По време на предродилните мъки на новия Закон за детето, сред многото гръмки обещания, са и тези за развитието на приемната грижа у нас. Общата представа за приемната грижа, наложила се сред обществото, е тази, че тя е по-лесният начин да осиновиш дете. Идеята обаче е друга, а именно – връщане на детето в биологичното му семейство, а приемното е само за известен период.

Кои са причините за изкривената представа за приемната грижа и прилага ли се ефективно тя у нас, особено в частта си за новородените, които според новия закон не бива да бъдат настанени в домове. 

Представяме ви позицията на  доц. д-р Моника Богданова, преподавател в катедра "Социална работа" в СУ "Климент Охридски" и автор на книгата "Изоставянето на деца – превенция и алтернативи", както и на Венета Дилова, която е приемна майка вече 10 години.

Приемна грижа за бебета в България няма

"В момента е факт, че в домовете има много деца, а са малко приемните семейства, защото и сега както и по-рано приемната грижа се бърка с осиновяването", коментира пред Dnes.bg доц. д-р Моника Богданова, която смята, че държавните стратегии се прилагат механично.

"Най-трудното нещо е работата с биологичните родители, защото приемната грижа е успешна, не когато се работи с детето, а когато се работи с биологичните му родители", допълва още тя.

"Докато не е ясно как тези хора ще се върнат обратно на работа, дали ще имат общинско жилище, как ще бъдат поети някакви ангажименти", смята Богданова.

Според нея е много трудно да накараш един родител да вземе обратно детето си, след като вече веднъж се е отказал от него. Освен това няма нито финансов, нито човешки ресурс, защото в отделите по закрила на детето, които реализират мярката по закрила на детето и настаняват в приемни семейства, има отдели, в които в ужасно мизерни условия работят по двама души.

Относно предвижданата в новия закон промяна, според която бебетата няма да бъдат настанявани в дом, Моника Богданова отсече: "Приемна грижа за бебета - няма такова нещо! За България това е нереалистично".

"В България с кучето не искаш да се разделиш, какво остава с бебето. Не може да сменяш памперса на едно бебе, да го храниш и в един момент, след 3-4 месеца, да трябва да го върнеш. Няма как да стане, т.е. има, но кой ще подкрепи този процес?", попита тя.

Според нея трябва да се разбере, че приемната грижа в България е за ромчета, а не е за руси със сини очи. А и като цяло това са деца с проблеми: хиперактивни, анорексични, с марихуана зад гърба си. Хората искат да спасят едно дете, защото много обичат децата, но не може, защото се иска професионализъм, иска се обучение. Тези деца са натоварени с много очаквания и попълват нечии липси.

Много приемни родители имат предварителна представа и очаквания за детето, за което искат да се грижат, а и много често запълват своя лична загуба, което пък опорочава приемната грижа.

"Затова не е случайно, че тези деца не издържат в приемна грижа", пояснява доц. Богданова.

Надеждата умира последна

И все пак има хора, които изпълняват мисията да си приемен родител и Венета Дилова е една от тях. От близо 10 години тя е приемна майка, а в момента и председател на Управителния съвет на Националната асоциация по приемна грижа.

Решава да стане приемен родител, след като прекарва няколко дни в болница заради дъщеричката си, а там за първи път вижда деца от дом.

"Тогава реших, че ако мога някога, ще направя нещо за тези деца, за които никой няма да ти каже: Ти защо правиш така с това дете?". Откакто е приемен родител, се е грижила за шест деца.

Венета споделя, че за десет години много неща са се променили, но и още много трябва да се променят както в законите, така и в нагласата на хората.

Още с кандидатстването за приемен родител процедурата е направена така, сякаш цели да те откаже.

Подаването на документи и медицинските изследвания към тях излизат около 250 лв. на едно семейство, но пък кандидатите не знаят дали ще бъдат одобрени и кога ще настанят дете при тях.

Друг парадокс е самият трудов договор, който подписват приемните родители. В него е записано, че те са на 8-часов работен ден, като родителят сам разпределя тези часове!

Слаба е подкрепата и от страна на социалните работници за семействата, които срещат трудности с приемните деца, "а това са трудни деца -  трудни съдби, трудни характери". Проблемите им се възприемат като "претенции" и често се чуват съвети от социалните: "Като ти е трудно с това дете – откажи се, върни го, никой не те е карал насила да го взимаш!"

Друг основен проблем, е че няма механизъм в приемната грижа. Ако един приемен родител е свободен, без настанено при него дете, Отдел закрила на детето от друг район в същия град не знае това. Г-жа Дилова разказва: "Питали са ме по вътрешни канали: Можеш ли да вземеш две бебета от друг район, и аз казвам – да, мога. Но никой не се свърза с мен. След това разбирам, че бебетата са настанени в дом".

Порочна е и практиката да се преодолява безработицата с приемна грижа.

"Да, хубаво е да взимаш някакви пари, но не бива да е стимул. Намаляваме безработицата с еди колко си приемни семейства. Няма как безработицата да е стимул да гледаш деца. Нито един решил да стане приемен родител не знае с какво се захваща. Няма такова обучение, което може да го подготви", смята тя.

Според Венета Дилова конфликтът е сериозен и ще става все по-голям с развитието на приемната дейност.

"А аз не искам конфликт, аз просто искам да си гледам децата, това е смисълът на живота ми!", отсича тя.

Сянката на цифрите

Утвърдените приемни семейства към настоящия момент в България са 935, а децата, получили приемна грижа - 792.

По данни на Агенцията за социално подпомагане към 30 юни т.г. 5328 деца са настанени в Домове за медико-социални грижи, в Домове за деца, лишени от родителски грижи или в Домове за деца с увреждания.

По проекта "И аз имам семейство", който стартира в края на септември, се предвижда до края на октомври 2013 г. броят на приемните семейства да нарасне с 500. Коментарът е излишен.

Автор: Евгения Гигова

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase