От самото начало военната интервенция на Франция в Западна Африка има импровизационен характер. Събитията в Мали се развиват с такава скорост, че френската армия трябва да прави множество стратегически ходове в движение.

Сепаратисти и ислямисти настъпиха сериозно към столицата Бамако, като се оказа, че малийските военни части не могат да направят почти нищо, за да ги спрат. Така за френския президент Франсоа Оланд не остана друго, освен да вземе мигновено решение за намеса.

Както изтъкват от БиБиСи, за Оланд изборът е бил прекалено ясен – да прати военни сили в Мали или да гледа отстрани триумфа на екстремистите. Париж избра първото, залагайки на въздушна сила и специални части, които да стабилизират ситуацията в африканската страна.

По принцип Мали е държава с любопитно „оформени“ от френските колонизатори граници – прилича на наклонен голям пясъчен часовник с голям пустинен север и плодородна савана на юг.

Сепаратистите и свързваните с „Ал Кайда“ ислямисти контролират Севера, правителството все още брани Юга.

Настоящите боеве се водят за ключовите позиции около най-тесния участък на „пясъчния часовник“ – мястото, където се свързват северната и южната част. Проблемът за французите е, че бунтовниците са разположени изключително добре, познават региона и не отстъпват.

Битката изглежда все по-трудна за френските части. Все по-отчетливи стават индикациите, че екстремистите са далеч по-добре обучени и въоръжени от очакваното.

Според БиБиСи случващото се в Мали до голяма степен е свързано с конфликта в Либия. Тогава предшественикът на Оланд – Никола Саркози, заедно с Великобритания, даде необходимата военна подкрепа на либийското въстание и режимът на Муамар Кадафи беше свален.

Тази либийска одисея на Саркози обаче сега се връща като бумеранг при приемника му на президентския пост.
Падането на режима в Либия доведе до отваряне на добре запасените складове с оръжие на армията на Кадафи и безплатното и безпрепятствено въоръжаване на множество радикалисти. А много от тези, които сега се сражават в Мали са опитни бойци, калени в битките по улиците на Триполи, Бенгази и т.н.
Така сега за френската армия идва предизвикателството да озапти ислямистите в Мали, където походът на бунтовниците на юг е трудно удържим. А подсигуряването на централната, най-тясна част на Мали е първата цел на френската операция.

Какво ще се случи оттам нататък обаче? Президентът Оланд говори за защита на столицата Бамако, която вече изглежда не чак толкова застрашена. Но държавният глава посочва и възстановяването на териториалната цялост на Мали.

Ако това значи „прочистване“ на Севера (голям колкото Франция и Белгия взети заедно), то мисията на френската армия изглежда наистина мащабна и пълна с неизвестни. Ще са необходими сериозна подготовка и значителни военни ресурси.

Развитието на събитията в Мали определено беше изненада, още повече като се има предвид, че военните експерти на Франция и Европейския съюз очакваха далеч по-дълга подготовка на бунтовниците преди впускането в битка.

В тази връзка беше планирано създаването на мироопазващ контигент в Западна Африка, съставен предимно от страните в региона. Европейският съюз подготвяше и програма за обучение на малийските сили за сигурност.

И може би след няколко месеца на учения, армията на Мали би имала шанс да се бори с екстремистите. С помощта на чуждестранни части, но с главна роля в конфликта.

Скорошното настъпление на бунтовниците обаче осуети този замисъл.

Франция все още се надява, че операцията в Мали може да бъде поета от сформиращия се (вече) бързо африкански корпус под нигерийско командване. Модернизирането на съответните армии също върви с пълна пара.

Друг е въпросът обаче колко рентабилна е тази инициатива. Ефективността на битката с малки групи въоръжени екстремисти в огромен пустинен район е печално известна – справка Афганистан.

Наземната техника няма да свърши кой знае каква работа, независимо колко модерна е тя. Нужна е въздушна сила, нужно е и високотехнологично разузнаване (безпилотни самолети, сателитно проследяване и т.н). А за такава битка африканските държави не са готови.

Други сериозни въпросителни възникват относно това кой ще поеме командването при една многонационална офанзива. Кой кого ще командва? Докъде ще се разпростира френското участие и френското влияние?

Трябва да се отчете, че проблемът в Мали и целия регион е доста сериозен и по-мащабен от терористичните „амбиции“ на Ал Кайда. Може да се каже, че жестоката политическа криза и последвалия военен преврат в Бамако бяха основната предпоставка за възхода на екстремистите на север.

Бедност, суша, политическа нестабилност, корупция... Всички тези проблеми са като катализатор за екстремистите. Ситуацията предполага каузата им да намира поддръжници или поне да не предизвиква сериозна отпор.

И един продължителен, мащабен военен конфликт в ничия земя (малийския Север) може да се превърне в идеалното убежище за „Ал Кайда“ и нейните бойци в Африка. Кризата със заложници в Алжир е най-стряскащото доказателство за подобно твърдение.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase