На младите у нас не им е лесно, а им е интересно… при мама и тате

На младите в България не им е лесно. Дори и да искат да заживеят самостоятелно, много от тях не могат да си го позволят. Затова и над 2/3 от българите под 30 години живеят с родителите си. Какво се крие зад тези числа?

Те просто не могат да си позволят да се изнесат от дома на родителите си поради финансови затруднения.

Младите българи живеят и най-често в пренаселени домове. Докато в целия ЕС средно 27% от хората между 15 и 29 години обитават пренаселен дом, в България този процент е 62%. По този показател страната заема второ място в Общността. На първо е съседна Румъния.

Близо 90% от българските мъже до 24-годишна възраст живеят с мама и татко. Защо са още там?

Младите в България, които живеят с родителите си, могат да бъдат условно разделени на три групи. В първата влизат младежи, които учат/работят, но доходите им не позволяват наем или ипотечен кредит.

Във втората влизат т.нар. NEET (Not in Education, Employment or Training) - хора, които не учат, не работят и не са на обучение.

А в третата - такива, които искат да бъдат обгрижвани възможно най-дълго време от близките си, пише "Дойче веле".

Най-многобройната група са първите. И това не е учудващо. 11 години след присъединяването на България към ЕС, българските заплати все още са най-ниските в Общността - измерени както по размер, така и през индекса на покупателната способност.

Така например в България най-нископлатени за третото тримесечие на 2018 са били наетите лица в "Хотелиерство и ресторантьорство" - със средна брутна заплата от 707 лева (361 евро), "Други дейности" - 788 лева (около 403 евро), "Административни и спомагателни дейности" - 881 лева (450 евро). Все сфери, в които работят много младежи. А като цяло средната брутна месечна заплата в страната за месец септември е 1135 лева (580 евро).

Когато от тези заплати свалим близо 40% - защото, отново според "Евростат", българските домакинства харчат 19% за храна и 19.7% за режийни - като вода, отопление и електроенергия - не остава особено много.

Ако с остатъка трябва да се изплаща ипотечен заем или пък да се плаща наем на жилище, мнозина биха останали на минус, а други биха имали пари само за две-три билетчета за градския транспорт.

В аутсорсинг сектора заплатите са значително по-високи, но общият брой на заетите в тази сфера засега не надхвърля 70 000. Колкото и да са българите под 30 години в този сектор, броят им все ще е незначителен - на фона на нископлатените младежи в другите сектори.

Спасението се нарича "чужбина"

Именно ниските заплати и мрачните перспективи в България са една от основните причини, каращи младите хора да напускат България. Тенденция, чийто край засега не се вижда. Че какъв ли шанс биха имали те в родината?

Мнозина млади българи просто сменят една нискоквалифицирана работа с друга, понякога не биват осигурявани, не им се плаща редовно…

Затова и младите хора от България осигуряват достатъчно работна ръка за "мръсния труд" в Западна Европа. Немалко от тях стават сервитьори, строителни работници, чистачи в Германия, Англия, Испания - там, където безработните им връстници имат по-високи изисквания към работните места. Въпреки това много от емигриралите млади българи не искат да се връщат в родината си.