Когато вторият самолет удря Световния търговски център на 11 септември 2001 г., Теренс Опиола се втурва към центъра на Ню Йорк.

Опиола бил американски митнически агент, работещ в сграда на Световния търговски център. По случайност този ден той не е на работа, но е повикан, за да помогне при търсенето и спасяването. През следващите дни той преравя развалините на Кулите близнаци в търсене на тела. В крайна сметка Опиола работи повече от 700 часа между Ground Zero и депото на Staten Island, където са транспортирани останките от сградите.

Наградата му за тази тежка работа: Рак, ранно пенсиониране, постоянна болка и изтощение.

За повечето американци 11 септември е ужасна трагедия, която остана на заден фон през последните две десетилетия. "Никога не забравяй" се превърна в "понякога помни". Но Опиола, както и десетки хиляди като него, носят последствията през целия си живот.

"Всеки път, когато кашлям или не мога да стана от леглото - всичко ми напомня за това", казва той пред VICE. "Няма църква, в която да вляза и да не благодаря на Бог, че все още съм тук. А това се дължи на това, което преживях. "

Опиола е един от 65 000 лица, които са спасители и жертви, които са живели в близост до Световния търговски център и сега имат свързани със 9/11 здравословни проблеми, както и един от 24 000 души, които са били диагностицирани с поне един вид рак. Те трябваше да се борят в продължение на десетилетие, за да получат помощ от федералното правителство, както и през 2015 г., за да запазят тези пари. Сега здравната програма, която обхваща техните заболявания, е изправена пред друг недостиг на финансиране - такъв, който може да принуди Опиола и останалите оцелели да отидат още веднъж във Вашингтон, за да молят Конгреса за повече финансиране.

Според новите данни, публикувани от Федералния правителствен фонд за обезщетение на жертвите, вероятно хората, починали в следствие на болести, свързани с 9/11, са повече, отколкото загиналите в деня на атаките. Подадени са повече от 3904 заявления за хора, за които се смята, че са починали от здравословни проблеми, свързани с 11 септември, в сравнение с 2977, починали в деня на атентата.

"Знаехме от години, че ще дойде момент, в който броят на хората, които са умрели преждевременно, ще надмине тези, които са починали на този ден", казва Бен Чеват, ръководител на "Граждани за разширяване на закона за Джеймс Задрога", който се бори за федерална помощ за жертвите от 11 септември.

"Хората смятат, че това е нещо, което се е случило в миналото", продължи той. "Но то се случва и днес, като оказва влияние върху хиляди хора - както помощници, дошли от цялата страна, така и хора, живеещи в квартала.“

Опиола си взима почивен ден за голф турнир в деня на атаките. Докато кара през онази нощ, той усеща остър дим още преди да стигне до моста Джордж Вашингтон, за да влезе в Манхатън. "Тогава вкусих за първи път какво е да бъдеш долу, Ground Zero, която беше като военна зона", спомня си той.

Колкото повече се приближавал, толкова по-трудно ставало да се вижда от дима и топлината от подземните огньове. Той започва да рови из развалините, да предава кофи на други помощници и доброволци, за да отнесе до импровизирана морга в магазина на Братя Брукс.

"Гледахме тези костюми за четири хиляди долара, внасяйки неща в кофи, за които смятахме, че може да са човешки останки", разказва той.

Работата беше опасна и сюрреалистична.

"Ако слезете в сградата, ориентацията беше наистина трудна. Опитвате се да стоите настрана от топлината, защото имаше пожари, които все още горяха под земята ", спомня си Опиола. "Нашата мисия беше да влезем там и да видим дали можем да намерим  трупове. Още от самото начало търсихме тела, не оцелели.

Минават часове преди внезапно да намери портфейл, обувка или кост, които да идентифицират някоя жертва.

Офисната сграда на Опиола в Six World Trade Center е нарязана наполовина от антени от падналата Северна кула, но самият му офис все още бил невредим. Той дори вижда сватбената си снимка на бюрото си.

Seven World Trade Center  все още не се е срутил, когато Опиола пристига на 11 септември. Той пада вечерта, а  служителите започват да се притесняват, че може да паднат и други сгради. От време на време се чува клаксон, а спасителите започват да тичат през праха, за да стигнат до безопасност.

"Момчетата бягаха срещу нас, защото смятаха, че тези сгради все пак ще се срутят", казва Опиола.

Той бил натоварен с това да събере доказателства, които може да извади от оцелелите митнически трезори, както и да се увери, че всички негови колеги са в безопасност. Някои бяха в такъв шок, че не реагираха на обажданията с дни, а след това внезапно отваряха вратите си, все още покрити със сажди и прах.

След като първоначалните усилия за търсене и възстановяване отшумяват, Опиола се премества в Стейтън Айлънд, където сметището било превърнато в мрежа с размери на футболно игрище, където той и други търсели останки.

В рамките на седмици той получава това, което е известно сред реагиращите като "кашлица от Световния търговски център". "Тя беше брутална, а от гърлото ми излизаха само черни неща", казва той. Това беше първият в непрекъснато нарастващия списък на здравните проблеми.

В началото на 2002 г. Опиола е изтеглен от Стейтън Айлънд поради кашлицата си и вместо това започва да изпраща доказателства, намерени в депото, до митническата служба. Месеци по-късно той се връща към нормалната си работа в митническата служба - разследване на контрабандата на наркотици, търговия с деца, пране на пари, транснационални банди и терористични мрежи.

След десетилетие работа Опиола получава мечтаната си работа, като ръководи митническата служба на Ню Джърси с 300 служители под него. Но здравето му продължава да се влошава. Силното нощно изпотяване, треска и втрисане му пречат да спи. Умората го обзела, лекарите открили възли по белите му дробове.

"Отивах в офиса, където имах срещи, на които да се информирам за нещата, а след това затварях вратата след себе си и се опитвах да затворя очи, защото умората беше толкова голяма", спомня си той. През 2017 г., на 49 години, здравословните му проблеми го принудили да се пенсионира.

Автобиографията на Опиола го прави привлекателен за работа в големи корпорации, но той отхвърля изгодни оферти, тъй като не би достатъчно здрав, за да работи.

Опиола се описва като пример за здравната програма. Освен левкемия и рак на кожата, той се справя с различни дихателни и храносмилателни проблеми, общи за оцелелите от 11 септември: астма, сериозен киселинен рефлукс, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и тежка обструктивна сънна апнея.

Последното в списъка е ревматоиден артрит, който затруднява ходенето и му носи постоянна болка. Той вижда девет различни лекари чрез здравната програма за справяне с хроничните му проблеми.

"Събуждам се с болка и заспивам с болка", казва той. "Това се превърна в начин на живот."

Седмица след атентатите на 11 септември администраторът на Агенцията за опазване на околната среда Кристин Тод Уитман излезе с изявление, в което каза на нюйоркчани, че  "въздухът им е безопасен за дишане, а водата им е безопасна за пиене". Няколко дни по-рано тя беше казала пред репортери: "Добрата новина продължава да е, че всички проби от въздуха, които сме взели, са на нива, които не ни безпокоят“.

Кметът на Ню Йорк Руди Джулиани настоява, че Ground Zero остава под контрола на града, и въпреки че лични предпазни средства са предоставени, така и не се изисква носене на маски на мястото. Джулиани, подобно на президента Джордж Буш, обикаля обекта без маска, давайки пример. Уолстрийт отново отвори врати за търговия по-малко от седмица след атаките. Местният бизнес беше насърчен да се върне. Гимназия Stuyvesant, само на няколко пресечки, отворена отново месец по-късно.

Уитман защитаваше действията си в продължение на години. През 2016 г. тя леко промени мнението си.

"Много съжалявам, че хората умират и ако EPA и аз по някакъв начин допринесохме за това, съжалявам", заяви тя. "Направихме всичко възможно по това време със знанията, които имахме."

Опиола споделя, че е получил  маски, ръкавици и каска, когато пристигнал на място на 11 септември. Митницата му дава маска с филтър, но тя не била поставена правилно, така че той я смята за безполезна. Той, подобно на много спасители, пропуска носенето на предлаганите маски, защото екстремната жега затруднява дишането, въпреки че лекарите му по-късно казват, че маската едва ли е щяла да го спаси. Колкото и да се къпал, когато се прибирал, той никога не могъл напълно да извади саждите от ушите и носа си.

Той казва, че по онова време е знаел, че Уитман и другите не са били прави за рисковете.

"Няма съмнение, че сме били излъгани", на мнение е Опиола.

Беше необходимо почти десетилетие на просене и публично молене от оцелели и жертви, докато Конгресът най -накрая прие законодателство, което да им помогне през 2010 г. Законът за Задрога, кръстен на детектива от NYPD Джеймс Задрога, който почина от рак след работа в Ground Zero, създаде две програми: Фондът за обезщетение на жертвите (VCF) и здравната програма на Световния търговски център. Тъй като някои републиканци се отказаха от пълното му финансиране, програмата трябваше да бъде разрешена отново след пет години.

Опиола е записан в двете програми и той е сред болните, принудени да се отправят към Вашингтон, за да се уверят, че програмите са отворени през 2015 г.

Когато програмата за здравеопазване беше удължена през същата година, в нея били записани 75 000 души. За шестте години оттогава се присъединяват още 36 000 спасители и оцелели от кварталите около Ground Zero. Така в програмата вече има 112 000 души, включително 65 000 със състояние, свързано с 11 септември, и още 50 000, които все още не са болни, но са наблюдавани в случай, че развият някакви заболявания.

Дори онези, които ръководят първоначалния тласък към създаването на програмите, нямали представа колко хора ще се нуждаят от тях.

"Тези хора влязоха вътре, особено първите, които спасиха хората. И сега те имат болести и умират от тях, и това не спира", казва Опиола. Той е благодарен за програмите. Въпреки че бил разочарован от факта, че VCF не е готов да плати, за да го направи финансово обезщетен, а неговият случай е обжалван, Опиола счита здравната програма за божи дар.

Но макар да помогнало за облекчаване на финансовото бреме на ранното принудително пенсиониране, да покрият това, което иначе би било огромна сметка за медицинско обслужване, и да осигурят грижи от световна класа, програмите не могат да оправят здравето му.

"Имам семейство, малки деца и искам да съм тук възможно най-дълго. Но в момента няма магически хапчета, които да взема, за да накарам тези неща да изчезнат", споделя Опиола. Децата му са на 18, 16 и 12 години. Ситуацията е най-трудна за по-малкия му син.

"Боли ме, че трябва да му кажа, че не мога да играя на топка днес. Не мога да бягам, защото не мога да дишам", казва той.

Опиола се връща в Ground Zero само веднъж, откакто е отворена отново за обществеността. Той мрази Кулата на свободата, наричайки я "смешна сграда" и е бесен, че принудиха митническата служба на САЩ да влезе обратно в сградата, когато тя беше отворена. Музеят също го притеснява.

"Това трябва да е парк - гробище", казва той. "Това трябваше да е гробище от самото начало."

Да е там му е изключително трудно: "Беше емоционално и нямах търпение да изляза. Нямах търпение да се прибера", казва той. "Може би много неща не съм подредил в собствената си глава."

Все пак Опиола се чувства късметлия. Петима колеги, с които е работил, са починали от болести след атаките. Много други помощници, които той познава, също са починали.

"Наближаваме 20-годишнината и получавам тези покани да отида да почета паметта на момчетата, които вече не са тук", казва той. "Значи съм благословен. Наистина съм."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase