Ден 2

9 часа. След като вчера депутатите не успяха да гласуват кабинет, днес те се събраха пак, за да пробват отново.

Обсъждат как да гласуват начина на гласуване оттук нататък. Волен Сидеров не разбира за какво става въпрос, Татяна Дончева излиза и обяснява.

В крайна сметка се решава да е тайно, благодарение на трима души от БНС.

Камерите дават лека форма на саморазправа в района на десните и „Атака“.

Става ясно, че „Атака“ помолила Петър Манолов, който просъществува като депутат от движението около 13 минути и половина, да напусне техните столчета.

В кулоарите има обиди. „Напазарувани паразити“. „Нещастници“.

България чака правителство, евентуално.

Излиза Волен Сидеров, който обяснява, че ДПС е политически урод, пита как Аамет Доан си е купил сараите и джипа.

Любен Корнезов моли за промяна на тона обаче Волен отсича - „Млък, сега говоря аз!“. Корнезов се свива покорно зад микрофона.

Волен продължава, моли ВМРО да си провери редиците за „мекерета, предатели и ибрикчии“.

Ръкопляскания и освирквания.

Край на сцена 1, почивка.

Сцена 2:

Излиза Гергана Грънчарова, която оповестява на депутатите, че е средно интелигентна. Смях и ръкопляскания.

Следва Любен Дилов-син, който твърди, че си пуснал брада, мустаци и си сложил очила, за да гласува тайно днес. Обвинява левицата, че се готви да направи кабинет, в който няма надежда и пояснява - "Нямам предвид г-жа Надежда Михайлова, очевидно".

Смях в залата, която започва все повече да прилича на сцена от „Приятели“.

Водевилните диалози продължават, излиза Андрей Пантев.

Говори за Панама, Гваделупа и техните парламенти, призовава да не се замеряме с кокалите на прадедите си и споменава за писоарна информация.

Силни ръкопляскания. Реплика. Дуплика.

Пак излиза Андрей Пантев. Пак говори за мъртвите кокали на дедите ни. Силни ръкопляскания.

Започва да ме лъха мавзолеен хлад. Очевидно има нещо в тези кокали, щом ги споменава през три минути.

Реплика от депутат. Винаги било удоволствие да слушаш професор Андрей Пантев. Ръкопляскания.

Усещам, че институцията, наречена Народно събрание, все повече заприличва на нещо средно между психодиспансер и нискобюджетна комедийка. Продължавам да следя сюжета.

Реплика. Дуплика.

To be continued...