Родните ВУЗ-ове ще останат полупразни и в следващите 6-7 години

Ректори: Да привличаме азиатски студенти, бизнесът да дава добри заплати
Обновена: 7 юли 2021 19:48 | 7 юли 2021 19:36, Анисия Иванова
124
Родните ВУЗ-ове ще останат полупразни и в следващите 6-7 години
Снимка: БГНЕС

Новата карта на висшето образование, която разработва Министерството на образованието и науката, да въведе критерии за следващите пет години - за това настояват ректорите на 17 университета от Северна България, Асоциацията на частните висши училища и Синдикатът на висшето образование към КНСБ, които се събраха на среща във Велико Търново.

Според тях трябва да бъдат очертани политиките за развитие и реформа и да се дадат насоки към бизнеса, за да бъдат избегнати кризите в пазара на труда.

Ректорите смятат, че държавата следва да се намеси и да дава стипендии за чуждестранни студенти, особено от Азия, с които да бъде запълнен наполовина празният капацитет на българските университети.

Ректорските ръководства излязоха със свои препоръки по картата за развитие на висшето образование за следващите пет години. Тя се разработва за МОН от екип на „Отворено общество“.  

„Българските университети имат капацитет за близо 400 хиляди студенти, а обучават два пъти по-малко. Университетите ще останат полупразни и в следващите 6-7 години, въпреки очакваното увеличение на кандидат-студентите“, заяви Георги Стойчев, ръководител на техническия екип, разработващ картата на висшето образование:

„Проблемът с капацитета не е просто, че той е по-голям. Проблемът е, че той е неравномерно разпределен по професионални направления. Като медицина, фармация или дори театрално и филмово изкуство, в които 100% от местата са заети. Но имате други професионални направления като математика, където са заети под една трета от местата. Картата показва, че има известен дисбаланс между създадения капацитет от една страна и реалните нужди, реалното търсене на висше образование от кандидат-студентите“.  

Такъв е проблемът и в приоритетните за държавата направления, където студентите са под 2/3 от капацитета на университетите.

За последните пет години българските студенти са намалели с 16%, а за Северна България свиването при академичната младеж е с близо 28 на сто. Според анализите през следващите пет години завършващите студенти ще намалеят с още 9%.

Георги Стойчев изтъкна, че решението, което предлага картата на висшето образование, се свежда до ограничения.

„Ако в едно професионално направление е създаден прекалено голям капацитет спрямо броя на студентите, които се обучават в това направление, да се ограничи създаването на нови висши училища или създаването на нови филиали в това професионално направление“, каза Стойчев, цитиран от БНР.

С това обаче ректорите на университетите от Северна България не са съгласни.  

От Асоциацията на частните висши училища настояват с държавна стратегия да се спре „изтичането“ на млади български мозъци, както и да бъдат привлечени студенти от чужбина. Как да стане това обяснява председателят на Асоциацията проф. Тодор Радев, ректор на Висшето училище по мениджмънт във Варна:

„България трябва да започне да дава за една част от страните стипендии. Има и европейски фондове за това. Част от парите, които по линия на ЕС трябва да разпределим към държави извън ЕС, те могат да бъдат във вид на стипендии, за да учат в България. Да се облекчи визовият режим. Малка България има най-тежката процедура за прием на чуждестранни студенти от всички страни“.

Според проф. Радев нишата са азиатските студенти, които ще предпочетат България заради по-евтиния живот и по-ниските такси за обучение.  

В България се обучават 17 хиляди чуждестранни студенти. За 10 години броят им се е удвоил. Над половината от тях са бъдещи медици, следват транспорт, корабоплаване и авиация.

За пореден път университетите призоваха за помощ бизнеса за по-добро планиране и обучение на кадрите. Ректорът на Русенския технически университет проф. Христо Белоев и доц. Лиляна Вълчева, председател на Синдикат висше образование към КНСБ, апелират бизнесът да плаща еднакво на кадрите си по региони:  

„Бизнесът може да иска добре подготвени кадри, обаче зависи какво заплащане им предоставя. Ако бизнесът предоставя добро заплащане, което удовлетворява младите хора, те биха останали там и ще бъдат на това място, ако не – те ще се ориентират към други райони“, аргументира се професор Христо Белоев.  

„Бизнесът да преосмисли отношението си спрямо качеството на работата, качеството на хората, човешкия ресурс да оцени и да повиши доходите - така както отговаря работата в съответния бизнес, а не както е определен регионът по средна брутна месечна заплата“, заяви доц. Лиляна Вълчева.
Ректорите и синдикатът настояват паралелно с картата на висшето образование държавата да подготви и своята икономическа карта.

„Нямаме ясна диференциация, нямаме поставени на масата потребностите на държавата от какви специалисти има нужда в следващите пет години, за да може ние да ги заложим сега и когато след пет години те приключат своята бакалавърска и магистърска степен, да бъдат точно адекватно приложими на нуждите на бизнеса и на пазара на труда“, изтъкна доц. Лиляна Вълчева от КНСБ.

Пороци има и в рейтинговата система за оценка на университетите у нас на база реализацията и заплатите на завършилите студенти. Затова ректорите настояват за въвеждане на корекционни коефициенти, които да доведат до равенство между университетите.  

Проф. Евгени Станимиров, заместник-ректор Икономическия университет във Варна, даде пример:

„Ако някой завърши компютърни технологии в София в някой от университетите и остане в София, стартовата му заплата може да бъде 2000 лв. Ако отиде в родното си населено място, което е малко, заплатата му може да бъде 1100-1200 лева. Този млад човек първо се лишава от допълнителен доход, защото е решил да се върне в населеното си място, а от друга страна своеобразно наказва университета, от който излиза, тъй като сваля неговия рейтинг“.

Ректорите на университетите от Северна България имат остри критики и срещу държавните критерии за предстоящото определяне на изследователските университети, които ще обучават докторантите и ще получат огромен финансов ресурс за научна и изследователска работа.  

„Ако оценявате висшето училище като цяло, давате значителни предимства на големите университети, на университетите в природни и инженерни науки, медицината и силно ощетявате университетите, които са специализирани в областта на стопанските науки, хуманитарните науки и малките университети“, смята проф. Димитър Кънев, заместник-ректор на Варненския свободен университет.


124
Още от Образование
Как се печели златен медал на Балканската олимпиада по математика?
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
115
0
 
0
 
! Отговори
Digger преди 3 дни
До АнонименАми защо я държите - шут в дупарата! Тая и за склад не става!!!
114
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 1 седмица
Едно време имаше подбор- за едно място се бореха 10 - 15 човека, а сега се молят да се запишат студенти , та да получават заплати многото преподаватели !
113
0
 
2
 
! Отговори
тя преди 1 седмица
много ВУЗ -ове- половината ментета, но нали трябва да има работа за бивши политици В сички станаха преподаватели !
112
0
 
12
 
! Отговори
ACAB преди 2 седмици
Лошото е че няма как да фалират университетите, тъй като са държавни и ще трябва пак с парите от нашите данъци да издържаме "умрял кон". Същото става и хотелите по Слънчев бряг... понеже ги няма непретенциозните чужденци, изпратихме с държавни пари ученици на мутренските хотели, да гледат бетон по плажа. В хипотезата на пазарна икономика (без държавна подкрепа) и университетите и хотелите по морето да са фалирали до сега.
111
0
 
5
 
! Отговори
До 105, 107, 109 преди 2 седмици
Еее, ама вие сте много лоши, бе! Как така ще закривате част от университетите, как така ще изисквате да има ситна цедка при завършване на виШУтУ? Откъде ще си докарват допълнителни доходи безделниците от БАН? Каква ситна цедка да сложат, след като и те самите са на нивото на посредствен студент-тройкаджия от 70-те и 80-те години на 20-и век?
110
1
 
8
 
! Отговори
м да преди 2 седмици
то пък едно образование... сега не е проблем всеки да влезе да "учи", изпитите минават проформа, пишат се някакви измислени дипломни и курсови работи, накрая излизат дивни некадърници... ама с "вишО" :)))
109
0
 
8
 
! Отговори
До 110 преди 2 седмици
Ами да отидат на терена на частното предприемачество и учителите, и лекарите - който иска. Но там е трудно - нищо не ти е сигурно, данъци, осигуровки, проверки, отговорностите са по-големи и т н. Къде по-безопасно е на сигурната държавна работа, пък и да бичиш частно като допълнение. И да принуждаваш пациенти и ученици да ти плащат допълнително!
108
0
 
10
 
! Отговори
частни преди 2 седмици
Частните уроци за учениците е същото нещо като частните кабинети на докторите. В час е възможно да не научиш почти нищо, но срещу 30-40 лв. на час - в частен урок получаваш нужното. Срещу 150-200 лв. в частния си кабинет докторът се отнася с теб като с принц - преглед, разговор, нужните обяснения и препоръки. Иначе - на редовната му работа - и той, и сестрата те гледат лошо и те претупват, даже оставаш с впечатлението, че им пречиш. Доста противно, нали?
107
0
 
18
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Още преди 20 години трябваше да се съкратят поне 1/3 от университетите, факултетите и специалтостите. Сега всяко неграмотно - с диплома. Образованието девалвира и стана безсмислено. А тия се чудят колко студенти още да приемат, за да продължат да работят и да се харчи без смисъл за тях.
106
0
 
7
 
! Отговори
образование преди 2 седмици
Имаше един министър на образованието, който опита да разбие мафията на частните уроци - по бълг. език, по математика и т. н. Стегнаха се и го попиляха - защото там се въртят милиони. Човекът искаше да накара редовният учител да си върши работата в час. Но нищо не стана - къде по-добре е да имаш отличен доход и през частни уроци. Ето защо хората започнаха да пращат децата си да учат навън - и средно, и за висше образование.
105
0
 
10
 
! Отговори
ВИШО преди 2 седмици
Цедката за завършване на висше образование трябва да е толкова ситна, че дипломата накрая да е категоричен документ, че ставаш за работа. Тази нашата е несериозна, защото подава към пазара на труда почти безполезни кадри - с купени изпити или взети на две-на три, знаем си как става. И затова после с дипломата в джоба вишистите или продаваха кафета, или ходеха да работят по ресторантите в Англия. Направено е така, че професорите /твърде много и съмнителни/ да треперят да не останат без студенти!
104
1
 
14
 
! Отговори
Gorskio преди 2 седмици
Избиват се азиатските студенти да учат в нашите умрели "университети", ударили го на печалбарство и драпащи да не изпаднат от държавната хранилка. Да давал бизнеса по-големи заплати... Той бизнеса така дава заплати - отива някой ректор-преписвач да дава интервю и хоп - бизнеса вдига заплатите... Всичките са си самодостатъчни, затворени в обществото си, без грам реално приложение, псевдо нАучни работници...
103
2
 
8
 
! Отговори
... преди 2 седмици
За какъв са ни 17 универстита само в северна България?
102
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Вкарайте виетнамски и монголски студенти що не и индийски.
101
3
 
10
 
! Отговори
До Анонимен 101 преди 2 седмици
Това е така, защото в продължение на 45 години в България човек се хабилитираше, като документите му минаваха през съответния отдел на ЦК на БКП за одобрение. Затова доценти можеха да станат само "свои" хора. После някои от тях - "активните борци", най-големите връзкари, най-ловките мазници издрапали по партийна линия, се уреждаха за професори. След това тези последните предаваха щафетата на децата и внуците си, тях правеха професори. И така до днес. Това не е наука, а търговия и шуробаджанащина
100
1
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Нашите професори са цинични, обиждат и се гаврят със студента. На всичкото отгоре излизаш без да са те научили на нищо, за да не крадеш от тях. Ако не познаваш никой и нямаш пари за подкупи може и никога да не завършиш. Това е насилие, а не образование.
99
1
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Още си живеят в социализма и са крайно неадекватни към пазара на труда или насоченост и професионално ориентиране. Не може в чужбина с курс по 1 ден в седмицата за една година да вземаш професия, а тук с 5 години от 8 до 17-19 всеки ден накрая да излИзеш никакъв, изключвам дървен философ по всичкология.
98
1
 
13
 
! Отговори
Сатира преди 2 седмици
Частният бизнес слабо се интересува от Висшето образование. Твърде често арогантни и самозабравили се шефчета гледат със пренебрежение към вишистите. За тях много по-важно е да си мазен подмазвач и човек на някой
97
2
 
7
 
! Отговори
И най-после даМахнат преди 2 седмици
от вимето на хазната хрантутниците от БАН. Да си потърсят сами работа - в многобройните нашенски "университети", в които и без това преподават на хонорар. Да сключат там постоянни трудови договори. Държавата да има грижата да прекрати порочната практика едни и същи хора да преподават в по 5-10 "университета". Така ще има работа за всички от БАН и ще бъдат принудени да си заработват заплатите преподавайки, а не да ги взимат чрез БАН като социални помощи. Кадърните ще правят и научни изследвания.
96
0
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 2 седмици
Това ми напомня навремето Бай Тош в едно село казва: Ще ви напрвим читалище, училище и детска градина. ... И една баба вика : Ами то деца няма.. И деца ще ви направим казва Бай Тошо....