Голямата петорка с Бела Тар

Торинският кон
Унгария-Франция-Германия-Швейцария-САЩ, 2011, 146 мин
Реж. Бела Тар

1889 г. Докато е в Торино, немският философ Фридрих Ницше вижда как бият един кон. Той се втурва към животното, обгръща главата му с ръцете си, за да го предпази, и след това припада. След по-малко от месец на Ницше поставят диагноза тежка умствена болест. Оттук нататък, до сетния си дъх 11 години по-късно, Ницше повече не проговаря. Но какво се случва с коня?

Един от най-коментираните филми на 2011 е „Торинският кон“ на иконата на авторското кино Бела Тар, според когото това ще бъде последният му филм. Освен признанието на критиката на различни фестивали по света, творбата получи и Голямата награда на журито в Берлин 2011. Според мнението на киномани специалисти това е филм медитация с особена красота, който е способен да обсеби мислите ти за дълго. Той не е празен, но може би ни среща с празнотата – подобно на бездната на Ницше, която се взира в нас, докато се опитваме да разгадаем тайните й. Унгарският режисьор, сценарист и продуцент Бела Тар, известен с абстрактните си композиции и дълги кадри, е автор на 14 филма и се стреми „да се вслушва в живота”.

Бела Тар e унгарски режисьор, роден през 1955 г. в Печ. Дебютът му „Семейно гнездо” е творба на социалистическия реализъм, вдъхновена от филмите на Джон Касаветис. В края на 80-те години визуалната чувствителност на Тар еволюира от сурови едри планове към по-абстрактни средни и общи планове, а философската му чувствителност се променя от строг реализъм към по-метафизичен поглед. Шедьовърът му „Сатанинско танго” отнема седем години, за да бъде реализиран, но най-накрая се появява на екран през 1994 г. За „Човекът от Лондон” е номиниран за „Златна палма” в Кан.

Гледайте днес от 20.30 ч. в кино “Люмиер”