казва, че би било много по-ефективно да признаем първоначалните си опасения и да обясним как стигнахме до решението, което взехме. "Хората се притесняват да се чувстват сякаш някой ги съди – и мисля, че това може да се случи, когато изразите твърде много сигурност", казва тя. "Разликата е между това да казваме на хората какво трябва да правят, вместо да им казваме какво сме направили и защо."

В книгата си за убеждаването, "Вие имате повече влияние, отколкото си мислите", Бонс посочва изследване на здравни съобщения, водени от Ан Кронрод от Масачузетския университет Лоуел. Екипът установи, че когато дават съвети, повечето хора са склонни да предпочитат много категорични съобщения, предавани като команда. Когато приемат съвети от други обаче, много хора реагират много по-добре на нежните предложения.

В един експеримент на половината участници е казано: "Правенето на упражнения за корем по пет минути на ден може да укрепи тялото ви. Можете да го направите!" На останалите бяха дадени по-силни съвети: "Правете упражнения за корем по пет минути на ден. Укрепете тялото си. Просто го правете!" Една седмица по-късно екипът на Кронрод разпитва участниците за физическата им активност.

Хората, които вече са били отворени към идеята за упражнения, са склонни да реагират добре и на двете послания. Тези, които вече се съпротивляваха, обаче, реагираха много по-добре на нежното предложение, докато силната команда беше отчетливо отклонение.

3) Направете го лично

Докато участваме в тези разговори и активно слушаме какво има да каже другият човек, може да открием, че притесненията са предимно практически. Последните проучвания показват, че достъпа до ваксината е един от най-добрите предсказатели за колебание. Ако случаят е такъв, може да сте в състояние да предложите помощ при потенциални бариери, като например записване на час или организиране на транспорт до здравния център. В други случаи може да откриете, че има специфични притеснения относно безопасността или ефикасността, които можете да обсъдите.

Ако се окажете в разговор с някой, който е категорично против ваксината, може да ви се стори най-ефективно да наблегнете на индивидуалните ползи от имунизацията, според проучване на Шинед Ламбе, изследователски клиничен психолог от Оксфордския университет.

В началото на тази година екипът на Ламбе набира повече от 15 000 онлайн участници и измерва първоначалното им отношение към ваксинацията. След това на всеки участник е разпределена на случаен принцип част от информация за ваксината, отнасяща се или до опасенията за безопасността, до колективните ползи (като намален риск от предаване на други хора), или до личните ползи.

Те включват изявления като: "Заразяването с коронавирус може сериозно да наруши живота ви… И не можете да сте сигурни, дори ако сте сравнително млади и във форма, че няма да се разболеете сериозно или да се борите дългосрочно с COVID проблеми: един на всеки пет души все още не е добре пет седмици след заразяването с COVID-19; един на всеки 10 все още изпитва симптоми три месеца по-късно. Ваксинацията свежда до минимум шансовете да се разболеете от COVID-19, така че няма да имате нужда да се тревожите какво може да ви подготви вирусът..."

След това участниците отново са тестване какво е тяхното колебание във ваксината.

Като цяло информацията за личните облаги се оказва най-убедителна за хората, които първоначално изразяват най-голямо колебание. Те дори надминават комбинираното послание, което се опитва да обясни как ваксините могат да помогнат както на отделния човек, така и на други хора.

Ламбе казва, че първоначално е била изненадана от резултата, но той се вписва в предишни проучвания, които предполагат, че хората, които се колебаят във връзка с ваксината, са склонни да имат по-малко доверие в обществото. "Така че те може да се чувстват леко изключени и може да е по-малко вероятно да бъдат мотивирани от колективните ползи", казва тя.

4) Опишете методите зад дезинформацията

Понякога може да откриете, че човек, който се колебае в ефективността на ваксината, е бил подведен от дезинформация. Често се говори, че клиничните изпитвания са били "прибързани", например. В този вид ситуация си струва да се признае, че е полезно да се постави под въпрос качеството на всяко научно изследване, преди да се опише дългосрочното развитие на основната технология за ваксини, която е била тествана в продължение на години преди появата на COVID-19. Можете също така да проучите размера на изпитанията на ваксината срещу COVID-19 – с десетки хиляди участници – и непрекъснатото наблюдение на страничните ефекти. Можете също да потърсите онлайн графики, които демонстрират относителните рискове от заразяване с COVID-19 ако не сте имунизиран с този при хора, които са имунизирани.

В други случаи може да бъде полезно да се обяснят основните тактики, които помагат на пропагандистите да разпространяват дезинформация. Често, например, хората да претендират за фалшиви идентификационни данни, които биха карали твърденията им да изглеждат по-правдоподобни – дори ако нямат реален опит в съответната област. Понякога групите за натиск дори създават проучвания, подписани от много от тези предполагаеми фалшиви експерти, за да поставят под въпрос преобладаващото научно мнение и да създадат илюзията за дебат.

И двете тактики бяха използвани от тютюневата индустрия, за да подкопаят доверието в нарастващите научни доказателства срещу цигарите. Напоследък те са използвани и за подкопаване на общественото разбиране за изменението на климата.

Когато става въпрос за COVID-19 и ваксините, някои шарлатани твърдят, че имат по-добро разбиране за вирусологията и имунологията от истинските експерти – въпреки че нямат квалификация или достоверни научни публикации, които да подкрепят техните крайни възгледи.

Някои от хората, които познавате, може също да са били изложени на съмнителни статии, които умишлено грешат корелацията с причинно-следствената връзка. Когато повече от половината световно население е ваксинирано, някои от реципиентите неизбежно ще се разболеят от друго, напълно несвързано заболяване. Хората, които водят яростна борба срещу ваксинацията, ще посочат тези съвпадения и ще започнат да говорят за някаква причинно-следствена връзка между ваксината и болестта. Тази тактика се използва, за да се предположи, че има скрити опасности за ваксината – докато медицинските данни показват, че сериозните странични ефекти са невероятно редки.

Много е лесно да бъдете измамени от съобщения, които са изработени по този начин. Изследването на Кук обаче предполага, че обяснението на тези видове измамни техники може да помогне за намаляване на вярата на човек в дезинформацията, особено ако тепърва ще формират силно мнение по дадена тема. Методът понякога се нарича "инокулация" или "предварително бункиране", тъй като знанието помага да се предпазят хората от подвеждане заради подобни видове фалшиви новини и в бъдеще.

Няма сигурен начин да промените мнението си. Следвайки тези четири предложения обаче, може да откриете, че водите много по-конструктивни разговори с хората, които срещате. Ако успеете да коригирате техните недоразумения, те могат да продължат да убеждават други хора. "Те биха могли да станат защитници", казва Бехлер. По този начин самата истина става заразителна.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase