"В сянка" с Давид Ондричек

У нас публиката вече търси исторически филми, споделя режисьорът
Обновена: 18 мар 2013 17:05 | 16 мар 2013 17:08, Петя Славова
0
"В сянка" с Давид Ондричек
Давид Ондричек. Снимка: София Филм Фест

След като гледахме „Самотници” и „Сама ръка не ръкопляска” на предишни издания на София Филм Фест, тази година режисьорът им Давид Ондржичек пристигна, за да представи на живо новия си филм „В сянка”.

Изненадани сме от новия Ви филм, тъй като всички Ваши предишни филми са комедии, в които се интересувате от живота на младите хора днес, показвате трагикомични, но изключително смешни истории на различни колоритни герои, а „В сянка” ни връща в средата на ХХ век и е по действителни събития.

Вярно е, че предишните ми филми са комедии, но исках да променя жанра и стила си. Баща ми е оператор и, разбира се, си говорим много за кино. Преди около 7 години той ми даде идея за следващия ми филм, като ми разказа за времето на паричната реформа и девалвацията на чешката крона през 1953 г. Аз обичам детективските истории и филм ноар и ги събрах заедно с много тежките обществени събития в Чехословакия през 1953 г. Написах накратко историята така, както си е представях, и помолих младия и много талантлив чешки сценарист Марек Епщайн да напише сценарий. Нещата се оказаха доста сложни и в крайна сметка до края вече имахме 17 варианта. Събирахме пари за бюджета 4 -5 години и в крайна сметка направихме копродукция между Чехия, Словакия, Полша и Израел. Филмът се представи много добре в Чехия и Словакия.

Днес в чешкото кино има ли засилен интерес към този исторически момент?

Миналата година на София Филм Фест гледахме „Протекторат”, който ни връща малко преди това, във времето на Втората световна война. Всяка година у нас се снимат 30 игрални филма, повечето са на съвременна тематика и са комедии, защото чешката публика много ги обича. Но напоследък се радвам, че има интерес към нашата собствена история и този тип филми се представят добре в кината. Странно е, че все повече млади хора не знаят нищо за събитията от 1989 г. например или за времето на комунизма и киното е една добра възможност да им разкажем за тях. Това е една доста чешка история. Ние нямаме много национални герои, тъй като сме малка нация, а и имаме някакво странно отношение към тях. В зависимост от това кой е на власт ние ги наричаме герои или врагове.

Разкажете ни как привлякохте изпълнителя на главната роля Иван Троян, когото познаваме и от двата ви предишни филма, показани на София Филм Фест, и немския му колега Себастиан Кох, когото пък сме гледали в „Животът на другите”.

Иван е мой приятел от доста време и всъщност първият му опит в киното беше именно в „Самотници”. Той е изключителен театрален актьор, който се изявява в малкия, но много престижен театър „Дейвицке дивадло”. Той е голяма звезда у нас и за мен е страхотно удоволствие да работя с него, защото той се приготвя за всеки филм бавно, дълго и внимателно като Даниъл Дей Луис. Себастиан Кох е като него. Много съм горд, че успяхме да го привлечем да участва в нашия филм, не само защото е голяма звезда и влиза от филм във филм, но и защото внимателно подбира ролите си. След като бях свидетел на това колко всеотдаен и прецизен е в работата си, знам, че той даде наистина най-доброто от себе си и харесва крайния резултат.

Вашият баща е известният чешки оператор Мирослав Ондржичек, заснел много от филмите на Милош Форман, сред които „Коса” и „Амадеус”. Предполагам, че детството Ви е преминало по снимачните площадки.

Вярно е, че израснах по снимачните площадки, но всъщност тогава това никак не ми харесваше. Въобще не можех да си представя, че ще стана режисьор. Но някак си съвсем естествено се получи да започна да снимам някакви неща на 13-годишна възраст. После следвах документалистика, но когато станах на 22 – 23 години, игралното кино започна да ми се струва много интересно и се насочих към него.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари