Раждането на дете обикновено е време на радост, но за Халина Чеботар, съпругата на украински войник, който е изчезнал безследно, това е и период на страх и несигурност, влошени от правен кошмар, който я е оставил без основни права.

38-годишната Чеботар е родена в Украйна, но получава руско гражданство през 2006 г., докато живее за кратко в страната по време на нещастен брак, който бързо завършва с развод. Тя била принудена да получи руски паспорт, за да получи медицински грижи за раждането на първото си дете. Връща се в Украйна през 2007 г. като самотна майка.

Украйна е едно от малкото места в света, което забранява на своите граждани да притежават паспорт на друга държава, поради това Чеботар и повече от 1000 души като нея сега са в капана на сложна правна неопределеност.

Въпреки че страната официално е признала Чеботар и други в нейната позиция за граждани, те не могат да получат документи, които ги идентифицират като такива, докато официално не предадат руските си паспорти в руското посолство или консулство. Русия обаче не е имала дипломатическо присъствие в Украйна от навечерието на инвазията миналата година.

Чеботар се оженила за Максим в църква в Украйна, но тъй като тя няма никакви официални документи, регистърът отказва да признае техния съюз. Сега, когато съпругът й е в неизвестност от месец на фронта и няма новини за местонахождението му, тя е изправена пред мрачно бъдеще.

"Надявам се, че е бил пленен, но нямам никаква информация", казва Чеботар пред The Times от родилно отделение. "Командирът му отказа дори да говори с мен, защото по закон официално не се смятам за негова съпруга. Не знам какво да правя Ще трябва да докажа в съда, че това е негово дете, за да го регистрирам като украински гражданин."

Тя също няма да отговаря на условията за изплащане от украинското правителство в размер на 15 милиона гривни, ако бъде установено, че съпругът й е бил убит в бой.

Без документи за гражданство украинци като Чеботар не могат да работят или да получават помощи и могат да имат проблеми с откриването на банкови сметки. Те също са изложени на риск от депортиране, тъй като по време на война може да бъде опасно да пътувате из Украйна без подходящи документи. Те също така не могат да търсят статут на бежанци на Запад.

Спорът подчертава преплетените предвоенни отношения между Русия и Украйна, и двете бивши съветски държави. Когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г., хората получиха паспорти на страните, в които живеят, а не на родината си. В резултат на това много етнически украинци автоматично станаха руски граждани. Смесените бракове са често срещани и милиони украинци имат роднини в Русия. Президентът Зеленски, бивш комик, дори участва в руската държавна телевизия до края на 2013 г.

Дори след анексирането на Крим от Москва през 2014 г. хората с руски паспорти не се сблъскаха с реални пречки да живеят в Украйна. Много етнически украинци, които са получили руско гражданство по семейни обстоятелства, бяха отблъснати от плашещата документация, както и от времето и разходите, свързани с отказа от руските си паспорти, и вместо това се оправиха с разрешения за постоянно пребиваване.

Вместо да позволи на хора като Чеботар просто да декларират, че се отказват от руското си гражданство и да изпратят паспортите си обратно в Москва, украинската национална миграционна служба настоява те да пътуват до руско посолство или консулство в трета страна, за да направят това. Процесът ще включва такса на руското консулство от около £75.

"Това е абсурдно", казва Чеботар. "Ние сме във война с Русия. Защо трябва да им давам пари?"

Други посочват, че руските им паспорти са с изтекъл срок и няма как да напуснат Украйна, както и няма гаранция, че ще им бъде разрешено да влязат отново в страната без правилните документи. Тези, чиито съпрузи са в украинската армия или които участват в подпомагането на военните усилия на Украйна, също могат да бъдат изложени на риск, ако влязат в руските консулства или посолства.

Полина Черненко, друга жена, изправена пред подобни правни проблеми, казва, че въпреки че съдилищата са заявили, че хората трябва да имат право да предадат руските си паспорти, без да напускат страната, миграционната служба на Украйна често пренебрегва подобни решения.

"Безсмислено е да се опитваме да докажем на миграционната служба, че ние сме украинци, които преживяваме тази война като всички останали", споделя тя. Подобно на много други, Черненко участва в набирането на пари за закупуване на боеприпаси и оборудване за украинските войници. "Украйна е изправена пред голям демографски проблем поради войната. Защо миграционната служба не иска да помогне на хората, които живеят тук от дълго време и са интегрирани в украинското общество, да останат в страната?"

Хана Лазорко, чийто съпруг също се бие на фронта, също е в напреднала бременност. Тя се премества с родителите си в Сибир, когато е на пет и получава руски паспорт. Цялото семейство се върна в Украйна през 2000 г. "Плащам данъци тук от 20 години", каза тя.

Някои са били изправени пред агресия от служители на миграционната служба. "Наричаха ме терорист и убиец", казва Евгения Коренкова, която официално е украински гражданин от 2020 г. По жесток обрат на съдбата Коренкова имаше уговорка да предаде руския си паспорт в посолството в Киев в деня, когато Кремъл нареди танкове в Украйна.

Други са родени в Русия, но са се преместили в Украйна с украинските си съпрузи преди много години. "Живея тук от 31 години. Имам дом тук, апартамент, съпруг украинец и деца. Целият ми живот е тук", казва Наталия Кияшченко, бизнесдама. "Всичко това е толкова много стрес, освен самата война. Постоянно съм на успокоителни."

Михайло Подоляк, старши съветник на Зеленски, каза пред The Times, че ще разгледа ситуацията. Националната миграционна служба на Украйна не отговори на въпросите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase