Руският президент Владимир Путин отново се върна към кървавия си и разрушителен наръчник от Сирия, като извърши серия от ракетни атаки срещу цивилни обекти в Украйна, засилвайки натиска върху западните съюзници да осигурят на Киев противовъздушна отбрана, която той отдавна търси.

Бомбардировките в понеделник в час пик по улиците на Киев, Лвов, Днепър, Запорожие и други региони не бяха изненада, като се има предвид, че Путин вече беше сигнализирал за готовността си да премине към още по-брутални тактики, като назначи Сергей Суровикин, генералът, който наблюдаваше руските сили в Сирия от 2017 до 2020 г., за командир на военните усилия в Украйна.

В речта си на извънредното заседание на своя Съвет за национална сигурност в понеделник Путин заяви, че ударите идват в отговор на нападението този уикенд на Керченския мост, свързващ незаконно окупирания Крим с Русия. Путин заяви, че Русия е задействала "високоточни оръжия с голям обсег от въздуха, морето и сушата", за да нанесе "масирани удари по цели на украинската енергетика, военното командване и комуникационните съоръжения". Той добави, че Русия ще продължи да раздава възмездие, ако Украйна продължи да нанася удари по така наречената "руска" територия.

Министерството на отбраната на Украйна съобщи, че са били изстреляни 75 ракети, 41 от които са били свалени.

Твърденията на Москва за прецизни атаки по стратегически цели сякаш прикриват факта, че целта очевидно е била да се убият цивилни, тъй като ракетите са поразили Шевченковския квартал в центъра на Киев по време на пиковия сутрешен трафик. Снимки и кадри, направени от репортери и от охранителни камери, показват горящи автомобили; кратер до детска площадка в парка "Шевченко" и разрушен пешеходен мост.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви в Телеграм, че Русия изглежда е имала две цели в нападението си: енергийни съоръжения в цялата страна - и украинците, които се занимават с ежедневния си живот.

"Те искат паника и хаос", каза Зеленски във видео, което изглежда е заснето с мобилния му телефон по улиците на Киев. Нападенията в понеделник са извършени в момент, "специално подбран, за да се нанесат възможно най-големи щети... Защо точно такива удари? Врагът иска да ни накара да се страхуваме, иска да накара хората да бягат. Но ние можем да бягаме само напред - и демонстрираме това на бойното поле. Така ще бъде и занапред."

Зеленски също така поднови призивите си към Запада да предостави на Украйна допълнителни средства за противовъздушна отбрана. Киев търси тази допълнителна огнева мощ от седмици с аргумента, че Русия вероятно ще се опита да извади от строя енергийната и индустриалната инфраструктура на Украйна през зимата, и е разочарован от бавната реакция.

В туитове Зеленски заяви, че е разговарял с германския канцлер Олаф Шолц и френския си колега Еманюел Макрон след ударите по столицата и други градове. С Макрон Зеленски е казал: "Обсъдихме укрепването на нашата противовъздушна отбрана, необходимостта от твърда европейска и международна реакция, както и засилването на натиска върху Руската федерация".

Министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников заяви в понеделник: "Най-добрият отговор на руския ракетен терор е доставката на зенитни и противоракетни системи за Украйна - защитете небето над Украйна! Това ще защити нашите градове и нашите хора. Това ще защити бъдещето на Европа. Злото трябва да бъде наказано."

Касапинът на Сирия поема властта

Суровикин беше обявен за новия руски командващ за Украйна едва в събота.

55-годишният генерал, който преди повишението си беше натоварен да ръководи Южния военен окръг на Русия и руските войски в Сирия, отдавна е скандална фигура с репутация на безмилостен човек.

Свързан е с насилственото потушаване на антисъветските бунтове в Душанбе през 1990 г. в Таджикистан и според сведенията е бил в затвора (преди да бъде освободен без обвинение), след като войници под негово командване убиват трима протестиращи в Москва по време на неуспешния преврат срещу тогавашния съветски президент Михаил Горбачов през август 1991 г. През 1995 г. Суровикин получава условна присъда (която по-късно е отменена) за участие в незаконна търговия с оръжие. Суровикин играе роля и във втората чеченска война в Русия, като командва 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия.

Но Суровикин е най-известен - и най-обезпокояван - с командването на руските сили в Сирия, където Москва се намеси, за да подкрепи режима на Башар Асад. Неправителствената организация "Хюман райтс уоч" включи Суровикин в списъка на командирите, "които могат да носят командна отговорност" за нарушения на правата на човека по време на офанзивата в сирийската провинция Идлиб през 2019-2020 г., когато сирийските и руските сили извършиха десетки въздушни и наземни нападения срещу цивилни обекти и инфраструктура, нанасяйки удари по домове, училища, здравни заведения и пазари.

Това не е първият случай, в който руските сили са обвинени във военни престъпления в Сирия. През 2016 г. войските на Кремъл, в сътрудничество със сирийците, предприеха едномесечна кампания за бомбардиране на контролираната от опозицията територия в Алепо, при която загинаха стотици цивилни, включително 90 деца, като при безразборните въздушни удари, касетъчните боеприпаси и запалителните оръжия бяха поразени цивилни цели, включително медицински заведения.

Сега, когато руските сили са на заден план в Украйна, а пълната с думи реторика на Путин не съответства на ситуацията на място в неговата война, Суровикин изглежда се връща към старата си тактика за нанасяне на огромни щети на цивилното население в опит да обърне хода на войната.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase