Четвъртото издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” е към края си, а ние се срещнахме с директора му (актьор, танцьор, телевизионен водещ и режисьор) Стефан Щерев във вихъра на най-голямата лудница около организацията на форума.

Поговорихме за съвременното българско танцово изкуство и стана ясно, че той е от убедените оптимисти за бъдещето му.

Още – от самия него!

С какво четвъртото издание на „Антистатик” е по-различно от предишните?

За нас се случи като важен знак това, че Столична община официално ни даде място в културния календар на София. Това е не само успех за фестивала, а и за общината, защото успя да припознае фестивала като част от важните за града събития. Това ни даде успокоение, че управляващите се вслушват и в смислени гласове.

А като програма?

Миналата година направихме селекция от 12 представления и си казахме, че тази няма нужда от програма максимум, че трябва да го караме по-полека. Но ето че пак се озовахме на прага - 11 спектакъла за 5 дни. Акцентите, които са ни важни, са абсолютният хит – гостуването на компанията Лигна радио балет, които са една от най-интересните и концептуални формации в Европа.

Чрез тях българският зрител ще срещне един особен антитеатър, те правят интервенции в публичното пространство, не признават разделението между гледащ и играещ и публиката винаги участва, съпричастна е. Другото особено важно представление е румънското EIO - носител на престижната награда Jardin d'Europe за 2010 - една от най-големите мрежи за съвременен танц. Представлението се играе на 5 април в Младежкия театър.

Sofia Dance Week е по-големият разпознаваем фестивал за танцов театър, а Antistatic е малко по-старият. С какво се различават двата форума?

Разликата, освен в мащаба на залите, е в програмирането. Артистите, които идват на Antistatic, са абсолютно актуални в този момент. Не са големи имена, които берат лаврите на славата си, а най-съвременните компании и имена в европейския танц. Освен това Sofia Dance Week се случва наесен, ние напролет. Общото е, че работим в посока на популяризиране на този тип изкуство в България.

Как избирате представленията?

Пътуваме много и гледаме максимално голям брой представления на различни шоукейси. Един от приоритетите ни са балканските артисти, защото посоката не е задължително само запад. И наоколо се случват прекрасни неща и правим огромни усилия българската публика да ги види и познава.

Българският танц сякаш претърпя бум преди няколко години и след това няколко от активните участници в него емигрираха или изчезнаха...

Така изглежда и то защото средата не се оказа особено плодотворна поради липсва на устойчиви инструменти на финансиране на подобен род дейност. Тези хора просто не можаха да оцелеят с подобен род дейност. Но пък сега има някакво движение – основа се гилдия на танцовите артисти в Съюза на артистите в България, вероятно ще станем част от международната Номадска танцова академия. Силно се надявам тези хора да могат да правят и показват продукти. В Антистатик 2011 избрахме 2 български спектакъла. Нямаше много повече, но тези двете са наистина добри.

Каква е разликата между пърформанс и съвременен танц?

В посланието и изразните средства. Съвременният танц отдавна не е красиво движение, не е визия, не е театър, а е изявление – коментар на проблем. Също така пърформансът идва от визуалните изкуства.

С какво извън фестивала се занимаваш?

Част съм от Номадската танцова академия – голяма мрежа, която налага постоянно пътуване за селекция, срещи и форуми. Освен това имам интересно приключение в Станция Нова, където всяка неделя участвам със собствена рубрика. Подготвям се за снимките на няколко нови български филма. Наскоро пък се явих като актьор в едно филмче от конкурса Done in 60 seconds – римейк на „Разяреният бик“ на режисьорката Розалия Димитрова и спечелих наградата за най-добър актьор на българските квалификации.

Също ще се снимам във филм на друга млада режисьорка, чието заглавие ще бъде „Жълтото куче“ и сценарият е супер, направо не можах да повярвам, че е български. Ще го снимаме заедно с младата актриса Силвия Петкова.

Предстои ми и пътуване до Америка след седмица. Отивам във Филаделфия и Ню Йорк по работа, но и за да погледам представления за следващия фестивал. И нямам търпение вече да замина, че вече се разчу тук-там и хората почнаха да се обаждат за куриерски услуги, ха-ха.

Ти играеше много на международната сцена, а в последните години сякаш концентрира дейностите си тук – защо взе това решение?

Тя чужбината си остава, аз продължавам да играя и навън, но все повече намирам смисъл не просто да търся място в тукашния контекст, не да завися от него, а да го създавам, да определям съдържанието му. Имам идеи и опитвам да ги реализирам тук, вместо да мрънкам колко е трудно.

Как „Антистатик“ промени контекста тук?

Силно се надявам да сме го променили, поне малко. Публиката драстично се увеличи. Това е много радостно за мен. Все по-различни хора проявяват интерес към фестивала, хора, които нямат нищо общо с арт средите и изкуството. И вече почти са изравнени процентите на хора, които нямат нищо общо с танца, но се интересуват и идват да го гледат.

Какво искаш да се случи в българското сценично изкуство?

Факт е, че вече трудно се намират билети за театър и това наистина е прекрасно. Освен това вече започват да се появяват по-различни, по-закачливи неща, независими проекти, които не са мейнстрийм, които са провокация към масовия вкус. Например представленията на Ида Даниел и Василена Радева са такива. Това е посока, която харесвам.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase