Призрачни градове и села – това оставя след себе си избухването на четвърти реактор на ядрената електроцентрала "Ленин“, позната като "Чернобил“. 116 хил. души са евакуирани веднага от обявената 30-километрова опасна зона. По-късно тя е разширена, а през следващите няколко месеца още 234 хил. души напускат домовете си. Те дори не знаят, че това е последният път, в който ги виждат.

Някои обаче никога не напускат зоната около "Чернобил“.

Въпреки че днес е нелегално да живееш там, между 130 и 150 души обитават забранената зона. Повечето са жени на 70-80 годишна възраст. Познати са като Бабушките на Чернобил. От няколко години насам тези смели дами имат нови съседи – на границата, където приключва опасната зона, са се нанесли още хора. Сред тях са Миряна Кованенко и двете й дъщери.

В една хубава лятна нощ, тя, Олена и Ирина се смеят, докато кучето им се опитва да открадне топката им за футбол. Зад оградата им обаче всичко е тихо. Библиотека, няколко магазина и много домове стоят празни в малкото градче, а природата ги завзема.

Макар малкото възможности, които мястото предлага, Ирина, Олена и майка им Миряна събират цялата си покъщнина и пропътуват стотици километри за да се заселят тук – само на 30 километра от забранената зона на "Чернобил“.

Новият дом на Миряна се нуждае от ремонт. Къщата е прилична, но има само външна тоалетна, подът гние, а радиаторите са развалени, което е голям проблем, защото температурите през зимата падат до – 20 градуса. Ала трите жени имат поне основното – електричество, мобилна връзка, газ и вода, която е замърсена, но те я преваряват, преди да я използват.

Хубавите къщи в Стещина струват около 3500 долара, но тези имоти са рядкост. Повечето собственици продават изоставените си домове за по-малко от 100 долара. Но Миряна била прекалено бедна да си позволи дори и дървените къщички и за това, в замяна на една стая за нея и дъщерите й, се съгласява да гледа по-възрастна жена. Когато тя умира, домът й остава за трите жени.

Семейството отглежда козички, зайци, кокошки и дори няколко морски свинчета. Имат огромна градина за зеленчуци и плодове, в която Олена и Ирина помагат, когато не са на в училището, което се намира на пет километра пеша от дома им. Единственият източник на финанси са помощите от украинското правителство – 183 долара на месец. Да отглеждат сами храната си е от изключителна важност за семейството.

Но как една майка решава да вземе двете си дъщери и да се премести толкова близо до едно от най-опасните места на земята? Отговорът е прост – по-добре радиация, отколкото война.

Миряна, Олена и Ирина живеят в голям индустриален град в региона Донбас. Престрелките и бомбандировките са част от ежедневието на трите жени дълго време. Младите момичета едва не умират, когато се озоват на улицата, а руските сепаратисти започват да стрелят. Един продавач ги спасява, като ги издърпва в магазина си. Тогава Миряна решава да напусне града.

Поне още 10 семейства от Донбас живеят близо до опасната зона. Повечето последвали съвети на свои приятели.  Други просто написали в Google думите "най-евтиното място за живот в Украйна". Резултатът бил – край "Чернобил".

След аварията, експерти целогодишно изследват почвата и въздуха не само в опасната зона, но и извън нея. 33 години след ужаса, въздухът е чист, но замърсената почва представлява опасност за здравето на хората.  Те откриват завишени нива на цезий-137 в млякото на много крави извън забранената зона. Радиоактивното вещество в големи количества започва да разрушава клетките и предизвиква рак. Но този риск дебне от специфични "горещи точки“.

"Радиацията може и да ни убива бавно, но поне не стреля по нас“, казва Миряна пред BBC.

Най-евтиното място за живот в Украйна представлява и нова възможност за някои предприемачи. Вадим Минзук обича да разхожда кучето си край оградата, която отделя забранената зона от останалия свят. Той намира мястото за красиво, наслаждава се на песента на птичките.

"Тук честотата на населението е най-малка от цяла Украйна. Само двама души на квадратен километър", казва той. В своя роден град Хорливка, Видим бил бизнесмен, който печелил по един милион долара на година. Но и там започнала война, а двете армии били позиционирани само на 100 метра от прозореца на мъжа.

Убийства, мъртви тела край пътя накарали той и семейството му да напуснат града. След месеци на обикаляне из страната и живот само на спестявания, идея връхлетяла Видим. Негов близък бил чул за евтините изоставени имоти в град Дитятки, точно на границата на забранената чернобилска зона. За Видим това място било перфектно за бизнес – не просто тихо, но и само на 115 км от столицата Киев.

Той купил три къщи за 240 долара и склад за 1400 долара и започнал своя нов бизнес. Превърнал се в най-големия данъкоплатец в селото, а с него се преместили и някои от старите му работници от Донбас.
Две години по-късно Видим казва, че се чувства добре. Признава, че понякога мисли за радиацията, но не се притеснява. Знае, че нивата в атмосферата са ниски.

"След войната, радиацията за мен е нищо. Чудо е, че оцеляхме“, казва Видим.

Регионът около "Чернобил" не просто е далеч от войната. Той е съвсем различен тип спокойствие. Както Видим, така и Миряна обичат да се разхождат сред тихата гора. Животът може и да е обикновен, но нито едно от семействата не иска да се премести в по-голям град.

"Не се интересувам от радиацията. Единственото, което ме засяга е това, шрапнели да не летят над главите на децата ми. Тук е тихо. Спим спокойно и не е нужно да се крием“, споделя Миряна.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase