РИБАРЯТ ЙОНАтрагедия в четири картиниПърва премиера: 1969, Малък театър, Букурещи Театър Люсернер, Париж, 1969 За пиесата:Драмата Рибарят Йона, една от най- популярните и поставяни по света пиеси на големия румънски драматург и поет Марин Сореску/ 1936 1986/ е може би най- добрата илюстрация на т.н. опера аперта/ отворена творба/. Това е пиеса- метафора, която въпреки привидната си строгост и единство предоставя възможност за различни интерпретации от режисьора и актьора. Подобно на своя предшественик от библейския мит , рибарят Йона попада в корема на кит, който се намира в корема на втори, вторият е в трети, третият в четвърти и т.н. Библейската метафора преминава през една, бих казал, телескопична система на автора, който чрез своя полулуд герой поставя важни проблеми от екзистенциален характер. Всеки от изходите, които намира по пътя си Рибарят Йона, води към още по- голям търбух на риба, която се намира в друга, по- голяма от нея. Това ни подсказва, че Реалността, всъщност, е поредица от затворени пространства за човешката мисъл може би по- обширни, но все пак, напомнящи за... огромни човешки затвори. Рибарят Йона се стреми към абсолютния идеал, но в крайна сметка разбира, че е попаднал в паяжината на случайностите, на безчислените възможни взаимовръзки, които са условията за съществуването на Личността в едно затворено, тоталитарно общество. Трагедията се заключава в това, че по пътя от Незнанието към Познанието Йона установява: Абсолютното не съществува, а относителното не може да се обхване тъкмо заради неговото разнообразие, че пътят, по който е тръгнал, всъщност е без никакъв изход, защото всичко в този наш свят е наопаки.Тази забележителна, новаторска пиеса на Сореску е поставяна с голям успех не само на всички по- важни сцени в Румъния, но и в Будапеща, Неапол, Москва, Цюрих, Варшава, Лондон, а също и в Ню Йорк. По нея големият композитор Анатол Виеру / 1926 1998/ написа най- значителната си опера Йона.О СТ.ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦАЙОНА, рибарПърви рибар и Втори рибар без определена възраст, без говор- / ролите се изпълняват от сценични работници /.Подобно на всеки самотен човек, Йона разговаря на висок глас със самия себе си. Поставя си въпроси и сам си отговаря. През цялото време се държи като че ли на сцената има двама герои. Раздвоява се и се превъплъщава според изискванията на действието. Този двойнствен характер на героя трябва да бъде изигран майсторски и дискретно. Ако ролята се окаже трудна за изпълнителя би могло да се раздели между двама актьори след втора картина.ДелоАко можехдруго не бих направил,освен дъбова пейкапосред морето.Огромна и здраваот гладък дъб и върху неяда почиват при буряпо- страхливите чайки,рибкитеда постоят, да побъбрят,да споделят по нещо.Вятърътда си отдъхнена моята пейкаи да ми каже:Нищо хубавов живота си не направи,освен тази дъбова пейка,дето я сложи насред морето!Добре го измислих.С радост бих я направил.Главата си бих подпрял с ръце,бих седнал там в центъра на сърцето.../Това стихотворение може да прозвучи на записзад кадър преди началото и в края на спектакъла./ПЪРВА КАРТИНАСЦЕНАТА е разделена на две. Едната половина представлява огромна зинала риба. Другата вода или няколко тебеширени кръга. Рибарят Йона стои съвсем безразличен в устата на рибата, хвърлил мрежата си към тебеширените кръгове. Той е с гръб към огромната и тъмна паст на чудовището. До него е поставен малък аквариум, в който весело плуват няколко рибки.-Сега започвам да..-Сякаш чувам! Пук, пук, пук! Да, въдицата...-Само камънаци.-Имаме си доста богато море.-Да, само какво богато море си имаме!-Мисля, че другите нямат такова.-Не му мисли толкова. / Вика / Йона-а!-Йона-а! /Прегракнал./-Йона-ааа! / Съвсем прегракнал./-Нищо.-Пустиня.-Пустиня.-Пустиня, ама, все пак, трябваше да ми отвърне. Ехо-о.о...-/Забелязва, че няма ехо. / Ей, ами ехото?!-/ Извиква още веднъж, за да потвърди съмнението си./ Йо.../ Чака./ ...на... / Чака./-/Махва разочарован с ръка./ И с ехото се свърши...-И то си отиде.-Да, лош знак.-Ами! Може да е някаква нова мярка, заради рибарите тук...-/ Обяснява си. / Веднъж завинаги да се сложи край на тази врява тук, на морето.-Господи, какъв шум!-Не е прилично да се крещи на морето.-На сушата някак по върви.-Но при водата не. Не бива.-Аз викам, ти викаш, другият вика. И накрая виковете се събират.-Вълните вибрират.-Като мост, по който минават войници всичките едновременно и той се срутва.-Ама ако мине и тоя!-Тъй е и с морето. Раздвижи ли се тая вълна, раздвижва се и следващата. А може да дойде и буря!-А когато цялата вода се излее върху нас...-Бога ми, не е хубаво да викнат всички едновременно и то тук, на морето.-Дори ако са удавници?-Дори и тогава. Да си викат всички, ама по ред.-Разбирам, за да не се забележи...-Морето ще се разбушува.-/Трезво./ Затова всеки от нас трябва да си гледа работата...-/ Поглежда към водата./ ... И своя кръг.-И да си мълчи. / Пауза. /-Да, ама само че аз сега трябва да извикам. Да извикам Йона.-/ Вика./ Йона-а-а!-Пак нищо.-/ Вика./ Йона, да не те хвана тук! Чуваш ли ме Йона? Не се влачи след мен!ПАУЗА-Всъщност Йона, това съм аз. Шшт! Само да не разберат рибите. -Затуй викам от време на време така, за да ги заблудя. -Защото Йона си няма късмет, нито спокойствие.-Да, рибите трябва да повярват, че сега той, Йона, е кой знае къде, само не тук, да, някъде другаде...-/ Смее се./ Мисля, че Йона трябва да отиде да лови в някое друго море. Може би там...-Да, ама дали можеш да си смениш морето?-А, и дума да не става!-/ Вика./ Йона, не се приближавай до това място, че ще ми прогониш късмета.-/ Измъква празната мрежа. / И го прогони.-/ Отново хвърля мрежата. / Само какво богато море имаме!-Да, представа нямате колко много риба има тук.-/ С любопитство./ Приблизително колко?-Един господ знае: много, много!-/ Удивен. / Стотина риби?-Не, много повече.-Колко? Колкото цял живот ли да ги броиш?-Повече от цяло живот.-Тогава колкото цялата смърт?-Може. Смъртта е много по- дълга от живота.-Виж ти, само каква дълга смърт сме имали! -Ако можеш да преброиш цялото това богатство... -Ех, само какво богато море си имаме! -И как може да храни и да пои всичките тези риби?-Ами, оправя се някак. Наистина, трудно му е, но се оправя.-/ Смее се./ Мисля, че им дава повече вода, отколкото храна.-Не, рибите не пият вода.-Все пак, сигурно им налива вода.-Като ги гледа всичките такива едни, зинали...-/ Дръпва мрежата. / Май сега повече тежи...-Сигурно съм хванал оная голямата.-Отдавна я дебна аз тая риба. Дори я сънувах.-Всяка нощ сънувам само риби.-Но вече ми омръзна тази тежка миризма.-Сънят и рибите...-През първия сън рак.-През втория моруна.-През третия калкан.-При калкана винаги се събуждам и започвам да ругая. -Оставам да лежа до сутринта и ако подремна за малко, пак сънувам.. -И какво мислиш, че сънувам?-/ С подчертано любопитство. / Какво сънуваш?-Познай, де.-Кит?-Ами, де го тоя късмет.- /С още по- голямо любопитство ./ Тогава какво?-/ Огорчено./ Копърка.-Копърка?-Да, копърка. При това, толкова малка, че...-Че не можеш да я видиш.-И изчезна, докато се събудя.-И тъй всяка нощ, откакто се помня.-И това сън ли го наричаш?-Не.-А в това време моите две деца спят дълбоко.-Как могат някои хора да спят така дълбоко?-Веднъж ги питат: какво толкова можете да сънувате когато спите толкова дълбоко?-А те, доволни, ми отвръщат:Морето, морето!-Пфу!-Може би на тях им е приятно да сънуват море без риби.-Все пак, морската вода е дяволски хубава, разбира се, сако когато я гледаш отдалече. -Това сънуват и те, като оставят тази риба с цялата й тежест върху мен.-/ Меланхолично. / Ако бях горски, сигурно щях да сънувам само дървета.-Искам да стана горски и още първата нощ да сънувам един милион дървета.-Искам да легна под сянката им.-Да, да сънувам, че лежа под сянката им.-Колко ли гъста трябва да бъде сянката на цял милион дървета?-Гъста като пчелен мед.-И аз под някое дърво, на сянка, загледан в катеричките.-Катеричките не бива да се ловят.-Кой е казал, че трябва да се ловят? Само това ми липсва да хукна подир катеричките? / -Търси мрежата. / Дали се хвана нещо?-Да я измъкна ли вече?-/ Нерешително./ Дали е дошъл момента...-Защо ли тъй трудно се вади?-Ах, ужасно тежи.-Отдавна я дебна...Знам как изглежда. Ето така: с голяма уста.../ -Посочва устата на рибата от сцената./-Ах, откога я дебна.-Познавам всяка нейна люспа.-Като ми се явява всяка нощ?!-От няколко години я знам, само дето не мога да я хвана тук, с мрежата.-/ Придава си решителен вид./ Дай Боже! / Тегли мрежата./ Ах, тежко, много тежко!-/ Измъква мрежата. / Пак ли нищо? / Учудено. /-Нищо.-Тогава какъв дявол я теглеше надолу?-/ Поглежда небето. / Аха, разбирам. Тоя облак. Спусна си сянката точно в моята мрежа...-По- добре да започна да ловя облаци.-Днес един, утре друг. Така на бърза ръка ще предизвикам потоп.-Колкото до облаците имам късмет. / Пауза. /-/Гледа аквариума. Говори с рибките. / Само във вас ми е надеждата.-Бедни малки рибки!-Вие носите тежестта на моретата и океаните.-/ Посочва към аквариума. / Те са си мои, собствени.-/ Със състрадание. / Един ден ги уловиха.-Държа ги на прозореца. Светлината им действа добре. Съдържа някакви полезни вещества. -От нея те наедряват и стават по- жизнени и по- весели.-/Тъжно. / Само да не ги изпусна.-/ Отчаян. / Как мога да ги изпусна?-Нали съм рибар и в къщата ми трябва винаги да се намира по някоя риба.Жива, умряла, сушена, солена. Иначе какво ще кажат хората? Сутрин, когато им хвърлям храната, оставам малко да ги погледам. А понякога стоя при тях по цели часове.-Ако нямаш желание да отидеш да уловиш други, вика жена ми, която много ме обича, не ги гледай толкова, че ще умориш и тях.-Тя ме обича, ама не когато стоя и ги съзерцавам.-Ами, не е изключено някой ден да умрат от твоя поглед.-Да, защото имам лош поглед. Когото погледна умира.Това жена ми го казва.-Не, не ми се вярва да е така. Защото най- напред щеше да умре тя. Ехе! И откога!- Но и тяхната щеше да свърши. Защото откакто съм тръгнал за риба, винаги вземам със себе си и този аквариум. Щом видя, че нещо не върви, че вися напразно, изваждам въдицата и... / Изважда я. / И хоп! В аквариума!.../ Хвърля въдицата. / - А оная, дето се е закачила, ще я хвърля после в мрежата. - Че доста време ще мине докато уловя нещо...- Чак сега започна да кълве... Не ще и дума, и тия тежат доста. нали веднъж са били уловени.- Да, накрая всички се хващат на въдицата. / Сякаш се извинява. / Нали веднъж са били уловени. Малко им е водата. А пък апетитът им все расте...-Искаш да се захванеш тях ли?-Ако трябва да бъда откровен, не бих искал точно сега да уловя някоя от тях. - Това е невъзможно. - Все едно да изпиеш отрова и да не очакваш тя да не предизвика никакъв ефект. - Жал ми е за рибата. - Рибки, внимавайте, сега моята стръв ще предизвика ефект! - / Поглежда аквариума, после морето. / Тази вода е пълна със стръв, всякаква стръв, при това много хубаво оцветена... Ние, рибите плуваме сред тази вода тъй бързо, че изглеждаме доста шумни. Да, нашата заветна мечта е да погълнем най- едрата риба. След туй ще си помислим за нещо приятно и хубаво, но само след няколко мига ще забележим, че водата ни се е свършила! - / С тържествения тон на корифей. / О, ти, рибарю, гдето стоиш горе, там на брега, остави ни чист пътя поне до нея, не го размътвай със сянката на нозете си! ПАУЗА. Наблюдава аквариума.-Все пак, не знам какво да правя. Нали и аз трябва да живея. Хайде бе, хвана ли я? / Навежда се над аквариума и в този миг устата на гигантската риба започва да се затваря. Йона се мъчи да се пребори с огромните челюсти, които постепенно де затварят, като скърцат ужасно. /-Помощ! По-мо-о-ощ!-Ех, поне ехо да имаше!-Ехо-о-о! Става съвсем тъмно. Завеса.ВТОРА КАРТИНАВЪТРЕШНОСТТА НА РИБА I. Водорасли и кости подводна мизерия или... феерия?!Усещането, че се намираш на дъното на морето, а в същото време и няколко елементи,създаващи впечатление за гигантски търбух./ По тъмните ъгли на сцената биха могли да се движат ритмично. /В началото сцената е полутъмна. В средата е Йона, прав, зашеметен, опипващ въздуха с ръце.- Така ли ми се струва или е вече късно?- Само как лети времето!- Започна да става късно и у мен, самия. Ето, вече се смрачи в дясната ми ръка и в акацията пред къщи. Трябва сега да изгася с клепачите си всички неща, които са останали да светят: чехлите до леглото, закачалката, картините. Останалите неща, всички които се виждат наоколо, чак оттатък звездите, тях няма никакъв смисъл да ги вземам, те сами ще си изгорят после. И за спомен от мен цялата Вселена ще бъде дадена даром на Земята. / Пауза. /-Все пак, не ми се спи.-Трябва да си легнеш.-Защо всички хора трябва да си лягат в края на живота?-/ Подканва се сам. / Хайде, легни си сега. / Готви се да си легне. В този момент светлината -проблясва силно. Като идея, внезапно осенила Йона. /-Това беше.-Рибата. / Осмисля положението си. / Рибата, рибата.../ Отначало не може да произнася думите. Малка пауза. /-Да, погълнала ме е.-Как? целият ли?-/Опипва се. /, Да, целият.-Погълнат съм жив или... / колебае се/...Мъртъв?!-От момента, в който разбера, че...-/ Търси аргументи. / Мога да вървя, ето че мога вървя натам. / Движи се по една от посоките, докато стигне до края на сцената. /-/ Връща се успокоен. / Мога да вървя и насам. / Върви по същия начин. /-Мога да вървя накъдето си искам. -Мога да правя каквото си искам. Например, да говоря.-Да видим сега дали мога и да мълча. Да си държа езика зад зъбите. / Опитва се./-Не, не, страх ме е. / Замръзва в средата на сцената. /Пауза.-Чух някаква история за един, който бил погълнат от кит.-/ Чуди се. / Ей, наистина ли?-Ами, да. Ловил си риба човекът, пристигнал големият кит и...хам!, после глът! и готово!-Какво готово?-Ами, какво готово? Глътнал го!-/Уплашен./ А излязъл ли е после?-Как да излезе?-Ами затуй питам и аз? Какво иска да ни каже тази история? На какво ни учи?-Не знам. Чух само първата й част, която ни учи, че можем всеки момент да бъдем глътнати от някоя риба.-Виж, това можех и съвсем да не го науча.-Ще го разберем тук. Защо трябва да си губим времето с тази работа? И защо изобщо хората си губят времето с неща, които не могатда използват след смъртта си?-Аз се интересувам от другата страна на въпроса.Пауза.-Оня би могъл да избяга. да се дръпне назад и свиркайки си, да избяга от корема на рибата. / Свирука си. /-Колкото до свиренето и аз знам да свиря.-/ На сцената пада една рибка./ Май че обедът пристигна.-А в някои страни се яде повече сутрин и по- малко вечер.-/Пада втора рибка. / Мисля, че и тази е от обяда...-/ Трета рибка. / Охо-о! / Взема мрежата и я поставя на мястото, където падат рибките. /-Може би ще имам повече късмет сега... След всичко, което се случи.-/ Изчаква малко. / Да, колко му е да те сполети нещастието...-/ Усмихнат. / Струва ми се, че заради мен и тя ще пукне от глад-По- добре да ме остави на мира. / В мрежата падат десетина рибки. /-/ Не може да се противопостави на очевидното. /Все пак, прогресът си е прогрес.-А, не, разбира се, никой не би се осмелил да го оспори.-/ Докосва главата си с ръка. / Само дето нещо не се чувствам добре...Сега поне ще си похапна колкото ми душа поиска.-Май че сега не съм много в мои води. / Тресе се. / Какво става?-Този живот, или пък Слънцето... Много дълго го чаках да се появи. / Посочва голямата риба. /-Много е интересно да се разбере дали онзи човек, все пак, е излязъл от търбуха на кита?-Не вярвам. А и кой би излязъл навън по това време?-Да не вали? Да, водата в природата циркулира постоянно. Физически закон. / Гледа към ъгъла на сцената, който се движи. / И рибата, да, виж само как работи рибата!...Чакай да ти помогна, да не мелиш напразно. / Грабва една рибка от мрежата и я слага на мястото, където смилането или движението на светлините е най- голямо. Докато рибата се смила, Рибарят Йона пее мелодия, близка до Вечная памят.-Вечно смилане /2/, вечно смилане /2/, вечно смилане/2/.../ Йона се обръща с лице към публиката, просълзен. Малка пауза. После изведнъж избухва в смях. /-Забрави да ми го вземе. / Отново избухва в смях. /-/ Изважда си ножа. / Да видиш сега какво значи да се печеш на такъв огън!-Можеше да сложи и той една скара.-Някаква скара.-Да, трябва да сложи скара за всяко същество, което влиза в него.-За да не влиза никой с нож.-/ Към кита. / Ей, ти, мустакатко, как си могъл да бъдеш толкова невнимателен?-/ Върти ножа в ръка. / Ами ако се самоубия?-/ Докосва острието му. / Или предпочиташ да се обеся?-Няма за какво да закача въжето. Костите ти се клатят. Няма и една твърда вълна. Морето е като една съборетина. Да, чувствам, че всичко това ще се срути върху главата ми.Пауза.-/ Променя тона си. / Но може и да ми вземе ножа.-А може и аз да бъда първия рибар, уловен от него. Сигурно е още млад и му липсва опит. Има много такива.-А дали е нормален?-Иначе само...-/ Размисля. / Наистина, не ми се вярва да е минал досега през много води.-/ Смее се. / Да, разбира се, мога да го проверя по зъбите.-Трябва да се мисли за всичко. / Търси място, където да го промуши. /-Къде ли ще е най- тънък?-Веднъж се изкачвах по една планина и вятърът там беше толкова силен, че се загледах в него. Да, във вятъра! Можеше да се види. Стоях така около час и половина и наблюдавах въздуха. Да, тогава можеха да се видят ясно и отчетливо всичките му молекули и може би заради това беше като продран.-Но тук не си в планината, а в морето.-/ Продължава горната си мисъл. / Идваше ми направо да разтворя всичките си ***. Дори и вените си, за да го почувствам с цялата си повърхност. / Вдишва дълбоко. / Така... / Става му лошо. / Толкова тежко се диша тук...-И кой би си разтворил порите тук?-Никой! кой може да бъде толкова глупав? Не виждаш ли как вони?-Чух, че някои си били затваряли порите.-Браво на тях! Умници! / Прилошава му. / Ах, не знам какво ми става? Я отвори за малко оня прозорец.-Кой?-Аха. Не са направили прозорец. къде ли може да е най- тънък? Трябва да пробия стената... / Клати се. /-Ако разполагах средства, не бих направил нищо друг, освен една дървена пейка в средата на морето. Една голяма конструкция от дъбово дърво. Да си почиват върху нея от време на време при буря ленивите рибари. Защото е доста изтощително да се бориш с вълните. Да, една дървена пейка по средата на морето! И някой ден да кажат за мен: не направи нищо хубаво през живота си, освен тази дървена пейка, която сложи в средата на морето.-Много си мислих за тия работи и ще я направя наистина, на драго сърце. Ще бъде като кътче за отдих, където ще можеш да си полегнеш, а и душата ти да се отпусне...--Заб: Тук вместо този монолог може да се изпълни стихотворението със същия текст от началото. Завеса ТРЕТА КАРТИНАВЪТРЕШНОСТТА НА РИБА II.Подобен декор на този от предната картина. Може да се сложат още няколко елемента, подсказващи развитието на действието. Но в единия край на сцената и това е особено важно! стои вятърна мелница. Може и да се върти, а може и да е неподвижна. Привлечен от нея, Рибарят Йона през цялото време ще се пази да не попадне между дървените й криле.-Мисля, че тя отдавна ме дебне. / Пауза. Замисля се. / Сякаш виждам покойната риба: глътна ме и с пълен търбух се оттегли да ме затвори някъде.-И доволна си плуваше по водата, без да я интересува нищо друго, и дори най- демонстративно си въртеше опашката!-Да, въртеше си я. Нали така правят рибите когато са щастливи.-А оная, другата, дето толкова дълго ме дебна...-Колко дълго?-Знам ли аз? рибешка им работа... / Пауза. / Хората мога цял живот да помнят злото...-Вярно е, че ние хората имаме по- голямо търпение.-Но тя беше риба и не умираше от глад.-Да, и тя искаше да размаха опашка...-Да, речем, че я е дебнала от два дни.-Максимум три.-Точно тъй! И както е плувала, се е уригнала и изведнъж: Хам!-/ Сцената отново се разтърсва. / Олеле! Какво ли става навън?-/ С безразличие. / А-а-а! Събитията май нещо...-Докато изляза аз, може би нещата ще се изяснят. / Смее се. / Докато се родя повторно.-/ Уплашен. / А ако, наистина, съм вече мъртъв и сега се постави въпроса дали да се появя отново на този свят? Да се родя повторно?!-Глупости на търкалета! Кой може да се роди втори път?!-Ами, не виждаш ли как се объркват?-Да, като малки деца, които си бърборят нещо в корема на майка си.-Ти искаш да кажеш, че аз... / Прекъсва мисълта си. /-Бягаш, бягаш.-Не, аз вярвам, че бих могъл... Да, познавам се достатъчно добре...-Всичко на този свят си има граници.-/ Отива към стената и се опитва да се премери. / Във всеки случай аз съм доста големичък.-И неродените деца разговарят помежду си.-Само близнаците. А бременните жени като се съберат, децата им започват да си бъбрят от коремите им. -Така се дава път на бъдещето. /Пауза. Йона се разхожда. После спира уплашен./ Ами ако аз съм близнак и имам брат, за когото не знам?-На кого да си брат?-Ами, той е тук, но сега, в този момент, не го виждам.-/ Пребърква джобовете си. / Отдавна трябваше да си сложа очила. Все отлагам, а утре няма да мога да видя дори този мой брат.-Близнакът ли?-Да, две е вече цифра. И е повече от едно, нали?ВЛИЗАТ ПЪРВИЯТ И ВТОРИЯТ РИБАР, понесли п една греда на рамо. Не казват нито дума.-Четирима. Вече сме четирима. /Приближава се до рибарите, разпознава ги./-И вие ли? Ако не ви бях познал, щях да си помисля, че...-Какво правите?/ Първият и Втория рибар се отдръпват в единия край на сцената и остават така с гредите на рамо. Рибарят Йона продължава. /-Да, иначе сигурно щях да полудея. Толкова е тясно тук, че направо можеш да откачиш.-Нищо и никаква работа.-Защото при някои условия...-При някои ли? Не, при всички!-Ама вижте сега, вие като сте двама можете да си давате кураж един на друг. / Имитира ги. / Не се оставяй, моето момче! Не, няма да се оставя!- Да, няма... /Пауза./ И ето докъде стигнахте. голям късмет. Няма що.-/ С подчертано любопитство. / Е, и как беше?-Ами, същото. Питам и аз сега като някой ***. Доста време се пропиля.-И още се пилее.-Да, така ще бъде.-Но аз се крия.-Заедно да вървим, а? / Смее се./ Или просто ще си останете тук?-/ Смее се по- силно. / Улучихте, нали?!-Отговорете, де!-Защо се въздържате?-Има ли вече някакво споразумение кога точно да бъдете изядени?-И още колко време ви остава?-Задължение ли? Пред кого? И от кого може да зависи вашето връщане? Или нашето връщане?-Можем да влезем и да излезем когато си поискаме, нали?-Хм, ако си помисли човек, на мен никой не ми и казал дали да стоя тук или да си отида.-Да изляза от това ужасно място.-/ Доверително. / След като вече излязох от едно такова...-И сега, след като всички са тръгнали по този път...-Ей, вие, защо мълчите? Какво ще кажете?-Разбирам, разбирам... А аз какво да им кажа на моите вкъщи? Като се прибера в село и като ме попитат за вес...-Добре, нищо. Знам какво да им кажа.-Че сте добре. Този кит не е чак толкова лош, както си мислят някои...-Че сте доста...-Добре, да, добре! / Отблъсва някаква въображаема, невидима жена. / Мълчи, жено, какво си се разциврила? не чу ли, че мъжът ти е жив? по дяволите! Спри да плачеш. Ей, с тя очи го видях!-Жив е твоят мъж, жено, не чуваш ли?-Просто не може да дойде веднага, защото си навехна крака.-И направо е смазан от умора.- Отнесе го доста далече. какъвто си беше лекичък... Помъкна го в търбуха си...-Заедно със съседа му...-И той беше слабичък...-Отнесе го чудовището, та чак морето му се чудеше: Къде, бе, къде си ги понесло тия , двамата слабаци, чудовище?-В Ада.-Хайде, не плачи сега. Направиха си къщичка.-А ти ще се оправиш някак.-/ Гали жената. / Хайде, вече престани. Утре- в други ден , най- късно, ще бъде тук. Непременно ще се върне. Сигурно е вече на път.-каза, че ако искаш може да се омъжиш повторно. Пауза.-Да се омъжи, тъй рече. Че аз нямам повече никакви претенции! Да, добър човек е твоят мъж, жено.-Като стигна там, на другия бряг на морето, ще река майната му и няма да правя нищо друго, освен по цял ден да се излежавам на слънце.-Много искаше да се излегне на пясъка.-На си попече кокалите.-Да, защото имаше й...-Проклет занаят!-Да, в това отношение китът му е навредил... Че е добре вътре добре си е, ама тая пуста влага!...-Какво можеш да му сториш?-Можеш ли да се противопоставиш?-Китът живее във водата и влагата непрекъснато прониква в него и влиза все по- навътре.-А ако там има хора?-/ Раздразнен. / Тогава защо ще ги яде, след като няма условия?-Говориш глупости!-Нали ли той трябва да живее.-Всички трябва да живеем.-Тъкмо това казвах и аз всички живеят... там, където са си. И никога няма да разбереш точно кога ще те събудят през нощта.-/ Към другите двама рибари, които през цялото време са стояли безмълвни на сцената./ Оставете на мен. Все някак ще издържа. Не се тревожете!/ Рибарите поклащат глави и излизат от сцената. /-Ама, че съм глупав! Устата ми не спря, а те си имам достатъчно работа!-Но от момента, когато пристигнаха с тези греди...-/ Наскърбен. / И се хванаха за работа.-Трудно се печели хляба...-/Премисля. / И аз трябва да си видя работите./ Изважда ножа си и започва да изрязва нещо като прозорец върху паното в дъното на сцената. /-Ако няма прозорци ще трябва да се измислят. / Изпуска ножа, навежда се да го вдигне, но се отказва. / А? Какво е станало с ноктите ми? Защо са ми израснали като на живо човек, нали уж, съм вече мъртъв? / Драска с ноктите си на дясната ръка върху място, където е започнал да реже с ножа. Чува се едно хъш!, после шум като от отварящ се прозорец. / Сякаш не са нокти, а ножове! Да, с десет ножа това е вече друга работа. / Започва да работи с двете си ръце, без да се смущава, като че ли иска да очертае едновременно два прозореца. /-/ Усмихва се. / Бих могъл да строша сега този тъпан с краката си.-И наместо с крака, с нокти!-Целият съм като нокът. Един силен, необуздан нокът, като кракът Божи. Нокът, който разкъсва обувката и изкача навън като гола сабя. / Паното в дъното на сцената се срутва с трясък. За няколко мига става съвсем тъмно, докато изнесат паното от сцената. Всъщност, паното е разделяло досега сцената напречно на две половини: вътрешността на Риба II и тази на Риба III, която сега излиза на преден план. При запалването на прожекторите Рибарят Йона е като замаян, но бързо се ориентира в ситуацията! /-Другият.-Чудех се как може да те свършат така бързо.-Само какво спокойствие!-/ Със спокоен тон. / Другият.-/ Още по. спокойно. / Да, само какво спокойствие!-/ Избухва. / Има ли много до следващото вълнение?/ Пауза. /-/ Навежда се и гледа нещо надолу. / Майските бръмбари имат цяла камара крака, но когато се обърнат по гръб не могат изобщо да се изправят. Може би трябва да имат малко крачка и по гърба, да бъдат разпределени по- рационално.-А, не, невъзможно е. Най- напред трябва да започне истинска война за разпределението на краката. / Навежда се и вдига нещо от пода. Разочарован е. / Някаква люспа...-/ Оправдава се. / Не виждаш ли колко е тъмно?-/ С леко съжаление. / В другия сякаш беше по- светло.-Не говори пред този за другия.-Сега, след като го глътна, сигурно му е все едно.-Ако му беше все едно, нямаше да го глътне.-Може и по погрешка да е станало.-Не иска да се примири. Беше някак си по- прохладно. По- приятно. Имаше повече слънце. Не беше покрит като този с вехти керемиди и с толкова мъх по тях!-Откъде ли е дошъл тоя бръмбар?-А може и да не е бил бръмбар.-Не знам защо изведнъж ми стана мъчно за него.-Отдавна обичам буболечките, всички видове буболечки...Мога да стоя по цели часове и да ги гледам... Когато имам време.-Има едни такива мънички приличат много на мравките. Не знам как им казват. / Замисля се. / Да, не знам как се казват.-Правят си малки дупчици в земята, колкото да вкараш игла в тях. Полазят насам- натам из полето, а после вземат, че влязат в гнездото си.-И как ли откриват своите микроскопични дупчици по тая огромна земя?-Веднъж, тъкмо когато една от тях се готвеше да влезе, я грабнах, както яздех коня си и я отнесох на двайсет километра от мястото й. Да видя дали ще се върне обратно.-/ С подчертано любопитство. / И върна ли се?-Не знам, нямах време да проверя. Случиха се разни неща.-Онази история с...-Не, войната. Отидох на война.-/Огорчен. / Ето: такива сме ние пречи ни работата!-Писах в къщи на мама да отиде да провери мястото.-И?-Не можа да го намери, стана земетресение и то се премести.-Аха! /Пауза. /-Преди през цялото време си мислех за жената. Сега, като минава повече време, образът на жена ми сякаш се изгубва, а мама се вижда по- ярко. Да, много по- ярко! Сещам се за кладенците. Онези с двете кофи. Едната слиза, а другата се изкачва. Сега обаче се изкачва само мама.-Връщането! -Колко ясно я виждам!-Сигурно и тя в този момент мисли за своята майка. Ако беше жива баба й и тя щеше да си мисли за майка си. Има такива съвпадения. Вярвам, че в живота на всички хора идва момент, когато си мислят за майките. Дори и за мъртвите. Дъщеря за майката, майка за майката, баба за майката... Докато се стигне до прамайката, безкрайната, най- добрата...-Колко тихо би било тогава на този свят!-И в същия миг, ако някой извика за помощ, сигурно ще го чуе цялата земя.-/ Търси нещо наоколо. / Ако имаше една празна бутилка, щях да напиша бележка и да я пусна в морето.-Щях да напиша: Мамо, случи ми се голям нещастие!-/ Умоляващо, екзалтирано. / Мамо, роди ме още веднъж!-През първия живот н ми провървя много. Кой не би искал да живее както душата му копнее? Може би втория път...-Ако не втория, тогава третия. Ако не третия, тогава четвъртия. Може и десетия. Ти не се плаши от това, мамо, а ме роди отново, и отново! / Пауза. /-От този живот все губим по нещо и затова може би трябва да се раждаме отново. Войниците губят най- често спокойствието си. Те са свикнали да заспиват под грохота на барабаните и при първата спокойна минута си отварят очите толкова широко, че в тях могат да влязат и тревите, и птиците, сякаш очите им са се разтворили като кратери на изстинали вулкани. На сомнамбулите пък им се губи Луната и затуй стават нощем и правят какви ли не чудеса.-/ Оглежда се още веднъж наоколо. / Мога да сложа писмото в ей този мехур. / Посочва го. /-/ Колебае се. / Да го сложа ли?-Каква работа! Да се благодари, че не съм започнал да го ям малко по- малко./ Взема мехура, разглежда го, после отрязва с ножа парче кожа от лявата си длан, върху която след това написва с кръв няколко думи. Сцената трябва да бъде изиграна твърде естествено. Поставя писмото в мехура, надува го, връзва. /Пауза. /-/ Обяснява си. / Човек трябва да опитва.-Сякаш ги виждам как скачат всички, с мрежи, с въдици, с харпуни... / Имитира суетнята на въображаемата тълпа. Цяла грамада от лодки. И жени с фенери.-Ден, дори два, колкото трябва.-Докато улуча.-Него, мене няма как.-Напразно, много е голям.-Така е. Вторият беше по- малък...-Пст! / Изляга се върху пода. / Сега ще те видя, чичко! И ти ще трябва да се жертваш! Докато те уловят... Нямаш много време. Май вече са те вземи на мушка. Ах, колко съм завеян! Не хвърлих мехура. Къде ли може да е?...-/ Удря с юмрук по ребрата на рибата, за да изпита здравината им. / Господи, колко са здрави! Сякаш са Вавилонските зидове! / Без да иска, стъпва върху мехура. Той се спуква с ужасен грохот. Уплашен, Йона закрива лицето си с ръце. /-/ Отваря очи. / Къде съм?-Една четвърт от живота си губим, за да установяваме различни контакти. Всякакъв вид контакти: между идеи и пеперуди, между хора, вещи и прах. Всичко лети така бързо, а ние все свързваме *** със сказуемото. А трябва да дадем преди всичко път на живота, такъв, какъвто е, а не да правим връзки, които изобщо не струват./ Открива писмото. /-Започнах да получавам и писма.-Някакъв корабокрушенец. Нали така правят. Пускат писма в бутилки.- Ей ти го морето, ей ти го удавника!-/ Смее се. Развеселен. / Този вярва, че ще мога да го спася!-Трябва да му отговоря на писмото...-Скука!-/ Хвърля поглед върху писмото. / Ама, той хленчи като дете... Имал късмета да се удави, а сега иска да трогне света с нещастната си съдба... И всеки да си зареже работата, за да хукне в морето и да го спасява! От мен да го знаеш: никой няма да мръдне и пръста си. Никой от селото! Никой на тази земя. Под това небе. Никой, никой...-Земята е толкова голяма. Стигне ли това писмо до хората всички ще разберат, ама в морето, в морето никой няма да иска да влезе заради тебе!-На човечеството съвсем не му пука за твоята съдба.-/ Вече по- успокоен. / Какво? Не ти ли беше добре, когато се затвори в къщи с жена си? Не крещя ли тогава, че беше щастлив?-На хората съвсем не им пука за теб!-Оправяй се както можеш.-Поне не тревожи майка си с тази лоша вест.-Нека да си мисли, че синът й е жив и здрав, че е добре, че не се страхува от самотата. / Хвърля писмото. Пауза. /-Защо ли ме ядоса толкова много?-Не мога да се задържа в едно положение.-Сякаш съм перце, понесено от вятъра.-Понякога като се сетя къде съм, започвам да се смея ей- така, без причина.-Да, мога да бъда и много весел! / Смее се. /-Много, много весел!-Защото се наблюдавам. Да, аз се рея нанякъде, далече, далече из пространството, като плаващ облак!-Ех, ако можех да зная къде ще бъда точно във всеки момент... / Сцената се разтърсва. /-Светът се пука като излюпен яйце.-Излюпено и недоизлюпено.-От което трябва да излезе не знам какво си светло бъдеще, в което всички ще бъдат щастливи и, разбира се, равни. Както е казал? Кой беше го казал? Ах, да..да...-/ Смее се. / Но което вече е размислило.-И затова се е отказало...-Излюпило се е.-Сега весел ли съм или...?-Горе- долу.-Чувствам се отпуснат...-Като стомна с вода, която се пълни от кладенеца и прелива, бълбука...-/ Пауза. / Господи, каква ужасна самота!-Иска ми се сам Господ да мине оттук и за ме види.-Да можех да видя поне една жива душа. Просто да мине някой оттук и да си отиде. Да направи няколко крачки... тук, край мене.-Когато изляза оттук, ще спра първия минувач и просто ще го попитам: Ей, ти, какво правиш?-Да, препълнен съм от проекти.-Гледай тогава да не се спукаш.-Като оня мехур ли?-Като всички мехури на света.-Тогава поне ще гръмна като хората.-Така ли беше и онова място след земетресението, където беше гнездото на буболечката?-Това беше толкова отдавна. Как се сети?-/ Оглежда се внимателно встрани. / Това, дето ме гледа сега, моите очи ли са?-Така ти се струва. Тук няма никакво огледало.-/ Уплашен. / Това са истински очи. / Брои ги. / Един, два, три, четири, сто чифта. Виж и на другата страна, и оттатък, и тук. / Сцената се затъмнява. Ъглите правят някакви неопределени движения.-Това, там за очите, са риби.-Да, живи риби.-Малките на едно голямо чудовище. Неродените, дето още ги носи в търбуха си. Експлозията ги е разбудила за живот и сега те растат само от страх. Нощем в гората е толкова тъмно и страшно, че дърветата растат в страх.-Колко големи са станали!-Ето ги: приближават се към мен с отворени уста... Направо са зинали към мен... / Търси думата, но не я намира веднага. /-/ Вика като в полусън. / Ах, направо ще ме изядат!Завеса. ЧЕТВЪРТА КАРТИНАВХОД НА ПЕЩЕРА , или по- точно пукнатина в тялото на последната риба, която е изтърбушена от Рибарят Йона. На първи план се вижда нещо песъчливо, силно замърсено от водорасли и раковини. Нещо като плаж. Вдясно грамада от камъни и дървета. В първия момент сцената е празна. Цари пълно спокойствие. След малко на входа на пещерата изгрява брадата на Йона. Дълга и изтънена като брадите на светците по фреските. Брадата на рибаря се развява навън, докато самият Йона още не може да се види...-Страхотна мрежа имам! Ще уловя с нея сега Слънцето! Да, Слънцето! -Само него! Слънцето! Слънцето ще уловя! / Смее се. / И ако го посоля добре, сигурно ще издържи доста време./ Рибарят Йона излиза от входа на пещерата. Закрил очите си с длани, той се пази от светлината./ Ах, морето!-/ Сваля си ръцете от очите. / Морето!-Въздухът! / Вдишва дълбоко. / Да, това е въздух. Истински въздух. / Вдишва още веднъж./ Само да не кажеш, че това вътре е било въздух.-Не, не казвай това, че... ще те наплескам.-Само аз знам за какво съм дишал. А и тия мои ноздри.-/ Почуква с пръст леко носа си. / Да, сега започнаха да дишат и те. / Развеселен. / Да, тук ще се освежат...-/ Вдишва дълбоко с лявата си ноздра. / Дишай сега, както когато беше млада. / Вдишва. /-Сега и ти, ленивке! / Прави същото движение и с дясната. /-/ Развълнуван. / Истински въздух! Само колко е чист!-/ Протяга дясната си ръка напред и разтваря пръстите си. / Искам мъничко да подишам с дланите си.-Знам какво трябва да правя сега. -Малко озон върху линията на Съдбата...-И малко морски ветрец./ Пауза. Цялата сцена дотук трябва да бъде изиграна екзалтирано, като някакво безумие. От този момент Йона започва да изтрезнява. /-Защо си губя времето с тези глупости?-/ Почти нравоучително. / Да, не бива да си губим времето с подобни глупости.-Накрая тази *** ще потъне.... Ще погълне повече вода и.... / Махва за сбогом. /-/ Подканва се. / Хайде, на работа, Йона!-Ами, ако съм точно в средата на морето?-Ще плувам по корем две- два, може и година, докато хубаво се уморя, а после по гръб, сетне с една ръка, с един пръст дори, докато ми стигнат силите, но накрая ще стигна до целта си.- / Иска да се хвърли. / Но къде остана морето?-Не виждам и капка вода.-/ Уплашен. / Изпарило се е. Морето се е изпарило! Сигурно оттук е минал някой огнен потоп и е помел нашето море.-Да, пясъкът блести, а пък аз си мисля, че това са вълни.-Май че зрението ми е отслабнало.-/ Започва да се разхожда. / Това да не е плаж?-А може би така е по- добре. Кой знае дали сам щях да се справя?-/ Посочва рибата, от която е излязъл. / Тя стори едно добро.-Бедната.-Не казвай бедната! Нали вече ти казах.-Добре, няма.Пауза.-И навън е добре.-Навсякъде е добре.-Знам къде е добре.-Тук е много добре.-Би трябвало да съм щастлив.-Да, щастлив съм.-Не.-Така е.-Може би по- късно.-Да, но щастието никога не идва точно, когато трябва.-Ще се радвам на тези толкова важни мигове кой знае кога.-/ Усмихва се. / Когато целунах за първи път момиче това беше доста отдавна не почувствах нищо, освен вкус на плът.-Не можах да установя разликата. Трепетът.-Тъй става.-Чак след два дни се почувствах щастлив. Просто така.-Чак след това разбрах, че е заради целувката.-Тъй е и сега.-Чувствам само, че най- сетне стъпих на сушата и, че ще се прибера в къщи.-Накъде трябва да тръгна за вкъщи?-Ще попитам някого.-Но тук няма никой.-Къдели са отишли всички?-За риба.-какво да се прави стомахът не може да стои празен.-И техният, и на рибите.-Мълчи!-Не го казах със злоба.-/ Вика. / Хей, добри хора! / Не чува отговор. /-/ Вика отново. / Хей, вие, добри хора!...-/ Излизат Първият и Вторият рибар с гредите на рамо. /-А, вие ли сте? Откъде дойдохте?-Носите си и гредите. Сигурно къщите ви са започнали да се рушат. И все пак, не бива да се мъчите да ги мъкнете до отсрещния бряг. Нали и при нас трябва да има дърва.-/ Смее се. / Или просто искате да й напакостите?! / Посочва рибата. // Сцената започва да се тресе и двамата рибари излизат. /-/ С подозрение. / Защо се срещат все едни и същи хора?-Да не би светът да се е смалил? Толкова е малък и без това. На всяка крачка срещаме само сенки дървета, птици, насекоми! На всяка крачка! И трябва да бъдем доста внимателни. Да им казваме добър ден, да ги питаме какво правят, как са спали.-/ С разбиране. / Ужасно!-Чудех се защо не съм бил щастлив.-/ Изкачва се върху камарата от камъни. / Какво виждаш?-Хоризонта.-И какъв е този хоризонт?-/ Уплашен. / Корем на риба.-И какво се вижда зад този корем?-Друг хоризонт.-И какъв е той?-Корем на друга, огромна риба.-Я, погледни още веднъж. / Рибарят Йона поглежда, после закрива очи с длани. /-Какво видя?-Нищо.-Какво видя, кажи?-Нищо, освен една безкрайна редица от кореми като прозорци, поставени един до друг.-Затворен между всичките тези прозорци!-Аз съм като някакъв бог, който не може вече да възкръсне. Вече са му станали ясни всичките чудеса: и Богоявлението, и Живота чак до Смъртта. Но веднъж, стигнал вече дотук, той повече не може да възкръсне. Клати глава от всички стени, показва всичките си хитрини, прескача огнени обръчи като лъв от цирка... Но твърде скоро изчезва сред пламъците... И колкото пъти да е скачал през кръга, нито веднъж не се е сетил да се препъне точно във Възкресението...-А пък хората го очакват да бъде там, Горе...-И всички му вярват, а някои просто са откачили от толкова много вяра. Полека- лека ще разцъфне и надгробната му плоча, като водна лилия и той ще възкръсне, което е напълно нормално след като човечеството е очаквало този сюблимен миг толкова дълго! И ще се възнесе на Небето като ни даде един светъл пример...-... че ние, хората, точно това желаем: един такъв светъл пример. После, успокоени и просветлени, ще си разотидем по домовете си, за да си умрем най- нормално и спокойно, в собствените си легла.-Но бихме искали да видим най- напред него.-Но той е тук, в гроба, накрая на силите си, и никой няма да може да извика: Ей, добри хора, Възкресението се отменя!-/ С тих, безличен глас. / Един беден рибар хвърляше мрежата си от брега на морето, за да улови малко дребни риби... И както си стоеше така, изведнъж във водата се появи един огромен кит...-/ Изиграва мимически сцената. Пауза./-И кой всъщност беше онзи човек? Какво мислеше той?-И защо точно той?-Можете ли да ми кажете?-никой не казва нито дума...-Разбира се, нещастникът не успя да пробие огромния и твърд търбух...-/Придава си смел вид. / Но аз...-/ Размисля. / Въпросът е да успееш да се измъкнеш от някого, след като веднъж си се родил. Господи, колко риби една в друга!-Как е могло да се натрупа толкова много ***?-Светът е толкова стар!-/ Озарен от някаква мисъл. / Всички на тоя свят са риби. И ние живеем доколкото можем, в тях...-Хм! Колко съм бил наивен! Може би вече отдавна съм се отдалечил от мястото, където бях в началото. Виж, наистина, трябваше да го отбележа. Спрях се там и поживях. Като всички останали. Изобщо не си дадох сметка, че всичко живо плува. Така е, трябва да поставяме знаци на всяка крачка, за да знаем къде да спрем при нужда. За да не се заблудим.-/ Размишлява. / Навън... / Опровергава горната си мисъл. / Едно подобно място все пак трябва да съществува. Може би не толкова голямо, че да побира всичко... Но все пак, достатъчно голямо, за да можеш да оставиш следи в него, поне за един миг. После да дойде другият, и после другият, и другият. Все някъде трябва да бъде тази педя място...-/ Иронично. / Да ли това е пророчество? Какъв пророк си ти? Бъдещето ли? Да, вече видях добре как си го предвидил. Опитай се сега да си припомниш всичко. / Закрива лицето си с длани. Стои така няколко мига. Поклаща отрицателно глава. / Каква мъгла!-Опитай се да си припомниш поне нещо. / Повтаря горните движения. / Каква мъгла!-/ Ужасен. / Не, не мога да си спомня нищо.Пауза.-/ Покрил очите си с длани. / Как се казваха ония добри старци, които идваха у нас, когато бях малък? Ония, двамата, вечно намръщеният мъж и добрата му жена, дето често ни навестяваха? Как се наричаше онази къща, в която се учех като малък? А предметите, които изучавах? А онова нещо на четири крака, на което се хранехме? И на което понякога пишех и четях? Как се наричаше то?...Всеки ден виждах на Небето нещо кръгло приличаше на червено колело, което се търкаляше се в една посока. И как му викаха?... Ами онова чудо, красиво и тъжно, продължило толкова много години? как се наричаше?... Ами аз? Как се казвах аз?Пауза.-/ Изведнъж, озарен. / Йона!-/ Вика. / Йо- на- а-а!-Да, сетих се! Йона! Аз се казвам Йона! Аз съм Йона. / Пауза. /-И сега, ако си помисля, наистина бях прав. Добре тръгна. Но обърка пътя. Трябваше да поеме в обратната посока.-/ Извиква. / Йона! Йона! Наопаки! Всичко тук е наопаки! Но аз няма да се оставя. Ще тръгна отново. И този път ще те взема със себе си. Какво значение има дали си се родил с късмет? Господи, колко е трудно да си сам на този свят...-/ Изважда ножа си. / Готов ли си вече, Йона? Отговори! / С рязко движение си разпаря корема./- Ех, стигнем и ние някой ден до Слънцето, Йо-о-нааа!К р а йЗА ЙОНА ОТ АВТОРАВсеки предговор, написан от автора, няма особен смисъл, освен ако не уточнява някои моменти в чисто документален план. Така че да се опитваш да обясняваш какво си искал да кажеш съвсем не е лесна работа и изисква време и усилия. Освен ако вече не си забравил за първоначалните си намерения...Творчеството е като мърморене под носа пред лицето на Господ. След като Той е създал света само за седем дни, се е почувствал така уморен, че едва ли е могъл после да си помръдне дори единия пръст. И появило ли се е нещо ново след него? Ето ви един пример за божествено изчерпване...Препрочитам след няколко години Йона вече с чуждо око, като съвсем страничен наблюдател и се питам: къде ли съм бил, когато съм написал това?.Йона, пророкът, избягал от лицето на Словото, попада в корема на кита, като писмо в пощенска кутия. А аз намерих, предполагам по погрешка, това писмо. Прочетох го разтреперан и ми се стори, че го разбрах. Опитах се да го опиша. Това беше всичко.След това поисках да забравя Йона. Какво да търся в гордата крепост Ниневия?...Какво да очаквам от хората от античната Ниневия, облекли се в чували, тръгнали да се покаят, за да не ги застигне гнева Божи? Забравих абсолютно всичко. Затова сега се обърнете към археологията...Попитаха ме дали коремът на кита в Йона символизира пътуване до Космоса или самотата. До каква степен Йона и първият или последният човек? Дали съм дал фройдистко, мистично, политическо или пък кабалистическо тълкуване на този персонаж? И най-вече какво значение има финалният жест на героя и дали не изпитвам прекалено много горчивина и дали не ми е жал за човечеството?Не мога да отговоря!Минаха години, откакто написах тази камерна трагедия. Всичко се обърка в паметта ми. Зная само, че имах желанието да напиша нещо за един самотен, невероятно самотен човек.Мисля, че най- страшният момент в пиесата е когато Йона си изгубва ехото.Йона е сам през цялото време, но ехото му е цяло. Той може да извика: Йо-на! и ехото да му отвърне:Йо-на!. След време остава само половината от ехото му. Вика:Йо-на! и се чува само: Йо.Йо на някои от древните и вече забравени езици означава аз.Това е всичко, което сега си спомням...1968.

Става въпрос за явна манипулация, БоБо приема Ердоган, следващия ден Сайдера прави популизъм в парламента и праща ДАНС. ЦЦ-то си прави пас. Но най странното е - всички медии знаят и отразяват със смешни заглавия като "ДАНС взе книги и комп". Откъде медиите знаят за свръх секретната операция на ДАНС???Долна подла манипулация в стил бай Тошо!!!Уууууу, да ви видим оставките!Не ми трийте коментара няма нищо за цензуриране в него!

Ех, какъв късмет, ако наистина си подаде оставката Цачева!

Каква полза бихме имали от конфронтация с който и да е наш съсед-абсолютно никаква. Стигам до извода, че думата национализъм и патриотизъм не е ясна на много хора на най- високо ниво

Кошмар,,,, и аз гласувах за тях и ГЕРБ....хал хабер си нямат ни от национализъм, ни от патриотизъм, ако разчитаме на тях,то ние наследниците на тракийските бежанци нищо няма да получим като компенсации за имотите си. Как да им го набия в главата, че национализъм не значи омраза към други , а защита на националните интереси на Абсолютно всички живеещи и изкарващи си с честен труд прехраната в България.Патриотизъм означава и да уважаваш съседите си !!!

Превилно Цачева,че не го прекъсвате този гъзоблизец иначе ще оттегли подкрепата си за вашата партийка и сбогом Председателски пост в Народното събрание.

shte zamolq praznoglavite turci da mluknat!

smeliq volen za6to ne izleze pred erdogan be6e mu na kraka ili malko se naaka mai ina4e e mnogo smel

Турците са преди всичко фанатични шовинисти, както лесно се доказва от цялата им история, и сегашно поведение. А това лесно обяснява склонноста им да извършват извращения подобни на тези на хитлеристите. По-скоро хитлеристите приличат на тях, поради очевидното първенство в хода на историчта. А фанатиците лесно вършат изродства и като добавм и ислямската религия, която са приели са най-отлявлени потенциялни фундаменталисти и екстремисти! Прав е Волен и акцията на Атака в заслужава адмирации!

За да спасят тоя очистиха Емин...

Е тя ако го беше прекъснала, и тоя депутат дето се "въздържа" днес - направо нов лидер на Атака трябваше да търсят.

Що не емигрира и тои като мене ами се мъчи да ви свали фесовете.Матряла наистина е лош

Аз може да съм неграмотен,но това не ми пречи да отбележа ФАКТА- Сидеров не бе възпрепятстван от председателя на НС(сигурно това ми е грешката-аз умишлено написах "председателката",защото може и така да се каже,но явно не си запознат/а).Чакам да ми кажеш другите правописни грешки в моя пост -111.Защото и аз мога да ти посоча твои грешки в пост 112.

До 105 , май не си гледал БНТ оня ден. Излъчи пряко изказването му. И ще излъчва още подобни негови изказвания занапред. Примирявай се!)))