Германия затвори хиляди бомбоубежища, сега има нужда от нови бързо

Преди по-малко от 20 години Германия реши, че рискът от военна атака на нейна територия е толкова нисък, че изведе от експлоатация последните бункери за въздушни нападения в страната. Днес тя се стреми да отмени решението си.

От около 2000 бункера и бомбоубежища, действащи по време на Студената война, са останали само 580, предлагащи място за 480 000 души, или половин процент от населението на Германия. Дори тази цифра е до голяма степен теоретична, пише The Wall Street Journal.

Военни експерти предупреждават, че Русия може да бъде в позиция да атакува Западна Европа в рамките на години, което оставя милиони цивилни беззащитни, ако възникне конфликт, подобен на войната в Украйна, в която Москва бомбардира градове почти ежедневно.

Сега германските власти бързат да отстранят ситуацията, като изготвят списъци с обществени пространства, които могат бързо и евтино да бъдат превърнати в убежища, като същевременно планират по-стабилна защита в бъдеще. Пилотен проект има за цел да осигури бомбоубежища за един милион души до края на 2026 г.

Подтикната от руската инвазия в Украйна и заплахите към Запада, Германия обеща да стане „военно готова“ до 2029 г. Очаква се военните ѝ разходи почти да се удвоят дотогава. Но усилията не са само за зареждане с танкове и дронове, а и за осигуряване на подготовка и защита на цивилното население в случай на нападение.

„Когато питам приятелите си какви са запасите им, колко вода, храна и лекарства имат в мазето, обичайната шега е, че имат достатъчно червено вино за цяла година“, каза Тим Щухтей , изпълнителен директор на Бранденбургския институт за общество и сигурност. „Но това не е достатъчно, за да е готов Бундесверът“, добави той, визирайки германските въоръжени сили. „Така трябва да е и цялото общество.“

„Оперативен план Германия“, класифициран документ, изготвен през 2024 г., е предназначен да гарантира, че страната може да функционира като плацдарм за стотици хиляди войски от Организацията на Северноатлантическия договор по време на война. Длъжностни лица заявиха, че планът очертава кои пътища и мостове могат да издържат на интензивен военен трафик, както и стъпки за защита на критична инфраструктура и гарантиране, че правителството и икономиката могат да функционират при продължителни атаки.

Бункерите са ключова част от плана. Анализаторите обаче казват, че правителството едва започва да определя как трябва да изглеждат те.

„Правителството трябва да определи какво счита за заплаха. И второ, какво трябва да бъде защитено срещу тази заплаха“, каза Норберт Гебекен, ръководител на Центъра за изследване на риска в Университета на Бундесвера в Мюнхен. „Нито един от тези въпроси все още не е получил отговор.“

Властите все още работят по проучване, за да отговорят на тези въпроси, каза Гебекен. Но необходимите бункери вероятно ще варират от дълбоки, силно подсилени подземни съоръжения, в които се помещават критични правителствени функции, до основни убежища, защитаващи цивилни от атаки с дронове, добави той.

Една от най-трайните следи, оставени от Втората световна война върху германските градове – по-трайна дори от разрушенията, причинени от съюзническите бомбардировки – е вездесъщият „Hochbunker“: сиви стоманобетонни блокове без прозорци, в които са се помещавали противовъздушни батареи, телефонни терминали или цивилни убежища.

Почти неразрушими, много от тях са били продадени през годините и превърнати в художествени галерии , клубове, хотели и луксозни имоти. Бивш комуникационен бункер от Втората световна война в Берлин сега помещава колекцията от азиатски антики „Фойерле“. Една от мрачните му изложбени зали разполага с подземно езеро.

С малки изключения, обновяването на тези и предимно подземните бункери на Германия от времето на Студената война, най-големият от които може да побере няколко хиляди души, би било скъпо и бавно, а в някои случаи може да предложи само ограничена защита. Големи струпвания на хора също биха могли да станат мишени в епоха, в която нападенията срещу цивилни са се превърнали в рутина.

Германски представители заявиха, че опитът на Украйна показва, че основният риск за цивилното население е поразяването от ракетни шрапнели или дронове. Оттук и необходимостта от децентрализиран подход: много по-малки пространства, защитени от директни удари и достъпни в рамките на минути след подаване на алармата, а не огромни подземни бункери, чието запълване би отнело часове.

„Идеята е да се използват съществуващите пространства и да се подсилят, например чрез укрепване на тавана на мазе, за да издържи тежестта на развалините“, каза Гебекен. „Тези места могат да имат и други приложения, но се нуждаят от известна работа по тях, не са изцяло импровизирани. Това е, което знаем от Израел и други места.“

Министерството на вътрешните работи, Федералната служба за гражданска защита и помощ при бедствия и федералната агенция за недвижими имоти работят по спецификации за това как съществуващите сгради да бъдат превърнати във функционални убежища. Междувременно регионалните власти изготвят списъци с подходящи пространства, от подземни паркинги до станции на метрото и мазета.

След като бъдат намерени и оборудвани достатъчно хора – в идеалния случай с походни легла, санитарни условия, питейна вода и филтри за въздух – за да се защитят един милион души до края на следващата година, програмата ще бъде разширена, според говорител на правителството. Властите също така разработват приложение, което ще инструктира цивилните как да стигнат до най-близкото убежище, както и препоръки за превръщането на частни стаи в убежища.

Все повече германци се обръщат към специализирани строителни компании, за да обсъдят превръщането на мазетата си в частни бункери.

„Цялата тема беше по-скоро източник на шеги в продължение на много години“, каза Петер Аурнхамер, чиято компания DSZ произвежда всичко - от паник стаи до напълно автономни подземни ядрени убежища с радиационна защита и независимо захранване и водоснабдяване.

Една стабилна гражданска защита не е само за спасяване на човешки живот в случай на война, каза Щухтей от Института Бранденбург. Тя може също така да направи войната по-малко вероятна.