Ще се окажат ли ефективни приоритетите на новите управляващи в областта на икономиката, които бяха записани в програмната декларация на ГЕРБ и Реформаторския блок? Investor.bg потърси мнението на икономисти.

Георги Ангелов: В програмната декларация липсват ангажименти за реформи

За да разчитаме на ниски нива на бюджетен дефицит и външен дълг в следващите години е необходима консолидация, а за това са нужни структурни реформи, коментира икономистът Георги Ангелов от институт "Отворено общество".

Според него по-високият бюджетен дефицит в Бюджет 2014, който бе одобрен от правителството, е наследен и затова е съвсем логично да се стигне до неговото завишаване с актуализацията. А дали ще се постигне по-нисък дефицит и дълг в следващите няколко години, можем да говорим едва когато бъдат проведени тези реформи, смята той.

По негово мнение програмната декларация на ГЕРБ и РБ в икономическата й част е доста обща. Виждаме различни обещания включително и за намаляване на дефицита, но не и ангажименти за реформи, които да доведат до промяна в структурата на разходите. Виждаме, че в документа липсва конкретика по действията, посочи той.

Няма отговор и на основния въпрос – как да се постигне по-висок икономически растеж, коментира Ангелов. Няма визия по този важен въпрос - как да запалим двигателите, които да доведат до ръст на икономиката.

Относно заявката за обществен дебат за цялостната данъчна политика Ангелов каза, че това е искане на неформалните коалиционни партньори – АБВ и Патриотичния фронт. Няма предопределен изход от този дебат, смята Ангелов. Знае се, че от ГЕРБ настояват да не се повишават данъците, другите клонят към въвеждане на прогресивно облагане. Във всички случаи не е лошо да се проведе дебат. Най-малкото той ще премахне митовете, че плоският данък ощетява, така че дебатът може да окаже положителна роля.

Обединението на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ е реформа, която трябва да се случи само след анализ за ползата от нея, смята икономистът. Ясно е, че има проблеми със събираемостта на ДДС и акцизи от митниците, но проблемите идват от това, че няма достатъчен физически контрол, скенери, измервателни уреди и други, които да засилят дисциплината върху търговците на акцизни стоки. Необходими са конкретни мерки за контрола в тази посока, категоричен е Ангелов.

За да влезе България в Европейския банков надзор, не е достатъчно само политическо решение, продължава той. Тук въпросът е във връщането на доверието към страната ни. Преди всичко трябва страните-членки да искат да ни приемат. Но в момента има голямо недоверие към нашата съдебна система, към институциите въобще. Така че преди да решим институционалните си проблеми, няма как да върнем доверието към страната ни. На самото влизане в банковия съюз трябва да се гледа по-дългосрочно.

В програмната декларация виждаме и мярка за преодоляване на икономическата изостаналост чрез инвестиции в слабо развити региони. Но тук въпросът е откъде ще дойдат парите за тези инвестиции и към какво точно да са насочени, така че да са ефективни за икономиката. Вариантите са или от европрограми, или обещанието няма да бъде изпълнено. Ако инвестираме обаче само в спортни зали, икономическият ефект няма да е осезаем, защото хората не усещат намаляване на безработицата, ръст на доходите и на инвестициите. Така че ако ще харчим евросредства, трябва да е за правилните неща, смята Ангелов, изразявайки скептицизъм към това намерение на управляващите.

Относно предложението да се облекчат процедурите за стартиране на малък и среден бизнес икономистът коментира, че такава идея фигурира от 15 години във всички управленски програми и досега икономическият ефект е нулев. Ангелов каза, че самото стартиране на бизнес вече е доста улеснено, но проблемите идват след това. Те са свързани с данъците, строителните разрешителни, проверките от регулаторните органи. Трябва да се има предвид, че някои лицензионни режими не могат да бъдат премахнати, така че следва да се работи в посока на тяхното облекчаване, тоест как да станат по-лесни за изпълнение, смята Ангелов.

Калоян Стайков: Ангажиментът към стабилни публични финанси ще си проличи още в Бюджет 2015

Ангажиментът към стабилните публични финанси, записан в програмата за съвместно управление на ГЕРБ и Реформаторския блок, ще си проличи в проекта за Бюджет 2015, смята икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Според него кабинетът е бил поставен пред свършен факт с актуализацията на бюджета, тъй като парите за тази година са изхарчени и няма откъде да се съберат необходимите средства до края на годината.

Икономистът коментира, че е хубаво сериозните реформи, като например промяна на модела и философията на данъчното облагане в страната, да минават през обществено обсъждане и така да се прокарат с голяма обществена подкрепа.

„Според мен необходимите реформи в данъчната система не са генерални, а по-скоро технически, които могат да се случат и без такова обществено обсъждане“, допълни той.

Икономистът е категоричен, че не е необходимо и обещаното от управляващите обединение на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“, тъй като дейностите, които извършват, са различни. „Виждането, че и двете събират приходи е твърде опростено и по тази логика, може да се съберат заедно и НЗОК и НОИ“, обясни той.

Неговата препоръка е по-скоро да се подобри комуникацията между двете ведомства и да се изготви ясна политика за подобряване на работата им.

От лятото има ясна политическа воля за присъединяването на България към Европейския банков съюз, но едва преди дни стана ясно, че страната ни не е подала молба за участие в механизма до Европейската централна банка. Сега точката отново е сред приоритетите на управляващите.

Калоян Стайков обясни, че досега не е била подавана индикация за членство в съюза, защото е трябвало да бъде решен въпросът с КТБ. „Това вече е факт и спокойно може да започне работа по присъединяването към банковия съюз. То няма да стане бързо, тъй като за целта е необходима оценка активите на банките в страната и попълване на евентуални дупки, но трябва да започне“, заяви икономистът.

За него фокусът върху малките и средните предприятия, който заяви вече икономическият министър Божидар Лукарски, е безсмислен. Големите предприятия в българската икономика са едва 0,2% от всичките, което означава, че подобряването на средата за малкия и средния бизнес реално означава подобряване на бизнес средата като цяло.

„Всичко, което се прави в тази посока, трябва да се прави с ясното съзнание, че почти всички предприятия в България са малки и средни и налагането на административни задължения трябва да бъде сведено до минимум“, добави в заключение той.

Проф. Боян Дуранкев: Очаквам рязък завой в данъчната политика

Рязък завой в данъчната политика очаква икономистът и преподавател в УНСС проф. Боян Дуранкев. Според него обективните обстоятелства ще принудят правителството през 2016 година да промени философията и да се откаже от плоския данък.

Предвижданията на правителството са през 2015 година икономическият растеж на България да е 0,6%, с леко повишаване на доходите, както и вероятно минимално увеличение на пенсиите. Така страната ни ще стане най-изоставащата в ЕС по отношение на доходите, поясни експертът.

Той посочи, че прогнозите за Румъния са за ръст от 2,4%, безработица под 7 на сто и ръст на доходите.

Дуранкев прогнозира, че при тези обстоятелства 2015 ще бъде годината на осъзнаването, а в следващата година ще бъде осъществена промяната, която ще предвижда получателите на „гигантски доходи“ да плащат повече.

„В света плоският данък е отхвърлен като асоциален“, посочи още икономистът.

По отношение на обещанията на правителството да спазват стриктна бюджетна дисциплина, Дуранкев припомни, че още с първото си решение то реално одобри бюджетен дефицит от 3,7%. Това е над записания в българското законодателство лимит от 2% и европейските препоръки от 3%.

Според икономиста има възможност бюджетният дефицит и за тази година да бъде под 3%, като се използват средствата от фискалния резерв, които са към 8,5 млрд. лева. Ако се налага вземане на нов външен дълг, това може да се планира в Бюджет 2015, но дефицитът отново трябва да бъде под 3%, категоричен е Дуранкев.

Икономистът обаче предупреди за възможна опасност заради ръста на външния дълг. Към момента задълженията на страната ни са около 30% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това заплашва влизането на страната в еврозоната или Европейския банков съюз.

По отношение на идеята за обединението на НАП и Агенция "Митници" Дуранкев препоръча преди това да се изчисти нуждата от промяна.

Подробности четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase