Войната през погледа на малката Милица (Миона Илов), обитаваща порутена къща в планините на Косово рисува новият филм на сръбския режисьор Душан Милич. "Мрак" е неговият четвърти пълнометражен проект (след "Ягода в супермаркета", "Гуча", "Травелатор") и е част от 26-ото издание на София Филм Фест.

Световната му премиера е на фестивала в Белград, следва показ и в Триест, където печели и наградата на публиката, но от останалите около 20 европейски форуми, където е изпратен, така и не получава покана.

Причината, според Милич е, че гледната му точка е да разкаже за войната през погледа на сърби в Косово. Въпреки, че филмът далеч излиза от съответние граници, обрисувайки всяка война и страхът, който тя носи със себе си, продукцията така и не става част и от фестивала в Берлин, където другите филми на Душан Милич се радват на завиден успех.

Сюжетът е ситуиран в северната част на Косово, където са останали малък брой сръбски общности, разпръснати из обезлюдената територия, пазени от миропазващи войски. Малката Милица живее с майка си Вукица (Даница Чурчич) и дядо си Милутин. Семейството не напуска опасния район, защото чака да се върнат  бащата и чичото на момичето. Така Милица  всеки ден се вози в танк, който побира и последните останали деца в околността и ги води на училище. И ако в началото военните са от Италия, установили близка връзка с местните, носещи им кафе, зареждащи батериите им на телефона, то постепенно войниците се сменят с американски, които изпълняват дълга си без излишен сантимент, който обаче се оказва жизнено необходим на изоставените в селата.

Всяка нощ е посрещната от жителите в прихлупените къщи с липса на ток, а самите хора притаяват дъх в мрака, носещ зловещо очакване, че нещо лошо ще се случи, предващаващо трагедия. На сутринта всички се събуждат, установявайки липсата на поредното животно или отнесена част от къща, а чувството на безпомощност, което ги обзема е трудно за преживяване.

Душан Милич подхожда изпитателно към персонажите. Оставя да усетим боязливостта им, нерешимостта да си тръгнат, надеждата да останат, за да дочакат загубените си близки. Всеки ден в училището децата стават все по-малко, а начинът, който те намират спасение от случващото се е в свирките, които им подаряват войниците. Идеята да  ги ползват при нужда, бързо е преработена от хлапетата и те ги превръщат в играчка с глас на кос, чрез който общуват помежду си. Не остава незабелязан и контрастта на свежи италиански песнички на фона на детския страх, клаустрофобично захлупен в танка.

Режисьорът превръща мракът в символ на ужаса, заразил всеки. Трепетът от неизвестното носи усещане за заплаха, но всичко зловещо сякаш е на ръба на реалното. Така наративът постепенно превръща следвоенната драма в психологически трилър, дори с хорър елементи, в които и ходенето до тоалетната може да се превърне в огромна опасност.

Кървави следи от изчезнали животни, поклащащи се клони от дълбоката гора насищат обстановката с допълнителен драматизъм, описани точно от камерата на Христо Проданов. Българският оператор постига майсторско внушение в улавянето на мрака, с който ако героите успеят да свикнат, имат шанс да видят и светлината, а филмът сякаш кореспондира с думите на Кафка, който казва, че "животът е като тунел, в който единствената светлина е зад нас. Всичко, което предстои, тъне в неизвестност."

"Определено не съм очаквал че ще пуснем филма в ситуация на нова война." , разказа при гостуването си в София Душан Милич. "Приключихме работата по него преди година, но го отложихме заради COVID. Оказа се, че го пускаме в една съвсем нова ситуация на света, която е много злощастна", допълва той.

Самата идея за продукцията идва преди 5-6години. Режисьорът счита, че да покаже ужасът на войната през очите на малко дете е единственият адекватен. "Това момиченце и нейното семейство са в изключително враждебна среда, която се отразява зле на психиката им. Въпросът в целия филм е дали заплахата е реална или въображаема, но страхът си го има, така че няма значение кое от двете е истина. Страхът, който преживяват е съвсем реален.", разказва Милич.

"Това трябваше да е история за семейство, обзето от страх. По-късно добавих контекста на Косово за да го представя  на международната публика да покажа къде се случва това и каква е ситуацията. Но историята може да се случва в момента в Украйна и на много други места или пък в други епохи. Историята е универсална.", заключва режисьорът като допълва, че макар и темата да е тежка, той се е постарал да я разкаже по интересен начин.

"Получи се много добре. Надявам се, че хората наистина успяват да преживеят този филм. Виждането на мрака и мрака въобще е въпрос на гледна точка. Ако поставите някой от много светло на тъмно място, нищо няма да види, но ако той изчака очите му ще се приспособят и той ще умее да различава силуети и да се ориентира какво има около него. И това е начинът, по който малкото момиче постига своята зрялост. А ако се вгледаш в мрака достатъчно дълго, той изчезва.", каза още режисьорът.

"Мрак" може да видим още на 24 март в Софийски университет от 20.30 часа, на 29 март в кино "Одеон" от 20.30 часа, на 30 март  в ОКИ Красно Село от 19.00 часа и в "Антракт" на 31 март от 19.00 часа.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase