Кога беше най-добре? За 25% осемдесетте години на миналия век

Възрастта е в сериозна степен определяща за възприятията
348
Кога беше най-добре? За 25% осемдесетте години на миналия век

Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни обединява в общото усещане за по-щастливо време? А може би възприятията са по-скоро индивидуални и най-доброто време е различно за всекиго?
В търсене на отговор на тези въпроси „Галъп интернешънъл болкан“ зададе сред пълнолетните българи въпроса „Кое е най-доброто десетилетие?“ по идея на „Капитал“. Абстрактният въпрос остави поле на респондентите за максимално широки асоциации. По традиция, такива питания извикват спомени за собствения живот или поне за живота на собствената страна. И това се оказва твърде показателно.  

В условията на кризи и несигурност, които третото десетилетие на двадесет и първия век досега ни предлага, не е излишно желанието да погледнем назад и да си дадем оценка и равносметка за живота си.

Изглежда, че осемдесетте години на миналия век изпъкват като най-добро десетилетие. Една четвърт от всички участвали ги посочват. Седемдесетте са най-хубавото време според 13,9% от запитаните, следвани от деветдесетте (13,6%), първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век – 12,2%.

Както може да се очаква, възрастта е в сериозна степен определяща за възприятията. Осемдесетте години на двайсетия век сякаш обединяват в най-голяма степен обществото ни в усещанията за най-доброто десетилетие. Респондентите на възраст между 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишни, например отговорите „осемдесетте“  са около една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) усещанията, че 80-те години са най-доброто време отново намаляват.

Тезата, че се обича най-много десетилетието на своята младост, се потвърждава и когато се разгледат обществените нагласи към седемдесетте. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с усещането за най-доброто време са именно респондентите на възраст над 66 години – които са били в разцвета на младостта си през седемдесетте. По-младите поколения изразяват в много по-малка степен сантименти към този период (а и нямат спомена). При респондентите до 35 години отговорите „седемдесетте“ не достигат и 2 на сто.

Нещо се пречупва в обществените възприятия спрямо деветдесетте. Поколението между 36 и 45 години, от което се очаква в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-добри, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението между 26 и 35-годишна възраст. Още повече – децата и младежите на деветдесетте са и в значително по-голяма степен объркани за това кои всъщност са най-добрите години – над две трети от запитаните между 26 и 35 години не могат да преценят кое десетилетие е най-добро за тях. Една пета от запитаните между 36 и 45 години – също.

Объркването личи и в някои парадоксални данни. Излиза например, че поколението, било на двадесет години през деветдесeтте, гледа с малко по-големи симпатии към осемдесетте. Интересно е, че поколението 26-35 години (които са прекарали малка част от съзнателния си живот през деветдесетте) са по-благосклонни към този период. Немалки са дяловете на отговори в полза на деветдесетте и сред респондентите под 25 годни, голяма част от които дори не са били родени тогава. Може би тук роля играе традиционната идеализация на детството или на близкото миналото.
Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите (до 25-годишна възраст) Сред тях, отново очаквано, са и най-високите дялове на отговори „не мога да преценя“ – почти всеки четвърти представител на поколението Z. Вероятно базата за сравнение (натрупаният житейски опит през десетилетията) е това, което ни дава възможност да преценим кое е най-доброто. Вероятно и очакванията сред младите са, че най-доброто десетилетие предстои.

В крайна сметка, ако за най-възрастните е ясно кога е било най-добре и това е времето на тяхната младост, а за най-младите – очаквано това е времето сега (или може би по-скоро това, което предстои), то поколенията в средата изглеждат раздвоени. Деветдесетте години със своята силна динамичност, социални, икономически и политически промени се оказват добри за едни, но и много трудни за много от хората, очаквали ги с нетърпение.

Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 20 и 27 септември 2022 г. сред 1009 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


348
Още по темата: щастиеГалъп
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
159
8
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
За тези дето вземаха заплатки за да се подпират, соцчето беше рай! За хора дето искат да се развиват, беше ужас!
158
12
 
5
 
! Отговори
Страхил преди 1 година
Именно защото тока струваше 2 стотинки затова цялата държава фалира. "Безплатното" излиза най-скъпо. А лимонадата беше 9 стотинки но заплатата беше 100 лева.
157
1
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Най-добрите години бяха 1970-1989. Разбира се оценка може да даде само човек, който е бил на поне 18 години през 1975 година.
156
4
 
1
 
! Отговори
Съжалявам преди 1 година
Знам че Видин е град с много големи икономически проблеми, което е много жалко! Но работата се създава от хората, тя не пада от небето! Държавните работи са съвсем ограничен кръг и те не са добре платени!
155
4
 
10
 
! Отговори
Факт преди 1 година
До 1989 навсякъде хората бяха усмихнати и весели, а след 1989 са намръщени и тъжни. Само децата правят изключение поради възрастта си.
154
11
 
7
 
! Отговори
Кина преди 1 година
Има интервюта с Тодор Живков и той си казва човек: социализъма беше едно недоносче! Това беше режим който се саморазрушаваше. Защо? Защото на всеки 10 човека, 7 човека крадяха. Държавата лъжеше че плаща, а хората лъжеха че работят и накрая всичко рухна като турска сграда с лоши тухли.
153
5
 
4
 
! Отговори
доктор преди 1 година
Тогава и презервативите (ако успееш да си намериш да си купиш) не се гънеха толкова...
152
7
 
11
 
! Отговори
Разликите преди 1 година
Разликите преди/след 1989 1.тока струваше 2 ст. дневна и 1 ст. нощна тарифа и никой не мислеше, че трябва да го плаща, както сега 2.Чиста вода, сега не е 3.Опашки за някои стоки като хляб, но купувахме по няколко истински хляба. 4.пълни с купуващи хора магазини, сега с гледащи 5.Чакане до първа доставка за лека кола (без Лада), сега чакаш 2 години 6.Трудно се пътуваше до западна Европа и САЩ, но и сега е така по други причини 7.Имахме пари и всеки си купуваше всичко, което иска,макар и не на миг
151
10
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
80 Бг беше фалирала по магазините по един вид стока като чакаш на опашка за нея.ако живееш в малък град повечето нехранителни стоки ако ги има бяха в окръжните градове.ако искаш нещо качествено от прогнилият капиталистически свят само от кореком с долари но няма от къде да ги купиш освен на черно но не по официалният курс което пък е незаконно.някой възхвалява аец но незнайно защо имаше режим тока.не забравяйте или знайте че имаше гражданство границите бяха затворени за пример северна корея.
150
12
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Соца беше временно наложен от Съветската Армия, Тодор Живков беше някаква гротескна фигура на която хората се смеха на неграмотност! Аз съм чел разсекретени протоколи от срещи на СИВ и Варшавския Договор, в който представителите на другите соц страни са се втрещявали от неговата некомпетентност, макар и самите те да не са блестящи с образование!
149
4
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
През 1942 по царско време влизане сила забраната хората от провинцията да се преселват в София, но през 1990 демократите махнаха забраната. Затова за живеещите в София най-хубавите години са между 1942 и 1989 години
148
11
 
9
 
! Отговори
Спасов преди 1 година
Да ви припомня някои големи "успехи" на социализЪма: 1. спиране на тока на 2 часа, 2. спиране на водата всяка седмица 3. опашки за всякакви стоки: олио, хляб, сирене... 4. празни магазини, 5. чакане за един смотан Москвич поне 10 години да си го купиш, 6. не можеше да се пътува до западна Европа, 7. даже и да имаш пари нищо не можеш да си купиш ако нямаш връзки, и т.н и т.н
147
3
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
по кирово време беше супер
146
4
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
преди 9 септември 1944 на 105 съм
145
6
 
7
 
! Отговори
Шоп 66 преди 1 година
Най-убаво си беше у соцо оти най-арно се крадеше! А сега не е ич арно оти много малко може да се краде!
144
14
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
80 те години аз нямах право от Варна да отида да живея в София! То феодалната система е най ефективна защото феодала няма разходи! А и крепостните са щастливи, защото не могат да си представят живот без господар, иначе трябва сами да решават, а те не могат!
143
8
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Ще кажа на всички сополанковци . Специално за вас в Ю-туб ( вие друго не знаете) има филмчета които се казват БЪЛГАРИЯ КОЯТО СЪГРАДИХМЕ гледайте и плачете
142
15
 
5
 
! Отговори
Пена преди 1 година
Около 1990 г. и България и СССР бяха фалирали но това се пазеше в тайна. Как си представяте Тодор Живков да излезе и да каже: другари, бяхме пълни некадърници със съветските другари и добре че бяха златните резерви от царско време че да закърпим положението!
141
4
 
13
 
! Отговори
Стар Софиянец преди 1 година
Най-добре беше през 70-те и 80-те години. През 60-те все още силно се чувстваха последиците от Втората световна война и репарациите, които България плащаше. После след 1989 година повечето знаете какво стана, макар че за страшно много неща яко ви лъжат.
140
5
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Досега от както се помня всяка година нещата ставаха осезаемо по-добре, после дойде ковида и от там рязко надолу и още не сме стигнали пика на това падение.