Ескалиращият конфликт между Иран и Израел отново насочи вниманието на света към ядрените амбиции на Ислямската република и към това дали те ѝ дават възможност да изстреля атомно оръжие. Иран започна да увеличава производството на ядрени материали през последните години, след като САЩ се оттеглиха от сделката, по силата на която Техеран ограничаваше ядрените си дейности в замяна на облекчаване на санкциите. Днес той вероятно ще може да произведе необходимия за една бомба обогатен уран за по-малко от седмица. Все пак ще трябва да овладее и процеса на обогатяване на ядреното вещество, за да произведе действащо устройство, способно да порази отдалечена цел.

1. Какво е направил Иран, за да събере съставките на бомба?

В рамките на историческото споразумение от 2015 г. Техеран се ангажира, че в продължение на 15 години няма да обогатява уран над 3,7 % - концентрацията на делящия се изотоп уран-235, необходим за ядрените електроцентрали. Той също така обеща да ограничи запасите си от обогатен уран до 300 килограма, или около 3% от количеството, което притежаваше преди сключването на споразумението.

Според инспекторите на Международната агенция за атомна енергия Иран е спазвал условията на това споразумение, когато през 2018 г. САЩ се оттеглиха от сделката при тогавашния президент Доналд Тръмп. Към онзи момент ограниченията върху усилията на Иран за обогатяване на атомни материали означаваха, че щеше да му е необходима една година, за да произведе достатъчно количество ядрен материал за създаване на ядрено оръжие.

От една година след като САЩ напуснаха споразумението и отново наложиха санкции - лишавайки Иран от обещаните икономически ползи от сделката - Техеран започна отново да разгръща програмата си. Той натрупа достатъчно обогатен уран, за да конструира няколко бомби, ако лидерите му решат да пречистят тежкия метал до нивото от 90%, което обикновено се използва в оръжията. Нещо повече, той не само се върна към обогатяването до 20%, но за първи път напредна до 60% - ниво на чистота, което според МААЕ е технически неразличимо от оръжейното ядрено гориво.

Нарастващите ядрени запаси на Иран. Запасите от 20% обогатен уран са се увеличили със 145 кг през последното тримесечие

2. Защо обогатяването е толкова важно?

Получаването на материала, необходим за предизвикване на атомно делене, е най-трудната стъпка в процеса на производство на ядрена енергия или бомби. Държавите трябва да разработят промишлена инфраструктура за производство на изотопи на уран-235, които съставляват по-малко от 1% от материята в урановата руда, но са ключови за поддържането на верижна реакция на делене.

За отделянето на материала се използват хиляди центрофуги, които се въртят със свръхзвукова скорост. МААЕ следи промените в запасите от уран в света на ниво грам, за да гарантира, че той не се отклонява за оръжия.

Иран винаги е твърдял, че се стреми към ядрена енергия, а не към ядрени оръжия, но световните сили се усъмниха в това твърдение.

Иран е изградил укрепени със стомана подземни съоръжения в двата си основни обекта за обогатяване на уран във Фордо и Натанз, което ги прави по-трудни за поразяване при въздушен удар.

3. Какво още е необходимо на Иран, за да може да изстреля ядрено оръжие?

В допълнение към ядрения материал има и механизъм за бомба и средства за нейното доставяне. Вероятно Иран вече разполага с техническо ноу-хау за производство на просто имплозивно устройство със сглобяване на оръжие като това, което САЩ хвърлиха над Хирошима през 1945 г. За да го изпрати, ирански пилот би трябвало да оцелее при навлизане във вражеска територия. Алтернативно, оборудването би могло да бъде доставено в контейнер, транспортиран по суша или натоварен на борда на кораб.

За да нанесе удар по отдалечена цел, Иран се нуждае от бойна глава, която да е достатъчно малка, за да се качи на върха на една от балистичните му ракети и да може да оцелее при навлизане в земната атмосфера. До 2003 г. Иран провежда проучвания как да сглоби такова устройство. Според доклади на американското разузнаване Иран вероятно не е възобновил тези проучвания. Оценките за времето, което може да е необходимо на Иран, за да завърши необходимата работа, варират от четири месеца до две години. Най-мощната балистична ракета на Иран е с приблизителен обсег до 5 000 км, което прави цяла Европа достъпна.

4. Може ли Израел да атакува ядрените съоръжения на Иран?  

Израел отдавна смята възможността за ядрено въоръжен Иран за екзистенциален риск и се стреми да ограничи ядрените му амбиции със сила. Широко разпространено е мнението, че той стои зад убийството в Техеран на шестима ирански ядрени учени от 2010 г. насам и зад няколко нападения срещу ядрени обекти в Иран.

Израелски официални лица неведнъж са намеквали, че ако Иран достигне ръба на оръжейния си потенциал, те ще атакуват ядрената му програма, използвайки въздушна сила. Страната изпробва плановете за атака по време на така наречената симулация на война "Огнените колесници" през 2022 г.

Въпреки че Израел успешно унищожи строящ се иракски реактор през 1981 г. и бомбардира предполагаем сирийски ядрен обект през 2007 г., предизвикателствата, които поставя Иран, са значително по-големи. Съоръженията му са толкова многобройни, че служители на разузнаването предупреждават, че един удар може само да забави, а не да унищожи способността на Иран да сглоби технологиите, необходими за производството на ядрено оръжие.

На 13 април Иран за първи път изстреля конвенционални оръжия срещу Израел от собствената си територия. Израел обмисляше как да отвърне на удара с безпилотни самолети и ракети - почти всички от които успешно отблъсна - и световните лидери го призоваха да не ескалира конфликта, припомня Bloomberg TV Bulgaria.  

Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси заяви, че Иран временно е затворил ядрените си съоръжения като мярка за сигурност след нападението над Израел. Той заяви, че винаги е бил обезпокоен от възможността за израелско нападение срещу иранските ядрени обекти, и призова за "изключителна сдържаност".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase