До Чикаго и назад: Разказ от първо лице през 21 век

Изживяла американската си мечта, Антония иска да сбъдне българската си
16 май 2024 16:08, Анисия Иванова
4

Този път в "Завърналите се" Петя Кертикова поема на път към Асеновград, на брега на река Чая, за да разкаже историята на един психолог, който се завръща от Чикаго в Асеновград, за да се събере със семейството си и да възроди едно от емблематичните места в града - главната улица. Макар и категорична, че никога няма да се върне в България, след 15 години в Америка, днес адресът в личната карта на Антония Николова отново е Асеновград.

"По-хубаво оттук няма, но за да го разбера, се наложи да замина за чужбина. Всеки гради своя път и има различен път да стигне до това, което е важно за него - моят беше Америка", сподели Антония.

Безвъзвратно изгубеното време и пропилените мигове с близките хора връщат Антония у дома.

"Дойдох си временно, тъй като майка ми претърпя много тежка сърдечна операция. Първоначално реших да се прибера за тези две седмици, те станаха месец и в рамките на този месец от работа вече ми забраниха да работя от чужбина, което ме подтикна към ситуация, в която вече нямах доходи. Направих си равносметка, че една къща и една работа не струват миговете с майка ми и баща ми, това е безценно. Реших да се върна, да продам къщата там и да си дойда у дома", разказа Антония.

Пътят за осъзнаване е дълъг. За Антония започва още когато следва във Варна. Учи "Психология на развитието" и не след дълго печели зелена карта за Америка. Не мисли много и стяга куфара - заминава през 2008 г. Не губи време, а започва да учи магистратура - специалност "Организационна и консултативна психология", специализира се и в "Личностни разстройства". Като най-голям успех определя пълното излекуване на своя пациентка.

"Младо момиче в инженерна сфера. Тя беше на по-висока доза лекарства, имаше и съдействие от нейния лекар. Заедно успяхме за няколко месеца да спрем антидепресантите и тя да си поеме по нейния път", каза тя.

Изживяла американската си мечта, сега Антония иска да сбъдне българската си. От вече година успешно съчетава психологията със заведението до река Чая.

"Баща ми е отраснал в съседната къща, научил се е да плува в реката до нас. Мястото носи много съдържание за мен и реших да поема тази нова мисия. Психологията не е лесна. Пандемията много се отрази на моите клиенти, което се отрази и на мен. Имах нужда от креативна почивка", призна Антония.

Платила високата цена на чужбина, но намерила отново себе си, тя се надява да бъде пример за дъщеря си с всичко, което прави.

Гледайте ТУК всички епизоди на "Завърналите се с Петя Кертикова".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


4
Още по темата: САЩАнтонияBulgaria ON AIR
Още от Русия
Приятелство без граници: Пекин обаче не иска да е зависим от военната машина на Русия
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
4
0
 
0
 
! Отговори
Алекс преди 3 дни
Асеновград е много красив град.Струва си да се върнеш.
3
0
 
2
 
! Отговори
Някой към 2 преди 3 дни
Отговор: да се кръстят и пазят от всичко и всички и там и в България и където и да е да оцелеят.Всички искаме да имаме свободата си и държавата и законите, но реалността казва, че положението е трагедия навсякъде. Решенията са лесни, трудно изпълними относно това, че мафията и беззаконието е навсякъде.Държавите ги няма като държави. Освен чуждите терористи живеем в среда в която и собствените ни държави с наши ценностти се явяват терористи спрямо нас. Това е двоен геноцид. Навсякъде е тотал щета
2
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 4 дни
Интересно ми е завърналите се и преоткрили корените си, какво биха посъветвали децата си? Да заминат за чужбина или да се справят тук?
1
0
 
11
 
! Отговори
момата нищо преди 4 дни
ново не казва за върнали се от чужбина особено от чикаго пълно с всякаква *** и престъпници.И аз съм се върнал от там ама не раздувам.Не е което беше преди 30г на запада.Човек живейки там вероятно ще бъде с комшии подобни на тея дето транзитно прескачат на боко кокошарски плет и няма да е доволен от живота си сред тях очаквайки да бъде сред бели хора които и те не са вече толкова хубавите бели хора