Най-важният резултат от срещата на върха ще бъде приемането на Плана за готовност за действие, който е във връзка с украинската криза и отразява необходимостта от недопускане на изпреварващи действия на Русия срещу държави членки на НАТО, заяви днес президентът Росен Плевнелиев, който участва в срещата на върха на НАТО в Уелс, цитиран от БТА. Това, което видяхме в Украйна, да не може да се повтори и срещу държава членка, каза Плевнелиев пред български журналисти.

Сред големите приоритети на България, зададени преди време, но по които страната ни не е напреднала много, той посочи оперативната съвместимост на българската армия с НАТО и степента на интеграция, както и инвестициите в способностите. България е поела ангажимент да изпълни 55 национални цели и по всяка от тях е необходимо да се работи още. По програмите за Рамкови нации, България има амбицията да се присъедини към група държави с водеща рамкова нация Германия и това ще бъде декларирано днес тук, заяви президентът. По програмата за интелигентна отбрана България вече изпълнява няколко проекта, което е новина, но те не са достатъчни. Трябва да засилим нашето сътрудничество с нашите съседи, отбеляза той.

Искаме да държим политиката на отворени врати наистина отворена, за съжаление това няма да се случи на този форум, но за нас това е важно. Ние подкрепяме безпрекословно Черна гора и Грузия, очакваме напредък от Македония и Босна и Херцеговина, посочи Плевнелиев по друга от важните теми на форума.

"Балансът в Черно море е променен. След анексията на Крим имаме съвсем друга ситуация. България работи много през последните месеци, за да обърне внимание на нашите партньори колко е важно да изнесем инструменти за наблюдение, за разузнаване, ранно предупреждение, така че в нарушения баланс на Черно море да се чустваме малко по-спокойни", заяви държавният глава.

Във връзка с кризата в Украйна и действията на Русия той изтъкна, че каналите за комуникация са отворени и се надяваме на политическо решение. Ние приветстваме мирен план за уреждане на конфликта, изтъкна той.

"Категорично искам да заявя, че кризата в Украйна не може да бъде решена с военни средства. България ще помага, но ние не можем да пращаме войници и оръжия. Кризата може да бъде решена само с политически средства, чрез диалог и съгласие между страните. Вярваме в това, държим каналите за диалог и комуникация с руската страна отворени, същевременно показваме решителност", изтъкна президентът. По думите му много вероятно е да има нова вълна от икономически санкции срещу Русия именно защото не искаме да воюваме, да пращаме войници и оръжия.

"Но искаме Русия, като партньор, с когото сме работили десетки години, да се върне на масата на преговорите, да бъде отново един партньор, на когото се доверяваме и с когото можем да вземаме заедно отговорни решения. Санкциите са сигнал към Русия, че ние сме решителни, единни и търсим политическо решение", добави Плевнелиев.

Във връзка с украинската криза президентът каза още, че България ще подкрепи доверителния фонд за адаптация на военнослужещи за гарантиране на лечение и рехабилитация в България с 500 хиляди лева.

Това ще бъде нашето предложение, като тези пари ще останат в България, тъй като ние ще подпомогнем и подкрепим лекуването на украински военнослужещи в България. Страната ни ще се присъедини също към доверителен фонд по киберотбрана, където ние имаме какво да дадем. Плевнелиев посочи няколко важни инициативи, свързани с бъдещето на НАТО и които България ще отстоява на срещата.

Страната ни ще предложи да се присъедини към групата от рамкови държави с рамкова нация Германия по инициативата на НАТО за рамкови държави.

България също ще предложи Втора бригада да се афилира към Корпуса в полския град Шчечин, където ще бъдат изградени мултинационални сили за бързо реагиране. България няма да праща войници там, но ще се афилираме с тях, уточни Плевнелиев.

Ще предложим също елементи от специалните сили, с които разполагаме и чиито умения искаме да усъвършенстваме, също да се афилират към щаба на НАТО в Монс. Ще предложими използването на полигоните в Ново село, Корен и Шабла за учения на НАТО в рамките на общото финансиране по линия на НАТО и по съвместни проекти със САЩ и Израел. Ние също ще осигурим малко повече българско финансиране, за да може тези три бази да се натоварят малко повече като полигони за учения, уточни президентът. Ще предложим също изграждане и финансиране на способности във въздушното и морското наблюдение на източната и на западната граница на България, които са външни и за НАТО.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase