Депутатът от „Има такъв народ“ Станислав Балабанов вчера представи собственоръчно нарисуваната от Кирил Петков схема илюстрираща неговия план за вдигането на българското вето за Северна Македония. Според депутата, въпросната схема е направена в средата на април, по време на посещението на българския премиер и неговата делегация в Украйна и представлява опит да бъде убеден в правотата и неизбежността на премиерския замисъл.

В премиерската „схема“ фигурират "контурите" на това, което той сам нарича "agreement" - или на вече договореното споразумение. То се състои от шест точки, включващи:

1. "Териториални претенции" - Вероятно става на въпрос за отказа на Скопие от такива, в контекста на използването на краткото име "Северна Македония". Това е една от точките от Рамковата позиция на България от 2019 година и предвиждаше изпращане от страна на властите в Скопие на дипломатическа нота до държавите членки на ООН. Въпреки отказа на македонската страна да направи това в продължение на две години, такава нота вече беше изпратена в края на 2021 г. Само по себе си, както присъствието на тази точка в Рамковата позиция на България, така и жеста по изпълнението и от страна на Скопие са повече от формален характер.

2. „Отваряне на архивите“ - Може да се предположи, че това реферира към друга точка от Рамковата позиция касаеща осветляването на сътрудниците на службите за сигурност (така наречените УДБА и КОС) на бивша Югославия, работили на територията на сегашната Република Северна Македония. Както е видно от написаното от самият него, Кирил Петков предвижда тригодишен период, след вдигане на ветото това да се случи. Тук е редно да се спомене, че самото осветляване не би имало голям смисъл, ако не бъде съпътствано с тяхната лустрация, и най-вече с реабилитацията на жертвите на югославския режим, които са били с българско самосъзнание, условие което също фигурира изрично в Рамковата позиция.

3. „Претенции за малцинство“ – Не може да се прецени еднозначно в каква посока е текла мисълта на българския премиер при споменаването на малцинство. Възможно е да е мислил за специфичната точка от Рамковата позиция касаеща ясен отказ на Скопие от претенции за „македонско малцинство“ на територията на България. По-вероятното обаче, е да е имал предвид вписването на българите в преамбюла на македонската конституция, наравно с вече фигуриращите там шест други народи (македонци, албанци, турци, сърби, роми и власи). Такова условие не фигурира в Рамковата позиция, но беше артикулирано преди година от българския президент и формализирано като такова на последният Консултативен съвет по националната сигурност при президента, в началото на месец януари 2022 г. Нееднократно македонските власти са изразявали принципното си съгласие с такава промяна на конституцията, но само след ефективното вдигане на българското вето и официален отказ от българска страна от всякакви други претенции и условия спрямо тях в преговорния процес.

4. „История“ – Тази точка реферира към темата за общата история, която е основният елемент в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан през 2017г. Реално погледнато, това е и най-конфликтната точка между двете страни от десетилетия, а според мнозина и единствената такава. Според написаното, а и вече изказано нееднократно от Кирил Петков, Съвместната историческа комисия вече е постигнала „огромен напредък“ като е „изчистила няколко исторически епохи“ и намерила съгласие по няколко исторически фигури. Конкретно, за него това са „средновековната история“, „цар С“ (вероятно има предвид Самуил), „Кирил и Методий“, „Климент и Наум“ и „нова история“. Самите български историци, членове на Смесената комисия, както и нейният съпредседател проф. Ангел Димитров оцениха постигнатото като крайно недостатъчно и разочароващо. От една страна, въпросните компромиси въобще не са част от реалните спорни исторически теми между двете страни, а от друга, дори единственият постигнат реален резултат, още през 2018 година, относно българския характер на цар Самуил, беше почти веднага отказан от македонската страна. Следва да се отбележи също, че въпросните исторически теми въобще не фигурират в Рамковата позиция. В нея, като предварително условие за свикване на първа междуправителствена конференция, изрично са упоменати „Гоце Делчев“, „Илинденско-преображенското въстание“ и „ВМРО/ВМОРО“. Според Рамковата позиция само предварителното реализиране на тази точка, с приемането на общ исторически наратив относно тези теми, както и приемането на план-график за отразяването им в македонските учебници и придържането на официалните лица и медии към тях, може да бъде предпоставка за реален и конкретен напредък по историческите въпроси.

5. „Табелки“ – Това касае, най-вероятно, предвиденото в Рамковата позиция отстраняване на табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради, насаждащи открито омраза към България, като например тези съдържащи „български фашистки окупатор“. На територията на РСМ продължават да стоят вероятно поне няколкостотин такива надписа. Подмяната на термина „български фашистки окупатор“ с нов термин - „фашистки окупатор“, който все пак ще продължи да се отнася до приписвани на България събития и злодеяния, няма реално да промени ситуацията с насаждането, по този начин на говор на омраза. Показното отстраняване на няколко особено известни такива табели, само за да се покаже някакво действие по тази точка, също няма да допринесе за неговото окончателно решение, докато не бъде приет взаимно приемлив исторически наратив касаещ периода на българската администрация от 1941-1944 г.

6. „Албанци“, „Димитър“, „ВМРО“ – Тук, можем само да предполагаме, че Кирил Петков е имал предвид, че неговият план за вдигане на ветото е вече обсъден, съгласуван и приет от албанските партии, македонският премиер Димитър Ковачевски и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.

Схематичната бележка разкрива и елементи от методиката, която Кирил Петков възнамерява да използва за да прокара плана си за вдигане на ветото. Предвижда се подписването на двустранен документ, наречен от него „negotiation agreement”, който да включва гореспоменатите точки. В него, на първо място е поставено вдигането на българското вето, а след това в самият процес на преговори, които според българският премиер ще траят между 10 и 15 години, следва и реализирането на съответните точки, като например тази с вписването на българите в македонската конституция. От самия документ не е ясно какви са гаранциите, че македонската страна ще изпълни поетите ангажименти. От казаното от Балабанов очакваните гаранции са „Гаранция-Франция“, което е допълнителна индикация за поемани ангажименти към и от френското председателство.

В обобщение, от внимателния анализ на схемата-план за вдигането на българското вето на премиера Петков са видни няколко неща. На първо място, той е, без всякакво съмнение, активното действащо лице по отношение на темата „Северна Македония“. На второ място, той и неговият съветнически екип са водили активни паралелни преговори както с македонската страна, така и с европейски партньори пред които са поемани обещания за вдигане на българското вето. На трето място, конкретните точки, които фигурират в плана Петков, кореспондират само привидно на елементи от Рамковата позиция на България по казуса Северна Македония. По същество, предвиденото от Петков е опит за тежка манипулация на българското общество и тотална подмяна на досегашната българска позиция, която ще му се представи като „огромен успех на българската дипломация“.

Анализът е изготвен от екип на Агенция БГНЕС

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase