Деветнадесетгодишната Тася и приятелите й се присъединяват в една студена утрин в руския град Санкт Петербург към голяма тълпа протестиращи, които скандират "Нет войне" ("Не на войната!").

"Винаги е по-безопасно да стоите заедно с другите... и да поглеждате през рамо, в случай че трябва да бягате", казва Тася. По някое време тя казва, че приятелите й са напуснали протеста, за да се приберат вкъщи или някъде другаде да се стоплят, оставяйки я да стои сама на улицата.

"Тогава група ченгета мина покрай мен и изведнъж един от тях ме погледна и след това се обърнаха, тръгнаха към мен и ме задържаха", разказва тя за протеста на 24 февруари.

Протестите продължават в цяла Русия - млади граждани, заедно с хора на средна възраст и дори пенсионери, излизат по улиците, за да се обявят срещу военния конфликт в Украйна, нареден от техния президент - решение, в което те твърдят, че нямат думата.

Сега те намират своя глас. Но руските власти възнамеряват да спрат всяко публично несъгласие срещу нападението срещу Украйна. Полицията потушава демонстрациите почти толкова бързо, колкото те се появяват.

Полицията в Санкт Петербург арестува най-малко 350 протестиращи в сряда, като общият брой на задържаните или арестуваните протестиращи достигна 7624 от началото на инвазията, според независима организация, която проследява нарушенията на правата на човека в Русия.

Опозицията срещу военната операция на руския президент Владимир Путин в Украйна, макар и все още ограничена, идва от някои неочаквани места.

Един от най-богатите хора в Русия, бизнесменът милиардер Михаил Фридман, който е роден в Украйна, нарече насилието "трагедия", добавяйки, че "войната никога не може да бъде отговорът" - но той не критикува директно Путин, според Financial Times .

"Ако направя някакво политическо изявление, което е неприемливо в Русия, това ще има много ясни последици за компанията, за нашите клиенти, за нашите кредитори, за нашите заинтересовани страни", каза Фридман.

Друг олигарх, Олег Дерипаска, написа в своя канал в Telegram: "Мирът е много важен! Преговорите трябва да започнат възможно най-скоро."

Междувременно членове на руската интелигенция - академици, писатели, журналисти и други, отправиха публични призиви, осъждащи войната, включително рядко "отворено писмо" до Путин, подписано от 1200 студенти, преподаватели и служители на престижният Московски държавен институт за международни отношения, свързан с Министерството на външните работи, който произвежда по-голямата част от елита на правителството и външните работи на Русия.

Подписващите декларират, че са "категорично против военните действия на Руската федерация в Украйна".

"Считаме за морално неприемливо да останем встрани и да мълчим, когато хората умират в съседна държава. Те умират по вина на онези, които са предпочели оръжие вместо мирна дипломация", се казва в писмото.

Писмото е поразително лично, като подписалите го обясняват, че "много от нас имат приятели и роднини, които живеят в териториите, където се провеждат военни действия. Нашите деца и внуци ще усетят последствията. Много поколения бъдещи дипломати ще трябва да възстановят доверието в Русия и добрите отношения със съседите ни, които бяха загубени."

Публично руските дипломати са в крачка с Кремъл, въпреки че ръководителят на руска делегация на срещата на ООН за изменението на климата Олег Анисимов се извини за военната операция, според The ​​Washington Post, "от името на всички руснаци, които не успяха да предотвратят този конфликт", добавяйки, че "тези, които знаят какво се случва, не успяват да намерят никакво оправдание за атаката".

Но много руснаци всъщност не знаят напълно какво се случва в Украйна.

Държавно контролираната телевизия почти не показва съобщения за руски бомбардировки и обстрели в Киев и други украински градове, вместо това се фокусира върху така наречените украински "националисти" и "неофашисти".

Приблизително седмица след навлизането на руските сили в Украйна, много руснаци все още се справят с факта, че войната всъщност се случва. Съединените щати и други западни официални лица предупреждаваха за предстоящата атака от седмици, но руските държавни медии, особено телевизионните новинарски предавания, се подиграваха с тези изявления, твърдейки, че Москва няма намерение да предприема военни действия срещу Киев. В анкета на CNN, завършена преди началото на инвазията, само 13% от руснаците смятат, че е вероятна руска атака, а двама от всеки трима (65%) очакват мирен край на напрежението между Русия и Украйна.

Но младите хора в Русия, като 25-годишната Арина, която живее в Москва, не гледат телевизия - тя казва, че не е пускала телевизор от седем години. Момичето получава информацията си от интернет, чете блогове и слуша влогъри. Тя все още не е участвала в протести, но е виждала млади хора на улицата да участват в "мълчаливи протести", като слагат надписи "Не на войната" на раниците или чантите си.

Арина също се затруднява да разбере защо се случва тази война в Украйна и какво ще означава това за собствения й живот като млад руснак. "Много е трудно да се предвиди нещо, разбира се, ситуацията е ужасна", казва тя. "Сред някои от моите приятели има много безпокойство за бъдещето, много страх, защото не знаем как ще ни се отрази."

Но майката на Арина вижда нещата съвсем различно. "Мама вярва на всичко, което вижда по телевизията", казва Арина. "Тя вярва, че това е била необходима мярка от Путин, защото има оръжия около страната ни... има заплаха от Запада, поради което Путин се налага да нападне."

Арина казва, че дори е разгледала ръководство в руско онлайн списание за студенти, което подсказва как младите руснаци могат да говорят с родителите си и други за войната в Украйна. "Разбираме колко болезнено може да бъде, когато вашите родители, приятели, колеги, дядовци и баби се превърнат в поддръжници на войната", се казва в него. "Затова решихме да подготвим ръководство за това как да говорим за войната с онези, които я оправдават. В нашето ръководство ще намерите отговори на 17 от най-разпространените аргументи, разпространявани от пропагандата и най-често чувани в спор", се казва в него.

Арина прочита наръчника точно навреме. На 28 февруари списанието съобщава, че руската правителствена агенция, която контролира комуникациите и средствата за масова информация, е поискала от Doxa да премахне ръководството от уебсайта си.

Арина казва, че двамата с майка й са имали много ожесточен спор.

"Тя просто не приема моята позиция и си мисли, че съм прозападно настроена, че нищо не разбирам. Тя не вярва на това, което казвам, аз не вярвам на това, което казва... Имаме много различни източници на информация: научавам всичко от независимите медии, които отдавна са блокирани в Русия, а тя гледа телевизия."

Докато Арина и нейните приятели следят новините за Украйна в социалните медии, те виждат отвращението сред мнозина на Запад към решението на Путин да атакува Украйна. Руснаците, казва тя, имат противоречиви, полярно противоположни реакции.

"Първата е, че всички казват: "Да, трябва да се срамуваме". Вторият е: "Не, нека не се срамуваме от себе си и нека не възлагаме на себе си решения, които не сме взели ние."

Но и двете страни са съгласни в едно нещо, казва Арина: Те искат международната общност да знае, "че хората не са техният президент и ние не сме избрали тази война".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase