Всеки ден Мария Авдеева изкачва 14 стълбища, за да документира руините на Харков. Нито един от асансьорите в нейния жилищен блок не работи поради заплахата от въздушни удари.

"Считам се за късметлийка", казва тя пред The Times. "Има възрастни хора, които са хванати в капан във високите сгради, защото не могат да използват стълбите."

Авдеева е живяла във втория най-голям град на Украйна през целия си живот. Тя е изследовател в мозъчен тръст, но от февруари документира разрушенията, причинени от войната, на своите 86 000 последователи в Twitter.

Saltivka is the largest residential district in the north-east of Kharkiv. Up to 500 thousand inhabitants lived here before the war. It is comparable in population to the size of Edinburgh. Russia has turned it into a ghost town and a new invasion might start there any moment. pic.twitter.com/9tyU5OlRND

— Maria Avdeeva (@maria_avdv) April 14, 2022

"Градският транспорт не работи. Хората живеят в подземията на метрото. Единствените отворени магазини са супермаркетите и аптеките", споделя тя. Нейните бивши любими места са се превърнали в призрачни развалини.

Дълго след края на тази война Украйна ще остане с огромни белези върху националната си инфраструктура.

Изследователи от Киевското училище по икономика (KSE) изчисляват, че вече са нанесени щети за поне 61 милиарда британски лири, от които около 22 милиарда британски лири биха отишли за реконструкцията на жилищни сгради.

Това е консервативна оценка, казват някои. Реалната сума може да е с много милиарди по-висока.

В Харков властите казват, че са пострадали 86 училища - приблизително една трета от общия брой, и 66 детски градини. Най-малко четири са напълно унищожени. Всички са затворени — след масовата евакуация така или иначе няма кой да преподава.

Когато руските войски напуснат Украйна, пътищата, железопътните линии, болниците и домовете ще се нуждаят от възстановяване, по същия начин, по който британските градове са се нуждаели от възстановяване след Блиц.

Колко е опустошена Украйна и как ще бъде възстановена отново?

Без прозорци, ток или парно

Харков е само на около 20 мили от руската граница и е изправен пред постоянни обстрели и битки в покрайнините си.

Той все още е в украински ръце. И все пак голяма част от историческия център на града, построен в края на 19 век, е повреден.

Салтивка в североизточната част, някога дом на половин милион души, също понесе тежестта на атаките. В целия град, според официалните данни, 1700 многоетажни жилищни сгради са унищожени.

"Къщите в близост до фронтовата линия са рухнали напълно", казва Авдеева. "Онези по-далеч са без прозорци. Няма ток, парно, вода, защото тръбопроводите са прекъснати."

Изчисляването на щетите на нацията е огромно предизвикателство, особено в райони под руски контрол.

Изследователи от KSE са комбинирали хиляди доклади на очевидци с правителствени данни, за да изградят пълна картина.

Малко области са избегнали въздушни удари, но по-голямата част от щетите са концентрирани в няколко града.

В Мариупол – който беше дом на 430 000 души миналата година, поне 90 процента от жилищните сгради са били повредени, според KSE.

Има исторически паралели, твърди Майкъл Кларк, гостуващ професор в катедрата по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон. "Цели градове в Сирия бяха унищожени, а някои в Ирак бяха сериозно повредени", обяснява той.

Дан Тодман, професор по съвременна история в университета Queen Mary, си спомня за Blitz. "Деветдесет процента щети биха се равнявали на британските градове, които бяха най-тежко и многократно бомбардирани от Луфтвафе", казва той. "Много от тях изискваха мащабни програми за разрушаване и възстановяване в края на войната и все още са белязани от наследството днес."

Въпреки че щетите по време на Втората световна война са широко разпространени, теглото на хвърлените бомби е "относително леко" според по-късните стандарти, така че много сгради са повредени, но не са унищожени, допълва Тодман.

Миналата седмица кметът на Мариупол Вадим Бойченко каза, че градът му е бил " разрушен на 90 процента".

Добро сравнение, твърди Тодман, е германският град Есен, където сградите са били бомбардирани до неузнаваемост между 1943 и 1945 г.

Рубижне и Щастя, два по-малки града в Източна Украйна, са претърпели 80 процента щети на жилищни сгради, според KSE.

Разрушен, след това построен обратно

Освен по домовете, най-големите щети са нанесени по пътищата. Около 14 000 мили са унищожени на потенциална цена от £22 милиарда - около 13 процента от общата мрежа, установяват изследователи на KSE.

Когато президентът Зеленски се кандидатира за президент през 2019 г., едно от предизборните му обещания беше да подобри пътищата – а проектът беше в ход преди руската инвазия.

Магистралата Киев-Ковел, свързваща Киев с Полша, беше преустроена за 3 милиона британски лири през 2020 г. и беше проверена от самия Зеленски.

През последните седмици мост по трасето беше бомбардиран, но бързо беше изграден заместващ. През март видеозаписи от същия път показваха автомобили, избягващи мина по средата на магистралата.

Друга главна магистрала, излизаща от западен Киев, еквивалент на М4 към Лондон, беше бомбардирана около голям мост на юг от Ирпен, отрязвайки части от запад от града. Забележително служителите се надяват да отворят отново пункта следващата седмица.

Днес главната магистрала между Лвов и Киев е отворена отново. Колите се движат покрай останките от обгорени руски танкове.

В Харков обаче много шофьори са изоставили превозните си средства. "Много е трудно да се намери гориво, освен това е по-добре да не ставате мишена за въздушни атаки", обяснява Авдеева.

Метрото там не работи, въпреки че останалите железници в страната са изненадващо непокътнати, както може да потвърди пътуването на Борис Джонсън с влак до Киев този месец.

Повечето станции в неокупираните централни зони на Украйна остават отворени. Пътниците могат дори да се качат на влакове до Харков, който има руски войски на прага.

Дни след като руските сили напуснаха Северна Украйна, движението на влаковете вече се възстановява до тези райони - включително Чернигов, първият голям град, който падна под руски контрол и остана без електричество и вода в продължение на три седмици.

В момент на надежда този уикенд първият пътнически дизелов влак потегли към Киев.

"Постепенно възстановяваме железопътните връзки с градовете, освободени от окупация и блокада", казва Александър Камишин, председател на украинските железници. За да свържат отново Чернигов, работниците ремонтират 186 мили коловози, мостове и надлези за дни, а влаковете минават през места, които само дни по-рано са били бойни полета.

Но не се размина без трагедия - 50 души бяха убити пред гара Краматорск този месец.

"Нищо не остана"

Украинското въздушно пространство е затворено за цивилни от 24 февруари. И все пак, ако полетите се възстановят скоро отново, пътниците може да се затруднят да получат връзки.

Най-малко осем летища са били повредени от началото на войната - включително в Днепър, което иначе избяга по-голямата част от сраженията. Летището беше наскоро реновирано.

"Нищо не е останало от него", казва Валентин Резниченко, началник на военната администрация на града. Друга жертва беше Мрия - най-големият товарен самолет в света и гордостта на украинския въздушен флот - който беше унищожен през първата седмица на войната.

В цялата страна последните данни показват, че са пострадали 196 здравни заведения. В Чернигов, град с размерите на Нотингам, всичките седем общински болници са засегнати. Три остават частично отворени.

Авдеева описва "правилото на двете стени", казвайки: "Те трябва да държат пациентите поне на две стени разстояние от улицата, за да са в безопасност от обстрел. Това означава, че пациентите се лекуват в коридори."

Години за възстановяване

Повече от десет милиона души, около една четвърт от предвоенното население, напуснаха домовете си в Украйна, като около половината от тях се преместиха в чужбина.

Индустрии като производството на пшеница са сериозно компрометирани.

Изследователите изчисляват, че общата цена на войната може да достигне 459 милиарда британски лири, около четири пъти повече от предвоенната икономика на страната.

Сградите имат особено символична стойност. Дори в обсадения Мариупол все още те са защитавани от местните жители.

Останалите защитници на града са укрити в металургията на Азовстал, "огромно пространство с толкова много сгради, че руснаците просто не могат да намерят украинските сили", обяснява пред Ройтерс Олех Жданов, военен анализатор.

Въпреки че инженерите вече направиха временни ремонти на инфраструктурата, за да поддържат страната в движение, историята показва, че възстановяването на градовете до предвоенния им статут може да отнеме десетилетия.

Британските градове, най-тежко засегнати от Втората световна война, се възстановяват за 20 години, казва Тодман.

"Имаше много незабавна работа, за да направим местата отново годни за живеене, дори по време на войната. Но дори градове като Плимут, където реконструкцията беше доста динамична, работата продължи до началото на 60-те години", допълва той.

Когато става въпрос за исторически забележителности, възстановяването може да бъде по-трудно.

Къща "Слово" в Харков, построена през 20-те години на миналия век, за да приюти писатели, художници и режисьори, които помогат за развитието на художествената идентичност на страната, беше силно обстрелвана. Повредени са и произведения на изкуството в неокласическата катедрала Успение Богородично, която датира от 1820-те години.

И все пак скорошни примери показват, че с модерни технологии и пари съживяването на места, опустошени от конфликти, може да се случи бързо.

Грозни, в Чечения, беше наречен от ООН "най-разрушения град на Земята" през 2003 г., след като беше нападнат от руски сили. И все пак отне по-малко от десетилетие, за да се възстанови голяма част от него от нулата след програма за "премахване на всички признаци на война". Сега там доминират неоновите светлини на небостъргачите, но това се случи само след големи инвестиции от страна на Москва.

Какво следва?

Откъде ще дойдат парите за възстановяване на места като Мариупол?

Средствата на САЩ и ЕС биха могли да помогнат за сделката по план Маршал. Много западняци смятат, че трябва да се използват замразени руски активи.

Смята се, че около 77 милиарда британски лири принадлежат на санкционирани олигарси, а 229 милиарда британски лири в руска валута и златни резерви се съхраняват в други страни.

В Харков Авдеева е сигурна, че градът й ще оживее.

"Семействата ще трябва да изчакат, докато ситуацията се стабилизира, обстрелът спре и училищата могат да се отворят отново, но съм сигурна, че ще се върнат", на мнение е тя тя.

В Мариупол картината е по-мрачна – 40% от сградите и инфраструктурата на града са "невъзстановими", според кмета.

Наталия Шаповал, изследовател на KSE, признава, че възстановяването на градове като Мариупол ще изисква огромни финансови усилия. "В същото време това може да бъде символично важно", казва тя.

Приблизителна цена на щетите по украинската инфраструктура, с броя на повредените блокове в скоби. Смята се, че общата сметка е над 80 милиарда долара
Пътища -28 965 милиона долара
Жилища -28 785 милиона долара
Граждански летища (8) -6,816 милиона долара
Фабрики (145) -6,663 милиона долара
Железопътна инфраструктура -2 532 милиона долара
Мостове (277) - 1555 милиона долара
Здравеопазване (205) - 1079 милиона долара
Средни училища и университети (586) - 845 милиона долара
Пристанища (2) -622 милиона долара
Военни летища (10) - 390 милиона долара
Товарен самолет Мрия - 300 милиона долара
Институционални сгради (54) - 295 милиона долара
Религиозни сгради (74) - 253 милиона долара
Детски градини (319) - 239 милиона долара
Културни сгради (62) - 212 милиона долара
Търговски центрове (11) - 188 милиона долара
Електроцентрали (7) -101 милиона долара
Друго - 555 милиона долара

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase