Исус Христос в космически кораб и други впечатления от Рила

Почти целогодишно ходим из планините като ги редуваме хаотично. Но за “голямото” ходене през лятната отпуска си имаме правило: през четните години в Пирин, през нечетните в Рила...
11 сеп 2007 11:02, Васил Богданов
18
Исус Христос в космически кораб и други впечатления от Рила
Изгрев на Мусала. Снимка: Васил Богданов

Почти целогодишно ходим из планините като ги редуваме хаотично. Но за “голямото” ходене през лятната отпуска си имаме правило: през четните години в Пирин, през нечетните в Рила.

Все пак това са двете гранддами на родния туризъм и за да не се обиждат, трябва да има паритет.

Между другото, миналата година организацията се провали и реших да тръгна сам. Не че обичам да бродя в гората като вълк единак. Дори си е опасно, но поне наруших традицията и еднолично избрах Рила.

Пó ми е на сърце от каменистия Пирин и местните му жители, които говорят твърдо, сякаш имат камъни в устата. Изкарах си добре. Там горе хората бързо се сближават и в хижите винаги има с кого да побъбриш.

Даже гледах финала на Световното на хижа Грънчар. Колко човека могат да се похвалят, че са гледали Зидан на черно-бяло телевизорче със снежинки в картината, но в пъстрата международна компания на чехи, немци, беларуси и двама полицаи, които уж пазят вододайната зона.

А какво да кажем за другата случка, в банята. Е, не е това, за което се сещате първо. Просто по хижите баните са общи и както се къпем с едно момче, се разприказвахме. От дума на дума стана ясно, че се познаваме задочно от един туристически форум в интернет и имаме общи приятели.

Както се казва, голата истина лъсна под сапунката. Ама това беше миналата година, когато нямаше 40-градусови жеги и дъждът си валеше относително регулярно, а не наведнъж за два-три месеца.

Тази година решихме да започнем прехода в Рила от юг. Почти от Пирин. Сборният пункт за колите е село Добърско. Джаро ми пише по кюто, че църквата там била много интересна. Веднага пускам Уикипедия и прочитам за уникалното изображение на Христос в космически кораб.

След още две минути разбирам и другата причина за интереса към храма. Той е един от стоте национални туристически обекта и хората, които събират печати, няма как да го пропуснат. Аз бойкотирам печатите.

Отвратих се от тези чиновнически инициативи за популяризиране на туризма още в ранното си соцдетство, когато стотният обект бе “Образцово АПК по избор”.

Сега подпечатвам книжката на спомените си със собственоръчно направени пълноцветни снимки, вместо с бледовиолетови, болнави изображения.

Иначе църквата си я бива. По официални данни е построена през 1614 година, но има съмнения (в момента учените изследват някакви неща), че е с 4-5 века по-стара. Уникална е с изображенията на 12-те апостоли в цял ръст.

Само на още две места тези любители на тайни вечери могат да бъдат видени по този начин.

Докато слушаме увлекателната беседа с цена 3 лева за бели глупави мъже и жени с българско гражданство, в църквата постоянно влизат нови посетители, които още от портата питат “Извинявайте, тук ли е иконата на Исус Христос като космонавт? – Тук е да, точно над главите ви – отговаря лекторката и насочва лампата, макар да не й е много приятно, че миряните се интересуват предимно от светски теми като ракетостроенето.

В църквата е тъмно, защото няма прозорци. Само съвсем малки процепи в стените, като на бойна кула. Благодарение на тях обаче, температурата вътре е много приятна. А навън е неделна обедна жега. Мъжете излизат от кръчмата пияни и искат да ги снимам. Няма проблеми!

В храма беше забранено да снимаме как Исус Христос гледа “земля в илюминаторе”, но никой не може да забрани на пияните мъже да се снимат. При това с магарето, което е паркирало на мегдана (виж снимките).

След фотосесията прочитаме важните съобщения, забодени с кабарчета на най-посещавания “форум” в селото – вратата на кръчмата. Разхождаме се по улиците, чийто имена са като в Ню Йорк – Първа, Втора, Трета..., сбогуваме се с колите си за цяла седмица и хайде нагоре! Към едноименната хижа Добърско.

За стандартите на туристическото ни движение хижа Добърско си е направо “свръхнова”. Построена е преди около двайсетина години и затова прилича по-скоро на двуетажна селска вила. Няма ги внушителните каменни основи и дървените капаци на прозорците с напукана зелена боя по тях.

Едрият хижар обаче компенсира липсата на патина. Казва се Лазар и е от истинските хижари, с цели 11 години стаж. Не от онези селски хитреци, които си мислят, че ще забогатеят лесно и се сменят през две лета. Намираме се в нозете на Рила и гледката към Пирин е невероятна. Вижда се цялата планина от-до.

Сладкодумният домакин наистина обича планините и ни разказва за собствените си преходи из цяла България. Не си мисли, че хижата му е център на универсума. След спускането на мрака се качваме на втория етаж и съзерцаваме светещите селца като на карта.

Лазар ни обяснява кое какво е и как се шегувал с приятели от Банско да си дърпат пердетата, щото имал телескоп.

На следващия ден потегляме щастливи за хижа Семково. Няма да описвам как птичките пеят, как боровата гора ухае и други бла-бла баналности.

По-интересни са хората. Легналите на сянка дървосекачи, които грейват от щастие, че могат да те упътят. Или пък легналите на слънце лолитки (до едни бунгала насред пътя), които изобщо не знаят къде е Семково и те гледат учудено защо изобщо им прекъсваш слушането на музика.

Семково е малък зимен курорт с две-три влекчета и същия брой хотели. Не знам как изглежда през зимата, но през лятото изглежда тъжно. Големият соцхотел Рила може да приюти три села, но сега явно е толкова празен, че ресторантът му не работи.

Препращат ни да хапнем в едно независимо заведение. Там стопаните се бяха оттеглили на втория етаж за следобедна дрямка, та се наложи да ги събудим. К’во да пра’иш, капризни гражданя, които искат да ядат таратор в четири следобяд. И мишмаш, ако може.

След късния обяд ни остават само двайсетина минутки изкачване до хижа Семково, но те са най-трудните. А и посрещането е такова. Хижарят явно е на твърда заплата и няма сметка да посреща много гости.

Чеше се зад врата и още от вратата ни започна “Има места, ама май нямам чисти калъфки за възглавниците”. Като видя, че не се отказваме, продължи “Тя и топлата вода свърши. Една група има тука, кога ги свършиха 300 литра. Що не отидите по-добре в почивната станция на ВМЕИ-то, в Семково”. Ама ще има ли места? “Аз гарантирам, че ще има. И топла вода ще има.”

Срещат се и такива хижари. Върнахме се в Семково и право в почивната станция. Там витае духът на ранните 80-те, но за 10 лева и 50 стотинки спиш в двойна стая с баня и тоалетна. Лукс за туриста! И топла вода, колкото искаш. Можеш да си изпереш и чорапите, и мръсните гащи.

Тук прескачам следващите два дни, хижа Грънчар и перфектното обслужване на х. Чакър войвода, защото пътеписът стана много дълъг.

Отивам директно на изгрева на връх Мусала.

И друг път съм опитвал да го снимам, но времето бе облачно. Този път нощувахме направо на върха, а не в заслона Ледено езеро. По принцип на Мусала може да се спи само ако закъсаш в лошо време.

Все пак това е национален обект, където човешкото въздействие трябва да се ограничава. И ние си го спазваме правилото, но този път ни домързя да ставаме по тъмно и да катерим 40 минути от заслона до върха. Срещу 10 лева на човек дежурният метеоролог ни приюти в стаята за гости, която е много симпатична, с кувьорчетата си над леглата.

Вода няма, затова се бършем с мокри кърпички и гледаме през прозореца нощен Самоков. За да бъде по-еклектично всичко, проверяваме през GPRS-а как е завършил един мач.

На сутринта всичко бе притихнало, и звяр, и природа, пред тайнството на изгрева. Много е приятно насред летните жеги да почувстваш хладните 6 градуса на зазоряване. Слънцето се издига безшумно и огрява Близнаците, Манчо, Малка Мусала и, разбира се, връх Дено.

Името му идва от думата “ден”. В Самоков, като видели, че слънцето огрява върха, значи денят (дено) започва. Не стига тази красота, ами на Мусала сутрин има и диви кози (нали ви казах, че и зверовете са се кротнали).

Физиците от БАН, които изследват космическите лъчения, оставят за тях обелки от храната и плашливите животни идват на закуска.

Ето че отново стигнахме до Космоса. Всичко започна от храма в Добърско, където Исус Христос е астронавт, за да завърши в тайнството на рилската обител Мусала.

Кръговрат на духовни енергии, възможен само в чистите флуиди на планината.

Моменти от пътешествието


18
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
17
0
 
0
 
! Отговори
Taina Maina Town преди 11 години
I Want More !
16
0
 
0
 
! Отговори
БАЩА преди 11 години
С такива позитивни и доста описателни статии, можем да презентираме ***, като една от много добрите туристически дестинации. Само намали малко сарказма в материала, и добави, че това село Добърско е било една от митниците към гръцко, а църквата е първата построена от бългатите в района и има сълтански указ за нея.
То и за семково малко поспестяваш, ама айде добре, та тя товйта статия е единственото хубава нещо което съм чел(о ужас аз чета!!) през последните един два дена.
15
0
 
0
 
! Отговори
преди 11 години
Eeee, nai-nakraia edno strahotno popadenie tuk!
14
0
 
0
 
! Отговори
благодаря! преди 11 години
благодаря за написаното, благодаря и че ви има все още хора и че чувсвате и мислите като мен, щото иначе не знам как ще издържа
13
0
 
0
 
! Отговори
marga преди 11 години
почувствах се така сякаш съм била част от групата катерила този маршрут!не съм планинарка ,носъм имала удоволствието да видя подобни гледки няколко пъти-по склоновете под връх безбог,около хижа безбог.единствено съжалявах че нямах апарат да снимам върха и езерата.моля ,ако може още снимки!!!
12
0
 
0
 
! Отговори
Васил Богданов преди 11 години
Благодаря на всички за коментарите!
Това за тенджерите е много яко!
Аз изпратих текста с "ковьор", но някой е решил, че трябва да се промени на "кувьор" :))
Поздрави!
11
0
 
0
 
! Отговори
mad преди 11 години
не се пише "кувьор", а "ковьор" :)
само това исках да кажа
10
0
 
0
 
! Отговори
pugguk преди 11 години
прекрасна статия

вземете някой път Карбовски с вас на планина моля ;)
9
0
 
0
 
! Отговори
Slava преди 11 години
Chestno kazano ideqta da spich na vruh Musala i sutrinta da snimach kak izgriava "raiko" e predizvikatelstvo,koeto dori za neopiten turist kato men izglejda primamlivo.Ne znam za Isus Hristos dali e v raketa(curkvata v Dobursko imam predvid),no opredeleno moite tendjeri v kuhnqta 4esto pridobivat raketen vid-taka e kogato jiveech v panelka i gotvich na gaz:)))Sega seriozno-vuv vuprosnata curkva osven fantasti4nite stenopisi ima i mramorna plo4a na poda s edin vizantiiski orel,nadpisa varhu koqto o6te ne e razgadan:)Dosta ne6ta mogat da se vidqt u nas,radvam se,4e vuv virtualnoto prostranstvo moje da pro4etech ne6to i za bulgarskata planina.
8
0
 
0
 
! Отговори
Rila преди 11 години
Информатора поспри се малко с конспирациите защото в църквата в село Добърско тази икона е нарисувана или изографисана не знам как е модерно сега на стената- http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/4/47/Doba rsko_church.jpg
7
0
 
0
 
! Отговори
Ivaka преди 11 години
Подобни моменти остават най-силно в съзнанието на хората. Припомни ми едно скорошно мое изживяване, но на Вихрен - пусто, мен повече ме влече каменистата пустош. Тогава нощувахме на сами върха, в палатка, като имахме удоволствието да посрещнем два изгрева. Опитайте и там, сигурен съм, че ще озарената Синаница ще ви плени повече :)
6
0
 
0
 
! Отговори
Desi преди 11 години
4eteiki razkaza ti neysetno se vurnax godini nazad, kogato i az obikalqx mnogo po planinite. Po povod na Pirin i Rila i prilikite i razlikite im, moga da kaja 4e dulgo vreme i az izpitvax podobni 4yvstva, no tova be6e zaradi sezonite v koito pose6tavax Pirin. Vse vale6e i ima6e mugla i planinata izglejda6e dosta neprivetliva i kamenista... Dokato edna kusna prolet otidoxme s priqteli na palatki tam i sqka6 ostavix 4ast ot surceto si, krai edno ezero. Za sujalenie nqmam snimka, s koqto da ilustriram dymite si, no to be6e kato izvadeno ot katalog na tyristi4eska agenciq. Be6e nezabravimo lqto i 4esto se vru6tam prez godinite nazad. Blagodarq, 4e spodeli s nas razkaza si :)
5
0
 
0
 
! Отговори
turist преди 11 години
Браво! Роден сте за писател. С пътеписите си и снимките към тях можете да популяризирате България повече от отчаените опити на хора, на които им плащат за това
4
0
 
0
 
! Отговори
AZ преди 11 години
Такава икона имаше в православната църква в гр. Малко Търново. Бе открадната и по предание района умря. Една е в света и се изненадвам, че я откривате там. Ако, наистинанаписаното от Вас е реално, Ви моля да вземете някакви мерки и да се свържете с хората от църквата. Става въпрос за реликва известна в цял свят и имаше опасения, че е продадена в Италия.
3
0
 
0
 
! Отговори
d преди 11 години
Много ти благодаря за статията - върна ме 2 месеца назад, когато моя милост - морското чедо беше в Костенец. Не бях ходила в планината от ученическите си години / а те минаха преди 15 лета/ и си прекарах страхотно. Не мога да живея без море, но установих, че планитата ме зарежда много много повече с енергия отколкото морето.............
Благодаря ти още веднъж
2
0
 
0
 
! Отговори
четец преди 11 години
много интересна статия! Ако може още снимки!!!
1
0
 
0
 
! Отговори
tapka@abv.bg преди 11 години
Интересно,леко и приятно четиво с лек ироничен нюанс---но за да бъда откровенна ще допълня че предпочитах да почувствам иаз таинството на изгрева ,разкошната картина на която предполагам сте били свидетел