Много гласоподаватели гледат към президентските дебати и проучванията на избирателните нагласи, за да си създадат представа какво може да се случи в изборния ден, но през последното десетилетие социологическите анкети редовно са грешали в прогнозите си за изборните резултати.

Две окончателни допитвания на Галъп и Расмусен, направени непосредствено преди президентските избори от 2012 г., показваха, че победител ще е Мит Ромни.

Достатъчно е човек само да погледне тазгодишните анкети за Brexit-а, за да види колко погрешни могат да се окажат тези резултати, пише Брайън Кранстън, в. "Индипендънт".

Въпреки това медийните агенции обожават данните от социологически проучвания, защото са интересна история за зрителите, без значение доколко са точни.

Има обаче един много по-точен и отколешен начин да се разглеждат изборите: следвайте парите.

През 2012 г. Барак Обама и Мит Ромни набраха съпоставими суми за кампаниите си: съответно 1,14 милиарда долара и 1,25 милиарда долара.

Кампанията на Обама съществено надмина тази на Ромни при набирането на средства със 721,3 милиона на 449,5 милиона долара, но партийните средства и парите от супер-ПАК-ове (независими политически комитети, които подкрепят даден кандидат с често пъти анонимни индивидуални дарители, компании и синдикати) коригираха този дефицит: Ромни получи от тях 804,7 милиона долара, а Обама - 423,5 милиона.

Въпреки че до изборния ден остават още няколко седмици, а през това време ще се наберат и похарчат много пари, вече се очертава една интересна картинка за президентските избори от 2016 г.

Към 21 септември кампанията на Клинтън е набрала общо 516,7 милиона долара, които включват 143,5 милиона долара от партията и супер-ПАК-ове. Кампанията на Тръмп пък е набрала само 205,9 милиона долара, в които влизат едва 40 милиона долара от партията и супер-ПАК-ове.

Набирането на средства от кандидатите не е толкова добър барометър за преценяването на изхода от изборите, просто защото Тръмп няма нужда от толкова пари, колкото Клинтън.

Тръмп печели от това, което наричаме "свободните медии". Достатъчно му е да си отвори устата или да прати един туит и има много голяма вероятност да влезе в новините и да бъде обсъждан по телевизиите и онлайн. Това е безплатна реклама за кампанията му. Клинтън, от друга страна, не е толкова новинарски ценна, просто защото не е толкова развлекателна.

По-добра преценка на изборите се добива от набирането на средства, което не се организира от самите кандидати. Макар и то да е спаднало и в двата лагера, републиканските дарения са намалели с 95 процента спрямо 2012 г.!

Според Блумбърг четирите водещи супер-ПАК-а зад всеки кандидат са събрали 152,7 милиона долара за Клинтън и 16,4 милиона долара за Тръмп. Та къде са всички републикански дарители?

Може би най-подходящият пример е милиардерът от Лас Вегас Шелдън Аделсън. През 2012 г. Аделсън е дарил около 150 милиона долара, за да помогне за поражение на Барак Обама. Към септември 2016 г. Аделсън е дарил по-малко от 500 хиляди долара за кампанията на Доналд Тръмп.

Защо е важно това?

Хората обикновено даряват пари на политически кампании с надеждата, че предпочитаните от тях партии или кандидати ще спечелят. През 2016 г. традиционните републикански дарители не подкрепят финансово кандидат-президента на партията си, може би защото не смятат, че той може да спечели, и следователно не искат да си пилеят парите.

Едно от ранните качества на кампанията на Тръмп беше очакването, че той може да се самофинансира, вместо да разчита на набиране на средства. Въпреки че е дал около 50 милиона долара на кампанията си, той не е дарил толкова пари, колкото твърдеше, че ще дари или колкото са нужни за самофинансиране на президентска кампания.

Например, през 1992 г. тексаският милиардер Рос Перо изразходва около 60 милиона долара свои пари, за да завърши на трето място в изборите (равняващи се на 103 милиона днешни долари). Казано по-просто, преди 25 години Перо похарчи повече пари от Тръмп сега и завърши трети.

Парите се използват не само за реклами, а и за плащане на предизборни дейности. Към края на август Клинтън имаше над три пъти повече местни офиси в 15 стратегически важни щата от опонента си. За лош късмет на Тръмп почти половината персонал в тези офиси получаваха парите си от Националния комитет на Републиканската партия, който на 8 октомври обяви, че повече няма да поддържа кампанията му. Това в общи линии означава, че сега дейността на терен на Тръмп е сведена до нула.

Въпреки че президентската надпревара монополизира по-голямата част от вниманието, тази година също се гласува за цялата Камара на представителите, една трета от Сената и около една четвърт от щатските конгреси. Републиканската партия спира да дава според нея безполезни пари на Тръмп и пренасочва ресурсите си там, където има най-добри шансове за победа. Собствената партия на Тръмп сигнализира, че не вярва той да има дори приличен шанс да спечели, така че вместо това съсредоточава усилията си върху запазването на мнозинството си в двете камари на Конгреса.

Единствените анкети, които да се следят, са счетоводните отчети на кандидатите и дали хората даряват пари. Ясно е, че финансовите поддръжници са си казали думата и нещата за Тръмп хич не се очертават розови.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase