Петима професионалисти ще оценяват филмите от международния конкурс на 17-ото издание на София Филм Фест. Ето и кои са те.

Йешим Устаоглу е родена през 1960 г. в Сарикамис, Източна Турция. След поредица награждавани късометражни и документални филми в Турция през 1994 г. тя дебютира и в игралното кино с „Белегът”, който е селектиран за участие в много международни фестивали. Устаоглу сама пише и продуцира своите филмови сценарии. Занимава се с режисура от 1984 г., но международната й известност идва с филма й от 1999 г. „Пътуване към Слънцето” – един от най-награждаваните турски филми, удостоен с признание на фестивалите във Валядолид, Сао Пауло и Йерусалим. Филмът е показан в официалната селекция на Берлинале и там печели наградата „Син ангел” (за най-добър европейски филм) и Награда за мир на Берлинале. Трогателната история за приятелство, което устоява на политическата жестокост, триумфира на фестивала в Истанбул, като печели призове за най-добър филм и режисьор и наградите на ФИПРЕССИ и на публиката. Третият филм на Устаоглу – „В очакване на облаците” (2004), разказва за жена, която петдесет години е принудена да крие самоличността си. Той печели наградата за режисура в Сънданс, както и специалната награда на журито и наградата за най-добра актриса от фестивала в Истанбул през 2004 г.

Четвъртият филм на Устаоглу – „Кутията на Пандора” (2008) е носител на призове за най-добър филм и актриса на фестивала в Сънданс и е показан с особен успех на 13-ия София Филм Фест през 2009 г. Последният филм на Йешим Устаоглу „Чистилище” ще бъде показан премиерно за България в Балканския конкурс на 17-ия София Филм Фест. Йешим Устаоглу е била член на Международното жури на кинофестивала във Венеция през 2002 г.

Ада Кондееску дебютира в киното с филма на Флорин Шербан „Ако искам да свиря, аз свиря”, който триумфира на Берлинале ’10 със Сребърна мечка – Специалната награда на журито, и Наградата „Алфред Бауер“.

Учи актьорско майсторство в Националния университет за театър и кино в Букурещ. Следват участията ù в главни роли в „Любовникът” на Каталин Митулеску, който е показан в Кан в рамките на секцията „Особен поглед”, и в дебютния игрален филм на Богдан Мустафа „Вълк” (2013). За изпълнението си в „Любовникът” Ада получава „Сърцето на Сараево” за най-добра актриса през 2011 г. лично от Брад Пит. Кондееску е избрана и за участие в 16-ото издание на уникалната паневропейска инициатива Shooting Stars, която събира на едно място най-
добрите млади актьори от Стария континент. Публиката на СФФ я познава, тъй като и филмът на Шербан, и този на Митулеску бяха включени в миналогодишния акцент „Ново румънско кино” в рамките на фестивала, а и самата Ада беше за кратко гост в България, представяйки „Любовникът” заедно с неговите автори.

Мирослав Момчилович е роден в Белград през 1969 г. Завършва драматургия в Белградския факултет по драматични изкуства. Автор е на две театрални пиеси – „Белград на колене” (1997) и „Живот отначало” (2000). Той е сценарист на филма „Когато порасна, ще стана кенгуру” (реж. Радивое Андрич), превърнал се в абсолютен зрителски хит след премиерата му на София Филм Фест през 2005 г. Момчилович е автор на сценариите и на своите игрални филми „Седем и половина” (2006) и „Чакай ме, няма да дойда” (2009), получили признание не само в Сърбия, но и в чужбина. „Седем и половина” има много фестивални отличия, между които наградата на критиката за най-добър сръбски филм за 2006 г., както и наградата за най-добър дебют от 6-ия Фестивал на независимото кино в Рим. Сред отличията на „Чакай ме, няма да дойда” са ежегодната награда на сръбската критика за най-добър сценарий и наградата за режисура от 14-ия София Филм Фест. Наскоро Момчилович завърши третия си игрален филм – „Смърт на човек от Балканите” (2012), на който е режисьор, сценарист и продуцент. Филмът бе представен като уърк-ин-прогрес на София Мийтингс миналата година, след което спечели наградата „Особен поглед“ в Карлови Вари. Българските зрители могат да го видят в програмата на Балканския конкурс на 17-ия СФФ.

Константин Божанов е режисьор и визуален артист. След като завършва Национална художествена гимназия в София през 1987 г., получава магистърска степен в областта на изобразителните изкуства от Кралския колеж по изкуствата, Лондон, и по-късно учи режисура на документално кино в Нюйоркския университет. Кариерата му във визуалните изкуства започва в Лондон в началото на 90-те години, като произведенията му са излагани в музеи и частни галерии по света. Режисьорският му дебют е късометражния филм „Лимона си е Лимон” (2001), последван от пълнометражния документален филм „Невидими”, за който получава редица награди на международни фестивали.

Игралният дебют на Константин Божанов „Аве”, представен в програмата на Седмицата на критиката на кинофестивала в Кан, печели над 20 международни награди, сред които наградите за най-добър режисьор, най-добър балкански филм, наградата на Гилдия „Критика” при СБФД за най-добър балкански филм и наградата „Кодак” за най-добър български игрален филм на 16-ия София Филм Фест. В момента Божанов работи по развитието на проекта за втория си пълнометражен игрален филм „Заслепен от слънцето”.

Майк Дауни е продуцент и изпълнителен директор на британската компания за независими филми Film and Music Entertainment (F&ME), създадена от него през 2000 г. Неин директор е Стивън Долдри (режисирал „Били Елиът” и „Часовете”). От основаването на компанията до днес тя е продуцирала над 40 игрални филма. Каталогът на F&ME включва заглавия като „Обречени” (с Джейми Бел и Анди Съркис), номинирания за „Оскар” носител на „Златен лъв” от Венеция „Преди дъжда”, както и международни копродукции със сценаристи като Гюнтер Грас, Томас Киниъли, Джеймс Елрой и Клифърд Ървинг. Компанията на Дауни снима и пълнометражни документални филми в партньорство с известния телевизионен канал Discovery. Майк Дауни следва театър в университета на Уоруик, продължава обучението си в Сорбоната и университета Нантер в Париж. През 80-те години той е театрален режисьор и продуцент във Франция, Германия, бивша Югославия и Великобритания, работи и като издател, сътрудник и критик за различни международни издания, между които Variaty, Screen Ineternational и Moving Pictures International. Дауни е издател на вестника на телевизионните професионалисти MPTV и на European Film Review (издавано заедно с ФИПРЕССИ).

Първата му книга „The Self Managing Screen” е публикувана от Британския филмов институт. Освен професионалист в кинозанаята, Майк Дауни е и преподавател в програмата МЕГА – за европейски магистри, както и в няколко световни университета. Вече 9-а година е член на управителния борд на Европейската филмова академия. Президент е на Международния филмов фестивал Мотовун в Хърватска и е артистичен съветник на кинофестивала в Загреб. Майк Дауни работи с „Амнести Интернешънъл” за включването на наградата за човешки права във все повече международни кинофестивали. Той е особено горд, че е член на Управителния съвет на фондацията White Ribbon, която работи за намаляване на броя на жените, умиращи при раждане, в Третия свят.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase