До колко задълбочено познаваме световните процеси и кои са най-сериозните проблеми на хилядолетието разказва Златина Русева – утвърден у нас и в Европа документалист, който заедно с продуцента Любомир Георгиев правят фестивала „Милениум“, гостуващ и тази година на София Филм Фест.

Двамата създават и филмовата къща „Добра и лоша новина“, която освен с белгийски и френски телевизионни канали работи с хуманитарните организации „Лекари без граници” и „Солидар”. От 1986 г. Златина Русева живее в Брюксел. Една от причините да напусне страната ни е цензурата, характерна за онези години в страната ни.

Усещат ли днешните автори свободата, която имат и използват ли я?

Цензурата в съвременния свят се заменя от икономическата цензура. За да се направи един филм, трябват субсидии. Много често тези, които ги дават, налагат естетически и тематични норми. Никога не сме изцяло свободни от заобикалящия ни свят, който има своите цели и стратегии, които се опитват да ни включат и да ни впишат. В някаква степен свободата е вътрешно състояние. Нещо, което осъзнах, когато отидохме в Белгия. Там разбрах, че няма абсолютна свобода. Всяко общество има своите граници, които се налагат по различни начини и те съществуват. Всеки донякъде се бори с ограниченията, които му се налагат. Понякога и с най-добри намерения. Общо взето това е въпрос на осъзнаване на това докъде и как и доколко ти може да направиш компромис. Всеки ги прави. Без това едва ли щяхме да съществуваме и оцелеем. Важното е какви са компромисите и до колко те не ни променят генерално. По това време направих филм за Висоцки. Пътувах из Русия, когато осъзнах, че липсата на свобода е в нас самите. Ние си правим автоцензура. И най-важното е човек да се бори със собствената си автоцензура. А това никак не е лесно.

Гледа ли се източноевропейско кино в Белгия?

За съжаление много малко. Показват се от време на време отделни автори в едно ново алтернативно кино, което има своя публика от киномани. Но в по-широк план белгийските зрители не познават киното на Източна Европа. Затова направихме тази година панорама във фестивала „Милениум“, която се казва „Другата Европа“. Там включихме филми от Балканите и другите страни от социалистическия лагер, защото все пак е важно да ни познават и все още нашите страни там остават инкогнито. Изключение са Чехия, Полша и Унгария. За останалите страни се знае много малко. Това, което искаме да направим като фестивала на българската култура, който правим на есен и ще се опитаме да го разширим с културните центрове на другите източни държави. Ние имаме неща, които да покажем и са важни за нашето самочувствие.

„Милениум“ разглежда проблемите на хилядолетието. Кои са най-сериозните?

Когато започнахме фестивала със съпруга ми Любомир Георгиев – продуцент, с който до някаква степен всичко сме споделили в този живот – бяхме работили много в различни точки на света. Сблъсквали сме се с всички проблеми на хилядолетието – като се започне от екстремалната бедност, с климатичните промени, с унищожаването на природата, с образованието...

Въпросът е, че това е нещо глобално днес. Основните проблеми на базата на всичко останало са нарастващата бедност и нарушаването на екологичния баланс. Със случващата се глобализация вървят и сериозни процеси на завладяването на обработваема земя, на хранителни ресурси, които се концентрират в ръцете на малко хора. Тези проблеми са свързани. Уж се прави много, а се увеличава гетовизацията на света - един от сериозните проблеми в следващите 10-20 години.

Освен това с новите технологии светът ще се раздели на две категории. Хора, които могат да ги използват и такива, които не могат. Това е свързано с образованието.

Другият проблем е, че чисто здравословно се нарушават балансите. Изчезва огромно количество биологични видове. Използват се все повече химикали, които не са изпробвани как влияят в дългосрочен план. Това са сериозни проблеми и хората не си дават сметка, че ние сме тези, които трябва да реагираме.

Кой носи най-вече отговорност за тези процеси?

Официално само в Брюксел има 15 000 лобисти, неофициално са поне двойно повече. А кого слушат законите – тези, които могат да плащат. И в някаква степен е страшна и манипулацията чрез медиите. Информацията днес служи за дезинформация. Толкова много новини, че ни е страшно трудно да отсеем кое е истината и как да реагираме. Това води до апатичност на хората.

Насочвам усилията си към модула на живота ми, свързан с финала на „Кандид“ от Волтер – роман, който много обичам. След като героя преминава през различни изпитания и катастрофи, става ясно, че важното е да си копае своята градина. Т.е. всеки да направи нещо, колкото и малко да е то, защото съвкупността от тези малки детайли могат да нарушат или променят баланса в една или друга посока.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase