Дайте ми билет за "оня" театър – на маса

Владко Мурдаров: Зрителят има интерес към слушане на театрален текст
9 сеп 2010 15:52,
0
Дайте ми билет за "оня" театър – на маса
Владко Мурдаров. Снимка: БГНЕС

Владко Мурдаров е почти единственият и със сигурност най-продуктивен преводач от немскоезична литература. Превел е над 220 текста от класически, модерни и съвременни автори. Съставил е 34 сборника с австрийска, немска и швейцарска преведена драматургия. Много от имената той представя на българския читател за първи път, за други разширява представата ни с нови или току-що написани техни произведения.

Благодарение на това част от австрийските драматурзи вече се играят в театрите на София и страната. Пак заради бързата му реакция почитателите на Аполония чуха в Театър на маса последната творба на швейцареца Лукас Берфус (“Сексуалните неврози на нашите родители”), нашумял по света като най-талантливия съвременен автор на драматични диалози.

“Малага” е с успешна премиера от тази пролет в Цюрих.У нас премиерата й мина като Театър на маса – режисьор Десислава Шпатова.

Театър на маса е интересна, но все пак не толкова популярна форма у нас.

От 10 години в програмата на Аполония включихме Театър на маса. Т.е. представят се непоставяни театрални текстове, които може би по-късно ще се реализират и на сцена. Авторите са най-различни, хубаво е, че започнаха да се появяват и български. Тази година се чете пиесата на Алек Попов „Ковачи”, миналата – „Апокалипсисът идва в 6 вечерта” от Георги Господинов. Извадихме от архивите и стара пиеса от Николай Райнов с идеята да бъде поставена.

Другото са чужди автори – в това издание представям младия швейцарски драматург Лукас Берфус (1971). За него чух преди няколко години на Аполония, когато немски режисьор искаше да постави „Сексуалните неврози на нашите родители” в Пловдив. Преведох я, след Пловдив беше поставена и в театър „Възраждане”. Даже Марияна Жикич получи Аскеер за главна женска роля. До този момент съм превел всички пиеси, написани от Берфус.

Сегашната – „Малага” – е най-новата. Премиерата й беше преди няколко месеца в Цюрих. Българският е от първите езици, на който е преведена.

Как се добрахте до текста?

Във връзка съм с издателството, което пази неговите права, и със самия Берфус – най-добрия автор на драмчатичен диалог. Репликите му са като пинг-понг. Не са дълги, а както разговаряме помежду си, особено когато сме ядосани, редим отделни думи, не дълги изречения.

Интересуват го най-актуалните човешки теми. В случая става въпрос за разпаднало се семейство. Мъжът с амбициите си в работата, жената, намерила новия си приятел и детето между двамата, което ги свързва.

Интересни са критиките след премиерата в Швейцария – „Лукас Берфус започва да става моралист, назидателно да размахва пръст към хората – да внимават в семейните си отношения”.

Пиесата се радва на голям успех. Подготвям книга до края на годината с 4 пиеси – двете му най-нови („Малага” и „Петрол”) и най-ранните, непубликувани.

Обикновено предпочитам да преведа пиесите, да ги издам и след това режисьорите да четат и поставят. Макар че, когато предлагам текст, си мисля и за режисьора. А в подобни четения трябва да го има. С Деси Шпатова се разбираме, работили сме заедно, макар че е по-странна. Много добре се върза със странността на текстовете. Не съм й се бъркал, за „Малага” избра актьорите Снежина Петрова, Владо Пенев и Вежен Велчовски (от добрите ни млади надежди).

Театър на маса не е ли за интелигентна публика? Българинът има ли интерес, нагласа към четенето на пиеси?

Е, да. На Аполония, особено в Художествената галерия, се събира много интелигентна, различна публика. Формирахме у българския зрител интерес – слуша, но иска интересен текст. Не се интересува само от екшъна.

В началото идеята беше да ограмотим и режисьорите, да ги предизвикаме, тъй като предлагат все едни и същи автори и пиеси. В немскоезичния театър има много текст. На ”Малага” от Берфус дойдоха млади влюбени двойки.

Чух на касата едни от тях да казват: "Дайте ни билети за оня театър по 10 лева". Беше ми приятно точно те да слушат историята на една угаснала любов, която може и да се възроди.

Публиката реагираше много добре, смееха се дори на места, на които, докато превеждах, не съм си представял, че могат да са смешни.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари