В продължение на почти 1000 дни Станислав Асеев e държан в таен лагер за изтезания в сърцето на оживен европейски град, слушайки крясъците на мъже, удряни с ток и изнасилвани жени, докато се чуди кога ще дойде следващият му побой.

Навън хората живеели нормалния живот, без да обръщат внимание на ужасите, случващи се на десетки хора в бившата модерна художествена галерия, превърната във военна база и център за задържане в Донецката народна република - проруски анклав в Украйна.

Може би най-лошият ден на Станислав е, когато баща и син са рамо до рамо в камерата за мъчения с електроди, прикрепени към гениталиите им. Когато се връщат в киията си, те са толкова травмирани, че по-възрастният мъж стои изправен на леглото си, все още мислейки, че е малтретиран.

"Той крещеше: "Дръж се, сине! Дръж се сине!", казва Асеев. "Опитахме се да го върнем в реалността, но в продължение на 90 минути той мислеше, че все още е измъчван. Имаше толкова много признаци на изтезанието – изгаряния от ток и счупени ребра – но психологическото счупване на този мъж на средна възраст беше нещото, което шокира дори нас, които бяхме прекарали толкова дълго време в центъра."

32-годишният Асеев, писател и журналист, беше заловен от съюзници на руския президент Владимир Путин, след като повече от две години пише статии, в които описва превземането от Москва на родния му град в резултат на незаконното анексиране на Крим.

Той е бил преследван в продължение на 18 месеца, защото е единственият професионален журналист, който подавал репортажи от украинския град Донецк, пишейки за това, че е виждал застреляни хора на улицата и как избухването на конфликта е предизвикало разделения дори в собственото му семейство.

Сега той публикува две книги – колекция от неговите статии и разкритие за тайния лагер – които предлагат обезпокоителни прозрения за подкрепяните от Русия бунтовници, точно когато Путин се противопоставя на световното мнение, заплашвайки с ново нахлуване в Украйна.

Темата и на двете книги е "изолация": първо от докладване в такава тайна, че дори майка му не е знаела къде е, а след това заседнал в самотния ад на художествена галерия, наречена Изолация, която е превърната в лагер за мъчение в отцепилата се република.

Центърът за мъчения по жестока ирония се намира улица "Рай" в буквалнен превод от руски, отразяващ пътя към предполагаема комунистическа нирвана. Той е най-известният сред най-малко 160 подкрепяни от Русия затвора на украински терен, според официални лица в Киев.

"Важната работа на Асеев помага за "разпространяването на истината за скритото лице на руската агресия срещу Украйна", казва Емине Джапарова, техният първи заместник-министър на външните работи.

В лагера далакът на един от затворниците се пука, а вътрешните му органи са сериозно повредени при побой – но когато другите затворници помолили пияния началник на лагера да спре, заради тежестта на нараняванията му, отговорът му е, че жертвата се преструва. Той започва да го удря по-силно.

Пребитият мъж умира след три дни на болка и халюцинации, които включвали смущаващи заблуди, че говори със съпругата си и я прегръща. Съкилийниците му били принудени да подпишат изявления, в които се казва, че смъртта му е самоубийство.

През август 2014 г. след свалянето на малайзийски самолет започват първите изстрели, изстреляни между руски и украински сили. Повечето чуждестранни журналисти и репортери напускат страната. Асеев обаче продължава да докладва под псевдоним, въпреки огромните лични рискове.

"Не беше страшно по начина, по който може да се страхувате от височини или паяци", спомня си Асеев. "Но имах постоянно чувство на дълбоко безпокойство, защото знаех, че ако ме хванат, ще бъда хвърлен в затвора."

Той остава, за да защити майка си и да помогне в грижите за двете си възрастни баби, твърде немощни, за да се присъединят към изселването на 1,5 милиона души, които са били разселени.

Много от приятелите му от училище се присъединили към сепаратистките сили – повечето от тях са привлечени от парите, а не от идеология, на фона на липсата на работни места. Благодарение на тях той успява да получи полезна информация. Но през май 2017 г. е заловен от патрул, докато се връща от пътуване за свой репортаж.

Асеев вярва, че е бил предаден, въпреки че няма представа кой може да е предупредил враговете му. "Тази мисъл не ме оставя на мира, защото кръгът от хора, които знаеха какво правя, беше много малък и много близък до мен“, казва той.

Тогава започва кошмара, който продължава цели три години.

Той е отведен в щаба за сигурност на бунтовниците, където е бит, с качулка на главата, след което е отведен в друга стая, където е изправен пред трима маскирани мъже. Те го обвиняват, че работи за украинското разузнаване, след което закачат палците и ушите му към полеви телефон, пригоден за изтезания.

"Имах късмет, тъй като ми приложиха олекотената версия, а не тази върху гениталиите", разказва той. "Разбира се, че се съгласих с всичко, което искаха."

Много от въпросите имат за цел също да го измъчват, на фона от удари и електричество: за това дали вярва в Бог, колко често е мастурбирал и дали някога е скочал с парашут. Разпитващите му казват, че ще му отрежат носа, ако не спре да крещи, след което ще го ударят силно с брадвичка. Удрят го многократно на едно място над коляното с палка. Заплашват го с екзекуция и изнасилване.

След това той е захвърлен в мазе за шест седмици. Там е толкова студено, че топли ръцете си, стискайки пластмасовата бутилка, която е използвана за тоалетна. През това време похитителите му го карат да се преструва, че все още е свободен за известно време –  той трябва да излъже майка по време на телефонно обаждане и да подаде един последен доклад за вестника от единичната килия.

Асеев пише откровено за мислите за самоубийство в тази мокра адска дупка. Той заговорничи с руснак в съседна килия да му даде счупено стъкло, с което да сложи край на живота си. Но го очаква нещо още по-страшно.

Официално "Изоляция", лагерът за мъчения на ул. "Рай",  не съществува. Въпреки това той бил държан там в продължение на 28 месеца, заедно с до 80 други мъже и жени. Смята се, че центърът за мъчение работи и до днес.

Наказателният център, наречен "Донецк Дахау" от един затворник, се намира в сграда, която е била фабрика за електрически части от съветската епоха, преди местните художници да я превърнат от лабиринт от тунели, стаи и мазета в пространство за изложби.

Организацията на обединените нации потвърди по-рано тази година в доклад на Службата на Върховния комисар по правата на човека, че "изтезания и малтретиране" са били извършвани "систематично" в "Изоляция" и други обекти – въпреки че властите отричат съществуването им.

За Асеев физическите условия там са по-добри от тези в щаба за сигурност. Някои килии дори имат климатици, въпреки че храната е минимална и жалка – включително запаси от остатъци с изтекъл срок на годност, предназначени за прасета и в един случай месо от бездомни кучета, застреляни от техните охранители.

И все пак психическото напрежение било крайно - лампите светят през целия ден и цялата нощ, камери го наблюдават през цялото време, чуват се писъци на хора, подложени на изтезания, фалшиви екзекуции и рутинна употреба на сексуално насилие.

Има строги правила като забрана на новодошлите да лежат на легла през деня и настояването, че когато вратата се отвори, всеки трябва да се изправи, да постави торба на главата си, да сложи ръце зад гърба си и да се изправи срещу стената.

"Вратата можеше да се отваря 20 или 30 пъти на ден, така че постоянно си на ръба. Ако не го направиш навреме, ще бъдеш бит и изолиран в единична килия", разказва Асеев.

През нощта пазачите често са пияни и унижават затворниците – особено Денис Павлович Куликовски - страшният комендант на лагера, известен с псевдонима си "Палич".

"Палич пиеше вечер и след това влизаше в килиите и биеше дори жените", казва журналистът. "Понякога той караше затворниците да ляган под леглото им и да лаят като кучега."

Друго любимо занимание на пазачите е да карат затворниците в килиите до стаите за изтезания да пеят съветски песни, за да заглушат крясъците – звук, който скоро стана толкова смразяващ, колкото виковете от болка, тъй като отеква из сградата с часове.

Песните бяха друга форма на мъчение - както за хората, които пееха строфи като "Да смажем лудите потисници, тези кланици на хора", за да заглушат агонизиращите писъци, така и за онези, които са били бити и удряни с ток, докато ги чуват.

Пазачите също така карали затворниците да стоят с ръце, „държащи стената“ часове наред: "Един мъж трябваше да остане там три дни, докато не падне, след което беше бит и наредено да се изправи отново."

Асеев страда ужасно в началото.

"Бях на 28 години, но ръцете ми непрекъснато трепереха като на стар човек", казва той. Но в крайна сметка журналистът става безразличен към ужасните звуци и страданието, за да преживее травмата. Той вярва, че пазачите трябва да са били "садисти или психопати", за да се държат с такава бруталност към други хора, след което да се върнат у дома при жените и децата си. "Навън те имаха обикновен живот, но вътре в лагера се превръщаха в чудовища", обяснява той.

Затворниците били смесица от украински активисти и блогъри, бизнесмени, които отказват да споделят достатъчно печалби с бедните, управляващи региона на Донбас, и сепаратисти, които са били в конфликт с бившите си колеги.

Един съкилийник на Асеев е бил бунтовнически майор, който преди това е държан в мазе в град Луганск, в Източна Украйна, където е трябвало да слуша как приятелката му крещи от мъки, преди бившите му колеги да напълнят килията му с няколко инча вода и да пуснат електричество в нея. .След това слагат чувал на главата му и го ритат няколко часа по пътя към Донецк.

Комендантът на лагера Палич в крайна сметка сам се оказва затворник в него, след като едно от неговите пиянски бунтове, започнал с побои и малтретиране в килия, в която се помещават млади жени, отива твърде далеч дори за неговите подчинени.

Той е затворен в мазето, след което изчезва... до миналия месец, когато е арестуван в Киев, където се е укривал от две години. Сега Палич е изправен пред обвинения във военни престъпления и трафик на хора.

"Този ​​човек организира и участва пряко в убийствата и изтезанията на украински граждани", каза говорител на държавната служба за сигурност.

Като високопоставен политически затворник, чийто арест привлече световно внимание, Асеев беше пощаден от най-тежкото насилие в лагера. И все пак през октомври 2019 г. той получава две присъди от 15 години лишаване от свобода по обвинения в екстремизъм и шпионаж.

Предполагаемите му престъпления включват поставянето на кавички като този около "Донецка народна република" в статиите му. Това провинение се смята за достойно за пет години затвор. Той също така споменава, че хотел в центъра на града е превърнат във военна база, заобиколена от бодлива тел.

Два месеца по-късно, след като беше преместен в конвенционален затвор, той беше освободен като част от размяна на затворници с Киев. Но Асеев остава травмиран от ужасяващите преживявания и не се съмнява върху кого трябва да бъде хвърлена цялата вина за подобни зверства и безчовечност.

"Путин е причината за всичко, което се случва в Донецк", казва той. "Тези хора, които управляват "Изоляция", са там само заради руската подкрепа, руските пари, руските оръжия и руските служби за сигурност. Това е сюрреалистична илюстрация на така наречения руски свят - да превърнеш център за изкуството в лагер за изтезания."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase