Веселин Димов завършва руско езиково училище, Първа Английска гимназия и НАТФИЗ "Кр. Сарафов" като магистър по театрална режисура. Специализира театър на резиденции в Холандия, САЩ, Русия, Индия и Индонезия. Работи на свободна практика от 2003 г. Режисьор на 25 театрални и радио спектакли. Създател на Театрална компания Момо и международния АСТ Фестивал за свободен театър, негов артистичен директор в продължение на 10 години. Инициатор и съорганизатор на Пленарната среща в София (2014 г.) на най-голямата мрежа за изпълнителски изкуства IETM с централа в Брюксел. Член на борда на съветниците на IETM от 2018 г. Член на Асоциация Топлоцентрала, по чиято инициатива преди 10 години започва, развива се и в диалог със Столична община се осъществява проектът Регионален център за съвременни изкуства “Топлоцентрала”, чийто директор е в момента.

Г-н Димов, кое според вас е най-важното, което успя да постигне "Топлоцентрала" за две години?

Центърът успя да материализира нещо, което изглеждаше невъзможно преди 10 години. Доказа, че заедно независми артисти и институция могат да направят нещо голямо, което да е успешно и да трае и то да се припознае като дом на независимата сцена (работещите на свободна практика) и от артисти, медии и публики. Създаде се нов работещ модел за България. Думата “читалище“ е много актуална сега, ние без да искаме създадохме читалище от нов съвременен берлински тип (усмивка). Читалищата винаги са се създавали спонтанно от хора с буден дух, които искат да случат промяна, да канализират креативните енергии на социума и да намерят начини за поддържането на този поток.

Реализира се и една стара мечта за съществуване на пространство, което редовно да показва качествени и различни чуждестранни спектакли и служи за срещи и съвместна работа между българските и чуждестранните артисти.

Иначе за две години РЦСИ Топлоцентрала реализира над 1700 събития - 1/3 от които съвременен танц, цирк и театър; 1/3 образователни и социални и последната третина – музикални събития, визуални изкуства, литература, кино, терапевтични, научни, гранични и мултижанрови форми, конференции, фирмени представяния/празнувания, награждавания и др.

1700 събития, това е много. Така ли ще продължите или ще се профилирате?

Пространството е твърде голямо и (засега)единствено, за да бъде профилирано. Има много качествени неща, които се случват на независимата сцена напоследък, къде ще отидат другите? От друга страна в самия си генезис Топлоцентрала залага на разнообразие, включване, свързаност, диалог, тоест да не е само център за съвременни изкуства, а и място за социални, образователни събития, фестивали, да посреща и приютява многообразие от общности. Да бъде мост. Това смятам е добре за България – ние лесно се делим и трудно се събираме.

Иначе основното програмиране е на принципа на отворени покани към българските артисти за танц, театър, музика и визуални изкуства, които са за вече готови продукции (одобряваме до 15) и копродукции, които имат някакви спечелени средства, но недостатъчно, а ние осигуряваме останалата част. От тях селектираме 5.

Какво стана по-различно за независимата сцена с отварянето на "Топлоцентрала"?

Стана по-видима. По-зряла. Излезе от бункера. Революционна е възможността артистите да вземат  70% от продажбата на билети за своите спектакли. Това разпределение уважава артистите и отчита техния труд като първичен, по-важен.

"Топлоцентрала" също е първото място за култура и изкуство, което осигурява постоянно взаимодействие между български и чуждестранни артисти чрез резидентния си център, чрез каненето интересни артисти и трупи, чрез копродукциите и уъркшопите, които правим с тях. В София има множество субкултури, които имат своите места, като отделни островчета без връзки между тях в града, а тук могат да се срещнат, защото всеки ден има по няколко събития и всички зрители в края на вечерта са се събрали в бара.

Топлоцентрала дава и пример, че е възможно да се създадат и други такива пространства. Тя в момента не е достатъчна да задоволи нараставащата нужда на независима сцена, която навлиза в зряла възраст. Същото важи и за публиките на тази сцена, които нарастват през последните 10 години.  Според мен, най-доброто на града и сцената, би било изграждането на второ подобно пространство.

Как се издържа "Топлоцентрала"?

Без субсидия подобно пространство не може да съществува в Европа. В момента имаме субсидия, която е около 60% от Столична община и 40% от Министерство на културата. Тъй като собствеността е на града, ние ползваме системата на общината, при която средствата, които културните институти генерират със своята активност, остават при тях. Тоест, могат да се реинвестират.

В случая на "Топлоцентрала" държавата субсидира работни места, а общината поема издръжката и дейността на сградата. Това постигнахме с продължителния труд на не малко хора – асоциация „Топлоцентрала“, чуждестранните културни институти, чуждестранни експерти, които са ни помагали, бившата общинската администрация в лицето на Малина Едрева и Йорданка Фандъкова, без чието разбиране и институционална подкрепа Центърът нямаше да съществува. Ако неговият модел се припознае като успешен, той може да бъде мултиплициран.

Какъв е моделът на "Топлоцентрала"?

Комбинация от двата основни икономически модела, които се практикуват в света последните 100 години – така наречените социалистически и капиталистически. Тоест, в Центъра има осигурени заплати, макар и ниски, подсигурени са първите „чакри“ (това е важно за арт център, иначе бързо се комерсиализира), но ако екипът е активен, той може да си осигури допълнителни средства и да живее сравнително достойно, разбира се, доколкото е възможно това за хората от културната сфера у нас.

Къде по света има добри примери за този модел?

На много места. Най-силното място за подобен вид центрове си остава Берлин, но и град като Барселона, да кажем, където преди 30 години е имало 3 места, а сега има 12, обединени под названието Fabricas de creation. Различни, но заедно. Имат общ сайт дори – ако сте почитател на независимата сцена, можете да видите какво има тази вечер или тази седмица и да си направите програма, обикаляйки различните сцени.

Публични ли са вложените в "Топлоцентрала" средства и колко са те?

Вложенията са публични, да. По задание в началото бяха 3 милиона, а на финала с цялото строителство, оборудване и обзавеждане излезе 5,4 милиона. Не са много пари. Ремонт на гара, например, струва 75 милиона. Има голямо търсене на съвременни мултифункционални зали за около 500 души в центъра на София.

Как работи проектният принцип в изкуството, така характерен за независимата сцена?

Все по-добре - сравнително нов, на няколко десетилетия принцип, характерен вече за целия цивилизован свят. Това е различен модел на правене на изкуство – по-гъвкав, по-интимен, като резултати по-разнообразен, по-некомерсиален и много по-евтин. Много по-устойчив и изгоден за създаването на театър в сравнение с това да поддържат огромни постоянни трупи, които малко или много се изтощават. Не съм против институционалния театър – там също се случват великолепни неща. Двете сфери трябва да се допълват една друга и да създават богатството и пълния спектър за зрителя. Преди 20 години в България театрална компания от артисти, които имат сходно виждане и творят заедно по свой модел, не можеше да съществува без тези артисти да работят поне една друга работа. Сега има 10-15 български компании, които стигнаха ниво, самочувствие и умения, не само чисто творчески, но и на писане, провеждане и отчитане на проекти, биха могли да се концентрират в своето изкуство, да живеят до голяма степен от него и дори да провеждат понякога международни проекти, пътувания и турнета.

Добре прието ли е по света българското независимо изкуство?

В момента сме по-добри в импорта, отколкото в експорта. Тоест, случва се в Европа да пътуват и наши трупи, но спорадично и на базата на лични контакти, иначе липсва държавна или общинска политика за промотиране на българската изпълнителска сцена навън. Например - когато каним чуждестранни артисти, го правим и чрез финансовата помощ на културния институт или посолство на съответната държава. Това ни помага, създава усещане за грижа и съпричастност и намалява нашия разход. Обратното, ако даден фестивал или друго пространство за култура в чужбина иска да покани българска трупа или артист – той или тя за сега не могат да разчитат на подкрепа от държавата; резидентски програми по европейския смисъл на думата също още няма. Има още много какво да се прави в България.

В държави като Литва, Полша, Чехия, Австрия, Холандия, Германия, Франция отдавна има такава политика – те дават средства на собствените си артисти да изнасят и популяризират изкуството и културата на своята собствена страна. За нас най-добър пример може би трябва да е една малка Словения, също бивша социалистическа страна. Като пространства и като качество на изкуството...уау, Любляна е 300-хиляден град, а има 7 пространства, подобни на Топлоцентрала. В момента говорят за създаването на осмо, трансформация на бивша тяхна велосипедна фабрика… Инфраструктурата е много важна – масата, атмосферата и храната не са без значение за една вечеря. Надявам се, че със съществуването си Топлоцентрала създава чрез пространствата си разнообразие и възможности за взаимодействие и креативност.

Трябва ли да обичаш изкуството и културата, за да ги подкрепяш финансово?

Помага човек да е изкушен или поне любопитен. Изкуствата имат естествена сила да увлекат всеки, ако човек им даде шанс. Всеки обича да влезе в тъмна зала, да гледа осветената сцена и да се пренесе в друг свят, да забрави за кратко реалността си, а после рязко или неусетно да си спомни кой е всъщност. В днешно време е толкова трудно да чувстваме, обстоятелствата постоянно ни притискат, няма време. А чувстването изисква време и степен на релаксираност, каквато хората вече нямат. Така че, това, което дават изкуствата, е безценно.

Каква беше вашата фантазия за Топлоцентрала?

Не очаквах толкова много да се наслаждавам на тази работа, но и не очаквах да е толкова трудна. Напоследък живея със силно усещане за смисъл. Говорим за всичко това на втория рожден ден на Топлоцентрала. Вярвам, че двете най-трудни години за Центъра са минали и оттук нататък ще бъде оценено постигнатото, ще имаме място за повече хора в екипа, по-голям бюджет, по-уютна среда и все повече вертикално време. Мечтая да направим идващия юни голямо, невероятно, световно събитие – IETM в Топлоцентрала, 10 години по-късно! Мечтая също да си спомня удоволствието от правенето на театър. Имам желание да се „завърна“ с нещо малко, интимно, което вероятно да се случи в зала 4.

автор: Александра Иванчева

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase