В София почти няма квартали с цени на имотите под 2000 €/кв/м.

Средната цена на закупените през първото тримесечие на 2025 г. жилища в София достигна 2 080 евро/кв.м., преминавайки символичната граница от 2000 евро. В столицата почти вече няма квартали с цени под 2000 евро на квадратен метър, обявиха от компанията за недвижими имоти "Бългериън пропъртис".

Цените на жилищата  в столицата са се повишили с около 18% през първото тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г., като в някои квартали ръстовете надвишават 20%, отбелязват от компанията. Подобен темп на нарастване без отбелязан и през втората половина на миналата година.

"Пазарът се характеризира с масово търсене в цялата страна и бързо усвояване на наличното предлагане, колкото и малко да е то в момента“, коментира Полина Стойкова, изпълнителен директор на "Бългериън пропъртис".

В столицата за първите три месеца на годината са сключени 8588 сделки с жилищни имоти, по данни на Агенцията по вписванията. Ръстът им спрямо миналата година е със 17.7%, а като брой продажбите достигат пика от 2008 г.

Най-много продажби през първите три месеца на годината има в кварталите:

• Кръстова вада – 2 200 €/кв.м.
• Манастирски ливади – 2 300 €/кв.м.
• Зона Б-5 и широк център – около 2 200 €/кв.м.
• Банишора – 1 980 €/кв.м.
• Малинова долина – 1 720 €/кв.м

Тези цени са формирани предимно от ново строителство, което доминира на пазара. Почти няма квартали с цени под 2000 €/кв.м., а под 1500 €/кв.м. не се срещат дори в най-крайните и непредпочитани райони.

Средната обща цена на закупените апартаменти се повиши до 150 000 евро. За сравнение, през 2020 г. средната цена за покупка на апартамент в столицата беше 100 000 евро, което означава увеличение от 50% за пет години.

Два основни фактора стоят в огромния интерес към закупуване на недвижими имоти - предстоящото приемане на еврото като национална валута и лесното банково финансиране при все още много ниски лихвени проценти.

"Хората искат да вложат парите си в имоти преди приемането на еврото заради опасения, че евентуално цените ще нараснат още. Продавачите пък изчакват. Това променя баланса на пазара в посока недостатъчно предлагане, а то от своя страна също държи цените високи", казва Полина Стойкова.

От друга страна, търговските банки продължават да отпускат нови жилищни заеми при лихви около 2.5%. В България, за разлика от много други държави, нямаше промяна на лихвените нива, дори по време на ускорената инфлация, което задържа пазара в цикъл на растеж. Същевременно липсата на инвестиционни алтернативи и нулевите лихви по депозитите правят инвестицията в имот най-сигурна и печеливша, отбелязват експертите.

"След влизане в еврозоната очакваме хората да се успокоят и да добият сигурност в спестяванията и активите си. При всички случаи това ще бъде добре за пазара, който в последните години оперира под натиска на различни стресиращи фактори и расте по-бързо от очакванията ни", казва Стойкова, цитирана от "Сега".

"Това обаче не означава намаление на цените", казва Александър Бочев от Националното сдружение на недвижимите имоти.

Той прогнозира, че у нас ще се случи същото, както и в Хърватска, които са от най-скорошните членове на еврозоната. Там в последните 5 години на цените на жилищата вървяха с 6 до 10% нагоре, с изключение на предприсъединителната 2022 г., когато ръстът бе 17%.

У нас последните пет години цените на жилищата се покачват с 9 до 15%, но първото тримесечие на тази година ръстът е по-голям - 18%. Един от най-силните фактори са изключително евтините ипотечни заеми. Спестяванията продължават да растат, банките "преливат" от пари и затова предлагат финансиране при много ниски лихви. 

Според Бочев за цялата 2025 г. - последната преди присъединяването към еврозоната - поскъпването на жилищата  ще бъде в рамките на 18-19%. През 2026 г. темпът на нарастване ще бъде по-нисък - отново в рамките на 9-10%.

Основна причина жилищата за поскъпват е голямото търсене и ограниченото предлагане при свиване на разрешителните за строеж.