Руските сателити тип "матрьошка": Готви ли се Кремъл за междузведна война?

Руският спътник „Космос-2558“, изстрелян през август 2022 г. от космодрума Плесецк, се „раздели на две“ на 28 юни 2025 г.: от него се отдели подспътник, получил обозначението Обект C в американския каталог на космическите кораби Space-Track. На пръв поглед това не е много забележително събитие, но според военните и експертите в Съединените щати, това е пореден акт на подготовка на Русия за война в космоса.

Подобни „космически гнезденеца“ и техните странни еволюции многократно са принуждавали американските власти да обвиняват Кремъл в милитаризиране на космоса. По този начин те връщат упреците, които получаваха от Москва през 80-те години на миналия век, когато Роналд Рейгън разработваше програмата SDI.  Сега обаче не говорим за изстрелване в орбита на свръхмощни лазери, които могат да свалят балистични ракети при излитане. Руските военни са заподозрени в изпращане на инспекторски спътници в орбита, за да шпионират американските превозни средства и да извършват саботаж.

Какво е важно да знаем за правилата на орбиталните дуели

Настоящата ескалация на реториката между САЩ и Русия не означава, че страните са близо до конфликт в космоса. В орбита схватките в стил „Междузвездни войни“ или „въздушни боеве“ от Втората световна война са принципно невъзможни. Факт е, че в правилата на космическия трафик има много странни неща. Например, ако трябва да изпреварите космически кораб, не е нужно да ускорявате, а да забавяте - да преминете на ниска орбита (тя е по-къса и устройството ви ще направи едно завъртане около Земята по-бързо).

Космическите кораби като цяло са много ограничени в маневрите си. Веднъж изстреляни в орбита под определен ъгъл спрямо екватора (този параметър се нарича наклон), корабът ще остане в тази орбита завинаги. Той може, като включи двигателите си, да повиши височината на орбитата (както редовно прави МКС), да я понижи, да промени формата ѝ от елиптична в кръгла, но радикалната промяна на наклона - преминаване например от полярна орбита към екваториална - е практически невъзможна за спътник: това изисква повече гориво, отколкото е необходимо за изстрелването му в орбита.

Тоест, орбитите на космическите кораби са много предсказуеми. Ето защо например съветските военни бяха хвърлени в паника от хипотетичната способност на американските совалки да направят „странична маневра“, тоест, използвайки аеродинамично спиране, да се отклонят от първоначалната траектория и да пуснат ядрена бомба някъде на непредсказуемо място.

Ако решите да атакувате вражески космически кораб в ниска околоземна орбита със собствен космически кораб (ако по някаква причина изстрелването на противосателитна ракета не е възможно), ще трябва да се уверите, че вашият космически кораб е в орбита със същия наклон като бъдещата цел. Но това означава, че вашите намерения ще бъдат очевидни за външен наблюдател. И този наблюдател не е задължително да е военен.

Какво изучават инспекторските спътници?

През февруари 1960 г., в самото начало на космическата ера, Съединените щати започнаха разработването на противосателитна оръжейна система, известна с акронима SAINT. В ранните етапи демонстрационните спътници трябваше да практикуват приближаване до „враждебен“ кораб, да определят неговата идентичност и предназначение, да го разследват (например, да проверяват за радиоактивни материали на борда) и след това да го унищожат или деактивират.

През 1962 г. обаче проектът е прекратен - отчасти защото по това време вече е било известно, че съветските спътници са оборудвани със система за самоунищожение и нейното активиране може да унищожи самия инспектор.

Концепцията за инспекции обаче продължава да съществува. В края на 60-те години американски учени обсъждат идеята за въвеждане в международните договори на правото на космическите сили да инспектират спътниците на други държави, за да определят потенциални опасности за околната среда, както в случая със съветския спътник Космос-954, който се разби в Канада с ядрен реактор на борда.

През 2010 г. американските военни изпратиха в орбита спътника инспектор SBSS-1 (известен още като USA 216), който, освен всичко друго, трябваше да изучава космически отломки, а през 2014 г. - още няколко устройства за наблюдение на геостационарни космически кораби.

Как (и защо) руските устройства инспектират космоса

Руската програма за инспекторски спътници се появи за първи път през 2013 г., като астрономи-аматьори, чието хоби беше изучаването на изкуствени обекти в близкоземното пространство, изиграха важна роля в изучаването на техните приключения в орбита.

Основният източник на данни за спътниковата орбита днес е каталогът, поддържан от 18-та ескадрила за космическа отбрана на Космическите сили на САЩ. Но той не публикува данни за орбитата на много американски разузнавателни и военни спътници, така че аматьорите смятат за свой дълг да възстановят данните. Например, през 2011 г. те идентифицираха американския спътник Prowler, който не беше включен в официални каталог.  

През декември 2013 г. руската ракета-носител „Рокот“ изведе в орбита три спътника, на които бяха дадени индексите „Космос-2488“, „2489“ и „2490“. След изстрелването обаче в орбита се оказаха четири обекта. Четвъртият първоначално беше смятан за космически отломки, но след това стана ясно, че устройството маневрира, променяйки орбитата си, и му беше даден индекс „Космос-2491“.

Няколко месеца по-късно по същия начин в космоса се появи устройство с индекс „Космос-2499“. Радиолюбителят Дмитрий Пашков успя да запише телеметрия от него. Но основното, което наблюдателите видяха, беше, че устройството умишлено се приближаваше към ускоряващия блок „Бриз-М“, който го извеждаше в орбита, тоест демонстрираше поведение, типично за инспектор (през февруари 2023 г. „Космос-2499“ избухна в орбита).

През 2017 г. руските военни продължиха експериментите, като изстреляха космическия кораб „Космос-2519“, който беше поставен в същата орбита като оптичния разузнавателен спътник „Космос-2486“. Два месеца по-късно се случи нещо ново: подспътник „Космос-2521“ се отдели от „Космос-2519“, който след известно време започна да се приближава към родителския кораб, а след това самият той освободи подспътник („Космос-2523“), който също започна активно да маневрира.

През 2019 г. руските военни направиха още една крачка напред: инспекторският спътник „Космос-2542“ освободи подспътника „Космос-2543“, след което започна да преследва не ускоряващия блок или руския спътник, а американския оптичен разузнавателен апарат „USA 245“ (известен още като KH-11, според наблюдатели). НАТО реагира на това, наричайки действията на руския апарат заплаха.

Но скандалът се разпали още повече, когато „Космос-2543“ освободи трети високоскоростен обект. Американските военни го смятаха за противосателитен снаряд, а случващото се беше орбитален тест на противосателитно оръжие.

След началото на пълномащабната руско-украинска война руската страна не спря експериментите в космоса (непосредствено преди войната бяха проведени тестове на противосателитна ракета, по време на които Русия свали собствения си нефункциониращ спътник).

Накрая, през юни 2025 г., подспътник, Обект C, се отдели от космическия кораб „Космос-2558“, изстрелян преди почти три години, през август 2022 г., в орбита, близка до американската USA 326. Този обект започна да издига орбитата си, приближавайки се към своя американски „подопечен“.

„Снощи наблюдавах и Космос 2581, Космос 2582, Космос 2583 и Обект F (пуснат от Космос 2583 на 18 март) да се приближават един към друг... Ще бъде интересно да видим как ще се развие цялото това руско поведение в орбита тип „матрьошка“, отбеляза един от наблюдателите, Марко Лангбрук.

Официално не се разкриват нито имената на руските военни спътници, нито тяхното предназначение, нито съставът на бордовото им оборудване. Обикновено всичко, което знаем, е съобщението, че в космоса е изстрелян още един спътник за Министерството на отбраната.

Проучване на документи – научно-технически периодични издания, тръжна документация и социални мрежи на предприятия – обаче позволи на Барт Хендрикс, дългогодишен изследовател на руската космическа програма, да заключи, че името на програмата за спътници инспектор е „Нивелир“. Тази връзка беше потвърдена от руски космически журналисти от „Новости Космонавтики“. Самите спътници, чийто GRAU индекс е 14F150, се изграждат от НПО Лавочкин, а подспътниците за внимателно наблюдение и евентуално унищожаване се изграждат от ЦНИИХМ, пише Хендрикс.

Въпреки това, все още не се говори за унищожаване на американски устройства от руснаци: наблюдението и подслушването са достатъчни. Слуховете за разполагане на руски ядрени оръжия в космоса са, ако не безпочвени, то преждевременни.